Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В църковната памет личността на Неврокопския митрополит Борис е ярко обагрена с любовта към монашеския живот. Сам митрополит Борис пише в рима акатист към преподобния Йоан Рилски, който считал за свой личен покровител и молитвеник.
Щом бива избран за митрополит дядо Борис отива първом в Рилската св. обител, където се помолва пред мощите на св. Йоан за закрила, помощ и подкрепа в нелеката „голготска“ епархия, както впоследствие дядо Борис нарича Неврокопска епархия. Сам ревностен в монашеските си обети дядо Борис подтиква мнозина към този благодатен и спасителен път, един от които е бъдещият патриарх Кирил. Дядо Борис води под мантия дядо Кирил и по този начин му дава благословеното начало на неговия монашески път, който впоследствие ще се превърне и в първосветителски.
Продължаваме седмицата със стихове за личността на митрополит Борис. „Монашеството обикна“ разказва за любовта на митрополит Борис към този така труден, но спасителен път – иноческия.
МОНАШЕСТВОТО ОБИКНА
Монашеския път от дете възлюбил,
да се подвизаваш се реши.
Родители, приятели загърбил,
своя път смело предреши.
В иночеството виждаше живот,
а на живота в света – тление.
И като монах таксидиот,
придоби Божие благоволение.
И името ти бе Бориса,
да се бориш с дързновение.
И Христа на небето те записа,
да Му слижеш с благоговение.
Тъй започна славният ти път,
тъй и той завърши.
С нищо те не съкруши светът,
не можа грехът да те прекърши.
Автор: Ангел Карадаков
