Начало / Uncategorized / Архим. Василий:“ Църквата е призована да дава Надежда“

Архим. Василий:“ Църквата е призована да дава Надежда“

Представяме Ви интервю с Архим.Василий, протосингел на Софийска Света митрополия.

Архимандрит Василий е роден на 21 ноември 1984 г. в Силистра. Основно образавание придобива в родния си град, след което се насочва към Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 2003 г. продължава образованието си в Богословския факултет на СУ. През 2006- 2007 г. е на езикова специализация в богословската школа на гр. Кукуш, Гърция. По време на студенските си години работи като възпитатател в Софийската духовна семинария. Дипломира се през 2008 г. На 5 април 2008 г. приема монашеско пострижение в митрополитския храм „Св. Николай” във Видин. На 29 юни същата година е ръкоположен за йеродякон от Видинския митрополит Дометиан, а на 27 юли е ръкоположен за йеромонах в Софийската духовна семинария от Величкия епископ Сионий.

През 2009 и 2010 г. служи като енорийски свещеник при митрополитския храм „Св. Николай”, Видин. От 2010 до 2014 г. е игумен на Чипровската света обител „Св. Йоан Рилски”. От юни 2014 г. с решение на Св. Синод на БПЦ става част от братството на Троянската света обител. На 19 октомври 2010 г. на манастирския празник е въведен в архимандритско достойнство. През 2016 -2017 г. е на специализация в Москва. От 2017г. е протосингел на Софийска Света митрополия.

1 – Ваше Високопреподобие, Вие подготвяте дисертация в Москва за стенописната програма на Троянския манастир. Кажете ни кое предизвика интересът Ви, кое е специфичното в стенописите на Троянската света обител?

– Три години бях ефимерий на Троянския манастир и имам духовна привързаност към светата обител.  И тъй като съм служил в манастира, считам, че е редно и аз да допринеса в научен аспект за Троянската света обител. Съборният храм е изрисуван за две години от бележитият български художник, зограф Захарий Зограф в периода от 1846 до 1848 г. Той успява да изографиса целият храм, с екзонартекса. Като съумява да изографиса не само богословието, което православната ерминия предвижда, но и много светци, както и това което отличава стенописите. Той успява да изпише в олтарната част всичките братя на обителта. В нишите на прозорците изографисва ктиторите с техните семейства, със жените им и в една от нишите изографисва свой автопортрет с тогавашния игумен на Троянската света обител, който и финансира изписването на стенописите.

2. Като протосингел на Софийска Света митрополия имате  и много административни задължения. Кажете ни, административната работа полезна ли е  за монашеския живот и отразява ли се на служението?

– Не, в никакъв случай не ми пречи на служението, даже е полезна. Не трябва да забравяме, че Църквата се управлява от духовници и всички тези духовници, които са респективно във всички поместни църкви и в нашата Църква: патриархът, митрополитите и по-надолу вече в йерархията имат своите административни обязаности. Дали ще е човек на по-висока позиция, както съм аз протосингел, или ще бъде председател на храм или игумен на манастир, той има своята законова отговорност, особено административна. И човек трябва да е подготвен. Не случайно в семинариите се изучава Църковно деловодство и всеки, в даден момент, когато е призован от Църквата трябва да може да докаже себе си като един добър духовник и администратор, за да е в полза на народа и Църквата.

3. Софийска Света митрополия има сформирана комисия за събирането на документи за убити от атеистичния режим духовници, според Вас предстои ли скоро канонизация на тези духовници и по какви критерии се отсяват духовниците убити за вярата и убити по лични причини?

– Аз не съм добре запознат с историческият аспект на избитите след 1944 г. софийски духовници и за това е сформирана и тази комисия. За да може да издири, да намери, да обследва, да опише всички духовници, които са изчезнали, са избити и вече комисията да внесе резултатите на Негово Светейшество, на епархийски съвет, съответно на викарийния епископ, на мен. На следващ етап да се предложи на Св. Синод, който най-мъдро да реши, какво да се направи с тези личности. И така един от първите споменат за убит е архимандрит Ириней – протосингел на Софийска Света митрополия. А за канонизацията, всички ние знаем от агиологията, науката за светостта, че още в първите векове човек загива мъченически, а на следващият ден верните служат литургия над тялото му. Стига да бъдат издирени и описани всички тези жития бих казал, Св. Синод ще благослови да имаме още мъченици – застъпници за нас пред Бога.

