Начало / Uncategorized / Няма мързеливи будители, но има будни мързеливци

Няма мързеливи будители, но има будни мързеливци

„Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл”, са казали умните хора и от опит знаем, че казаното е вярно. Вярна е и перифразата на тази мисъл: „Накарай мързеливия да е практикуващ вярата си православен, да те научи къде се крият проблемите на Църквата”. Аз съм от мързеливите и знам всички отговори на въпроса „Защо църквите ни са празни?”. Знам традиционните отговори, но знам и истината.

Най-често даваният отговор е, че не ходим на св. Литургия, защото не разбираме езика, на който се пее в повечето ни църкви. Църковнославянският е все по-недолюбван и „гонен” от църквата ни като причина за празния храм. Но истината е, че който има желание, може без никакъв проблем да прочете и да знае съдържанието на св. Литургия на български език и бързо и лесно да се ориентира в повтарящото се всяка неделя богослужение, независимо от това на какъв език е. Истината е, че „неразбираемият” език на богослужението е нашето оправдание да не ходим на служба или да минаваме през храма само за свещопалене. А причината е мързелът ни, нежеланието ни или липсата на воля да се самопринудим да практикуваме вярата си и да сме в обща молитва с Христос.

След натоварена, често 6-дневна работна седмица или след отпускащо опиянение в съботната вечер ни е трудно да ставаме рано в неделя и да мислим за Бога, за даровете Му и за нашите прегрешения, а искаме лекота и почивка. И си даваме почивка, не се самопринуждаваме и не ходим на св. Литургия. Но се оправдаваме с езика: „Защо да ходя на Литургия, като нищо не разбирам?”. Или: „Защо да „вися” два часа на Литургия, като е на чужд език?” – палваме свещичка, „отчитаме се” и отиваме в най-близкото кафе да „лафим” на родна реч с приятели.

С други думи, ние искаме да сме на служба, ние сме добри християни, нямаме вина, че се излежаваме или празнословим в неделя, а Църквата е виновна, че служи на език, който не разбираме и ни дразни.

Ако пък все пак нямаме проблеми с богослужебния език, ще ни пречат клюкарстващи в църквата бабички или ревящи деца, шумящи пликчета или нечие фалшиво пеене, ще ни пречи бързото подносово говорене на свещеника или външната праведност на някого, когото много добре знаем що за стока е. Защо да ходим в храма, щом срещаме все изкушения, които ни смущават молитвата, а и си знаем Литургията наизуст и нищо ново няма да ни каже попът? С тези мисли, не отиваме на църква, за да не си губим времето, а оставаме със семейството си вкъщи или уж да се молим сами, но всъщност се оплитаме в социалните мрежи. Губим получаването на благодатта Божия, която ни се дава най-много в светата Литургия. Но вината, че не сме в храма, не е наша, мислим си, ами на онези, дразнителите по време на служба – кога ще се научат как да не притесняват хората в църквата?! Осъждаме и свещеника, че не си възпитава хората в енорията. От позицията на „справедливо” недоволните обвиняваме другите за нашето решение да не сме на богослужението, тяхното поведение в храма е нашето оправдание за това. А причината е в мързела ни да се борим с изкушението, в желанието ни да си спестим работата по усилване на молитвеното ни участие в богослужението, така че нищо външно да не може да му повлиява.

Дали да участваме редовно в светата Литургия, или да намираме своите доводи да не ходим на църква, е наше лично решение и отговорност. Но спокойно можем да оправдаем мързела си с лошата проповедническа работа на нашия свещеник, защото е общоприето мнението, че за празните църкви са виновни неработещи клирици, които са се отдалечили от стадото си или са се превърнали от пастири в требничари.

Критики към клира е имало и ще има. Още през XIV век герой на Бокачо, евреин, който приема християнството, казва: „Доколкото можах да разбера, струва ми се, че вашият пастир, а заедно с него и всички останали най-старателно, най-ревностно всячески гледат да превърнат на пух и прах и да заличат от тоя свят християнската религия, вместо да бъдат нейна основа и опора, каквито би трябвало да са. И понеже виждам, че онова, към което те се стремят, не става, а, напротив, вашата религия се разпространява все повече и печели все повече блясък и слава, става ми ясно, че тя е по-свята и права, отколкото която и да е друга религия, и затова нейна опора и основа е Светият дух”.

С помощта на Светия Дух има какво да се подобрява в просветната и проповедническата дейност на нашия клир, който „е влязъл зад иконостаса и повече не се е върнал” (колкото и крайно да е това определение). Но не трябва да забравяме, че клирикът е безсилен пред свободната воля на човека – насила не може да даде, колкото и добър изповедник и проповедник да е. Стара истина е, че учителят може само да отвори вратата на знанието или на вярата пред ученика си, но той сам трябва да мине през нея – никой не може да направи това вместо него. И да сее упорито сеячът, семена, паднали край път, на камък и между тръни, няма как да дадат добър плод.

Така че обвинявайки „скритите зад иконостаса клирици“ за празните църкви, трябва да проверим не сме ли всъщност ние тези, които удобно се крием в зоната си на комфорт, от която, ако следваме Христос, е нужно да излезем. Нужно е да отчитаме нашата лична отговорност за празните църкви, да се запитаме:

Добър пример за православен християнин ли съм аз в живота, че да привлека с поведението си близки и приятели към Църквата? Защо приемам жертвата на Спасителя, а не жертвам нищо от себе си за Него и за своето спасение? Защо съм подвластен на духовния мързел и кога ще променя това?

Възможно е някой да каже, че за да реши по-горните въпроси, човек има нужда от духовник и пак опираме до ролята на клира в пастирството. Така е по принцип. Но мързеливият човек много добре умее да бяга от духовника или когато все пак го срещне, да говори за всичко друго, само не и за същинския проблем, много добре умее да не слуша или да не изпълнява каквото му се казва и да намира неизяснени въпроси, проблеми и оправдания. Мързеливият човек е необработваема земя и само Бог по молитвите на близките на човека хора може да му помогне. Но накарай мързеливия да е практикуващ вярата си православен, да те научи къде се крият проблемите на Църквата…

Автор: Нели Иванова

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...