Начало / Uncategorized / Щом имаш изпитания – Бог те обича

Щом имаш изпитания – Бог те обича

Здравей, брате! Не съм ти писал отдавна и не е поради пренебрежение към приятелството ни, нито пък е от липса на любов. Напротив! С болка в сърцето научавам за всичките твои изпитания, които Бог всемилостиво и далновидно ти дава. Научавам за всички твои тегоби и тревоги и повярвай ми, че не преставам да се моля за теб. 

В Христа няма различие, а единство и който е с Христа, то той обединява и не разединява, той прави хората приятели, а не врагове. Христовият човек носи в сърцето си мисълта, че е солта на земята, а солта, знаеш, не бива да губи силата си. Затова и онзи, който е с Христа се старае да обедини, да съедини, а не да раздели и унищожи. Разбирам, брате, че са те налегнали тежки мисли. Разбирам, че си изправен пред огромни изпитания. Пред изпитания, които граничат с мъчението. Но повярвай ми, това ще бъде за добро. 

В моменти като този – на изпитания – много хора изпадат в отчаяние, много хора изпадат в овчедушие, малодушие. Изпадат от Христовия път и стават пленници на един от най-страшните грехове – този на топлохладството. Да станеш топлохладен, брате, означава нито да си студен, нито да си топъл. А такива Христос, нашият Бог, изплюва из Царството Си и прокужда далеч от Себе Си. Да си топлохладен означава да прегориш, да се дистанцираш и да не се интересуваш от ставащото около теб. Да не те интересува онова, което е за спасението на душата ти. А изпитанията са един от методите, с които Бог ни вкарва в правия път. 

Сега може и да не чуеш думите ми. Може дори да ме похулиш за дето ти говоря така открито. Но правя го, брате, не за да те настройвам против себе си, но да ти покажа, че нещата може би имат и друг прочит. Обвиняваш хората около себе си за случващото се около теб. Но не бива. Единствената ни вина е, че се отдалечаваме от Христа. Само за това и ще отговаряме на Съда. Не за постъпките на другите, а за постъпките, които ние сме извършили. За думите си също ще отговаряме. За това и трябва да насочваме погледа си не към изпитанията, не към тегобите и не да се фокусираме върху тях, а да ги приемаме като трамплин, който Бог ни праща, за да отскочим високо и да Го достигнем. Да се завърнем отново в бащиния ни дом и да сме отново чеда на Светлината. 

„Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?“ (Иов. 7:1). Това пита многострадалният Иов. Изпитание са всичките ни земни дни и суетни са делата на ръцете ни. За това и постоянно насочваме мислите си, вълненията си и чувствата си към небесата, откъдето и ще ни дойде помощ. Нека си спомним заедно, брате мой, че животът ни е просто миг, духване. „Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе. Не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече“, казва отново многострадалният Иов и насочва вниманието ни отново към онова, от което сме избягали. 

Дръж, брате, вярата си жива, огнена, жертвоготовна! Дръж я както се държи многоценен дар и я пази, както се пази скъпоценен съд. Защото загубим ли вярата, загубили сме всичко! Дори себе си. Даже не загубили, но повече и погубили, защото „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?“ (Лук. 9:25) и „какъв откуп ще даде човек за душата си?“(Мат. 16:26). Помни от мен, най-долният човек на тази земя, че вярата е по-скъпоценна от златото на царя, по-велика е от славата на царицата и по-драгоценна е от безценния бисер на златаря. Вярата е тази, която ни прави живи.

Затова, брате, нека тъга не наляга сърцето ти. Не се отчайвай, защото ни е приготвено място за почивка. Тук на земята такава няма да получим, никой и не ни го е обещал. Обещани са ни обаче неща, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеко на ум не са идвали. Само ако запазим вярата си, променим злите си дела и поемем по нелекия, но спасителен път на Христа.

Всичките си изпитания предавай на Бога в молитва. Вярвам, искрено вярвам, че Той няма и за миг да те изостави. „Не дреме и не спи, Който пази Израиля“ (Пс. 120:4). Не дреме и не спи Онзи, Който се разпна за нас на Кръста и тежко пострада за греховете ни. И Същият Този няма да те изостави. 

Надявам се да прочетеш писмото ми. 

С искрена любов в Христа, твоят най-верен приятел

Вестител Черногорски

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...