Начало / Uncategorized / В Деня на будителите – за един будител

В Деня на будителите – за един будител

В Деня на народните будители, когато пред взора ни се изправят велики титани на духа, ще ви срещнем с един митрополит, духовник, монах, изповедник и мъченик, който е положил толкова много труд за своето паство, че духовните му плодове и днес се берат в родната ни църква. Тази година се изпълват и 70 години от неговата кончина и 130 години от неговото рождение. В Деня на народните будители ви срещаме с Неврокопският митрополит Борис.

„Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже повече ­ от духовни водачи… Неврокопски митрополит Борис със своята дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от първите и достойни духовни водачи на българския народ“ (Църковен вестник, бр. 13, 1935 г.).

Митрополит Борис се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията „архимандрит“ и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“. Канонически избран през 1935 г., митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия. Посрещнат е с голямо въодушевление в епархията от хиляди благочестиви християни.

Почти веднага след встъпването си като митрополит дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника. Митрополит Борис пише: „Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг ­ не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов… Затова съгласно Божествената заповед на нашия Спасител, мъдрите съвети и внушения на св. Апостоли и поучителния пример на всички достойни пастири и служители Христови ­ задължавам повелително всички благоговейни свещеници в Богохранимата Неврокопска епархия:

1. Преди всичко те сами да знаят основно истините на християнската вяра и християнската нравственост и да живеят и действат според тях.

2. Да служат редовно Божествена литургия във всички неделни и празнични дни и да държат всякога на края на Литургията след отпуста, отбрани и общодостъпни и добре приготвени проповеди, които да не траят повече от 10-15 минути.

3. След като предварително сами бъдат напълно проникнати, просветени, възродени и въодушевени от великите божествени истини за християнската вяра и нравственост, да изясняват на християните тези истини.

4. Да основат веднага при всеки храм православно християнско братство ­ съгласно устава за православните християнски братства в България. За основа на братството да послужи църковното настоятелство и църковните настоятели, които задължително са членове на братството.

5. Да държат беседи пред братствените членове и всички християни, които биха желали да слушат, два пъти седмично.

6. Да разкрият и разяснят в беседи пред братствата основните истини на Христовото учение и по-важни събития от живота на Христовата Църква в продължение на седем години. (В тази точна митрополит Борис обяснява как в продължение на седем години да се четат тези беседи, като определя да се изучават евангелските истини, словата на св. Отци, Свещ. Писание и накрая историята на Българската православна църква.)

7. Да вземат незабавно почин да се образуват веднага, съгласно изработените за тая цел устави ­ детски православни дружества при всички основни училища и прогимназии…

8. Да държат на учениците в православните християнски дружества беседи един път в седмицата в продължение на шест месеца.

9. Да учат на църковно пеене децата в православните християнски дружества, а възрастните християни в православните християнски братства.

10. Да се подготвят грижливо за проповедите, които ще казват в Църква, и за беседите, които ще държат в братствата и дружествата.“

Митрополит Борис завършва това свое окръжно послание с думите: „Всички горепосочени задължения, които произтичат от божествената заповед на нашия Спасител ­ да учим и проповядваме, са безусловни и неотменими. Никой истински пастир не може да се откаже от тях… Веднага с това окръжно изпращаме Ви наръчници, устави за християнски братства, устави за православни детски дружества и религиозни картинки. Картинките ще раздадете на членовете от новооснованото православно християнско дружество при основното училище или прогимназията“ (Окръжно № 2646 от 30. XI. 1935 г.).

От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.

На следващия месец ­ септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Отправя молба към учителите, като казва: „Отправям ­ в името на общонародното добро ­ сърдечен зов и настойчива молба към всички учители в югозападните покрайнини на нашето единно отечество (Неврокопска епархия): Да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване. Да взимат участие в православните християнски братства. Да образуват църковни училищни хорове. Да дават ­ където им е възможно ­ своето ценно съдействие на нашата родна Църква и на нашите свещеници, за да могат те да изпълнят по-добре своята мисия сред нашия народ“ (Окръжно № 2651/2. X. 1935 г.). От това окръжно послание се разбира, че митрополит Борис не е искал да действа самостоятелно в проповядването на словото Божие, а е искал да прибави в работата си всички възможни начини за възпитанието на младото поколение, а именно двата най-големи и основни фактора ­ семейството и училището.

NevrokopskiMitrBoris_krizata_Ushte.jpg

Митрополит Борис за кратко време прави така, че църковният живот в югозападната българска епархия да процъфти. След освобождението на Вардарска и Егейска Македония са присъединени нови три духовни околии ­ Зърневската, Царевоселската и Беровската. Освен това към Светиврачката духовна околия е причислена Демирхисарската административна околия, а към Петричката ­ Струмишката (Път към Голгота. Живот ­ разпятие пред Божия олтар, с. 11.).

Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година. За участието на дядо Борис в историческата литургия във Фенер научаваме от църковния печат. Там пише: „Тържествената и историческа църковна литургия бе отслужена от Халкидическия митрополит Максимос, в съслужение с нарочно изпратените от България за водене на преговорите Техни Високопреосвещенства Борис Неврокопски, Софроний Търновски, епископ Андрей, както и на всички гръцки владици в Цариград“ (ЦВ, бр. 9-11, С., 2. III. 1945 г.). В края на богослужението Неврокопският митрополит поздравява Вселенския патриарх Вениамин на гръцки език по повод радостното събитие, а именно вдигането на схизмата. Митрополит Борис е избран и за председател на Народния събор, който се провежда в църквата „Св. София“, за избирането на третия по ред Български екзарх. За екзарх е избран наместник-председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан (Повече може да прочетете в ЦВ, бр. 4-6, 1945 г.).

Митрополит Борис загива от ръката на низвергнатия свещеник Илия Стаменов, който впоследствия получава съвсем лека присъда от тогавашната власт, която впрочем обявява митрополит Борис за враг №1 на БКП. 

Предлагаме ви и десет мисли от Неврокопския митрополит Борис.

Великите умове наричат християнството най-великото учение, най-чудното явление, най-възвишения идеал. Обаче, това не е същността на християнството. Основата на християнството е богочовешката личност на Иисуса Христа. А най-съвършеното разкритие на тази богочовешка личност е Кръстът на Голгота.

***

Една велика идея умира само тогава, когато няма кой да умре за нея. Правдата побеждава тогаз, когато има кой да се бори за нея, истината тържествува тогаз, когато има кой да се жертва за нея.

***

Бог е любов – и любовта е най-съвършената и най-великата сила, която изхожда от Бога и прониква човека. Тя върши чудеса. Без нея нищо не сме, каквито и други качества и да имаме. Най-издигнат и най-съвършен е оня човек, който е проникнат от най-голяма степен от Божествената любов. Той стои най-близо до Бога.

***

Вярата е тайнствената спасителна връзка, която ни свързва с първоизточника на живота – Бога, и с всичко добро в тоя свят. Без нея не е възможен никакъв истински духовен живот. Вярата, ведно с любовта, е най-съвършеният дар и най-великата сила на човешкия дух.

***

Атеизмът е демонично явление, а материализмът – проява на животинщината в човека. И единият, и другият, доведени до последна консеквентност, означават край на всяка човечност и всяка култура. Атеизмът отрича Бога и всичко божествено в живота и човека, а материализмът отрича човека и всичко възвишено в него. Атеизмът означава победа и тържество на демоничното начало, а материализмът – победа и тържество на животинското начало в човека и живота. Атеизмът иска да демонизира човека, а материализмът се стреми да го превърне в животно. И единият, и другият, които имат еднаква същина, преследват една и съща крайна цел: разрушението на човешкия образ в човека, унищожението на човека в човека!

***

Мършавият ум на недъгавите поколения може да допусне най-много отвлечените, мъртвите, сухите като скелет понятия за добро, за истина, за правда, за добродетел и пр. Но той не иска да признае живота, въплътената божествена истина, която прониква и крепи живота, която пресъздава и спасява човека.

***

Не е ли мъчение да бъдеш истинен между лъжци, честен между безчестни, свестен между безсвестни, смирен между надменни, щедър между алчни, кротък между жестоки, добър между зли? Не и ли мъченичество да проповядваш истината тогава, когато господарува лъжата – да крепиш добродетелта тогава, когато се шири порокът, – да защитаваш правдата тогаз, когато вилнее безправдието? Но истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, – когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, – когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си.

***

Трябва да се свият всички знамена на раздор и разединение, на ненавист и озлобление, на вражда и разрушение – трябва всички племена и народи, всички слоеве и съсловия, всички дружби и сдружения да свият и захвърлят своите знамена и да се обединят под едно единствено знаме: знамето на Кръста! Защото няма друга сила, чрез която бихме могли да победим злото, освен силата на Кръста.

***

Най-големите врагове на нашия народ, негови собствени рожби, посегнаха на най-ценното съкровище и най-великата сила, която той имаше: посегнаха на неговата вяра – оная божествена творческа сила, която издига човека и човешкия дух до Бога и го прави твърд и непобедим, богоподобен и възвишен.

***

Явиха се у нас хора, които започнаха да считат доброто за зло и злото за добро, истината за лъжа и лъжата за истина, правдата за безправие и безправието за правда, добродетелта за порок и порока за добродетел, честта за безчестие и безчестието за чест! Това е най-голямото падение, до което може да стигне човекът, падение, при което в него не остава почти нищо човешко.

За Ангел Карадаков

Виж още

Румънската църква строи първият си манастир в Австралия и Нова Зеландия

Румънската епархия на Австралия и Нова Зеландия осъществява свой сложен проект по основаването и организирането ...