На 8 ноември се изпълват 70 години от кончината и 130 години от рождението на един от най-видните и незабравими български митрополити – Неврокопският митрополит Борис. За него „Добротолюбие“ неведнъж е писало, а и ще продължи да пише, защото историческата памет и духовното знание са тези, които ни правят и адекватни към историческата обстановка, и неподвластни на влияние и външна намеса.
По повод бележитата годишнина на незабравимия за нас Неврокопски митрополит Борис, цяла седмица ще ви представяме стихотворения, написани в негова памет.
Припомняме, че през 2016-та година Св. Синод на БПЦ-БП започна процедура по канонизация на митрополит Борис, който през 1948 г. загинал мъченически за вярата и отстояването на каноните от ръката на низвергнатия свещеник Илия Стаменов, за който с положителност се твърди, че е бил подучен от тогавашните комунистически власти да извърши това зверско престъпление и да покруси не само Българската църква, но и целия Православен свят.
С молитва и упование, че канонизацията на митрополит Борис ще се случи в скоро и благоприятно време, продължаваме да пишем за него, защото за хора като него, каквото и да се каже ще бъда малко. Него Бог да го прости, а той за нас пред Бога да се помоли.
ПАСТИР ХРИСТОВ
Пастир си на словесното стадо,
изряден служител на Бог.
Верно Христово чадо,
заселил се в небесния чертог.
В живота си вярата носеше,
на всички разказа за Иисуса.
Милостта Му само просеше,
на страстите гледаше с погнуса.
Не се показа пастир – наемник,
не предаде вярата за сребреник.
Стана Спасителев приемник,
Показа се архипастир безребреник.
Сега на небесата с ангелите пееш,
райска литургия служиш.
За грешниците да се молиш смееш,
с молитва дързновено да им послужиш.
Автор: Ангел Карадаков