4. На 5 юни тази година Софийската Св. митрополия закупи апарат „Rotem Sygma”, който подари на Детската реанимация при Клиниката по детска анестезиология в „Пирогов“, през последните години бяха направени и други дарения. Какви други социални инициативи има Софийската Св. митрополия?

– Тези инициативи, които се провеждат сега са също за закупуване на един апарат за АГ болница „Шейново“, в момента тече инициатива за закупуването на един жизненоважен апарат за нашите новородени деца, защото ние като Църква и общественици сме длъжни да помогнем на българският народ. В АГ болниците е има случаи, а и чуваме, че ощи при ражданията има усложнения. С богословението на Негово Светейшество Милосърдният отдел при Софийска митрополия е определил сега да насочим сили и усилия, да помогнем в АГ болница „Шейново“ с един апарат. През юни месец подарихме един апарат със събиране на средства от дарители на „Пирогов“, също така беше подарен миналата година един апарат на болница „ИСУЛ“. Отделно като обществена и просветителска дейност Софийска митрополия от няколко години закупува учебниците със съответните помагала, на всички учители по религия, които заявят колко учебници са им нужни. Дори и сега може да видите, че в сградата на Софийска митрополия идват учители, които си взимат пособията, за да могат и те да преподават Словото Божие. Да помагат на тези наши най-малки братя да достигнат до Христос, и чрез Него да се развиват, просперират и дай Боже да са достойни чада на Българската православна църква и на България и да вървят с вяра, любов и единство по пътя към спасението.

5. Повечето хора смятат, че подпомагането на болни и социално слаби е основната дейност на Църквата, така ли е наистина, не е ли тя придатък?

– Тази помощ действително е придатък, основната функция на църквата е да бъде Спасителен кораб, първо да дава надежда и спасение, а чак след това  – второстепенно е да се занимава и с придатъка. Знаете ли колко хора, които дори не знаят „Отче наш“ или „Символ верую”, идват и хулейки ни искат ние да им даваме?

6.Румънска патриаршия дари наскоро светите одежди на св. Петка. Имали частици от мощите на светицата в Софийска митрополия, защо тази светица е толкова значима, не само за София, но и за България?

– Как да не е значима св. Петка Българска? Първо светото й тяло е било в България. Когато гр. Търново пада под властта на Османската империя е пренесено във Видин и от там в Сърбия и накрая в румънския град Яш, където е и досега. Св. Петка е покровителка на българския народ, дори и днес храмът, който се намира в сградата на митрополията се пълни с миряни, които молят именно тази светица да им помогне. И да, има частица от мощите точно в този храм под митрополията. Негово Светейшество изпрати писмо на Румънския патриарх Даниил  с молба за взимане на одеждата на св. Петка и днес ние имаме светата дреха на тази светица. На 13 октомври тържествено посрещнахме одеждата и с литийно шествие я пренесохме в храма „ Св. Петка“, там къде се пази и частица от мощите на светицата.

7. Вчера почетохме св. Крал Стефан, вчера беше отслужен чина по преобличане тялото на светеца, разкажете ни какво се случва с одеждата на светеца и защо той е толкова почитан в България?

– Така е, вчера почетохме светеца, а онзи ден се извърши чина по преобличането на св. Крал Стефан Милутин и бяха дошли много духовници от Сърбия с техни миряни. Само от Ниш дойдоха два автобуса, имаше поклонници от много сръбски градове. С така св. Крал ни показа, че няма значение дали си българин, сърбин… важна е само вярата в Триединния Бог. Тук бяха и игумените на Суковския и Погановския манастири. Традиция е всяка година одеждата да отива в един сръбски град, за да може и тамошните вярващи да имат тази светиня и благословение. Ето тази година одеждата ще отиде в Босна. От там донесоха ръчно изработена одежда, която догодина ще вземе  йеромонах Мардарий, игумен на Погановския манастир. 

Св. крал Стефан е един владетел, който показва как с живот в Бога, можеш да постигнеш святост. Той дава обет – за  една всяка година от своето управление да строи един храм. И за повече от четиридесет години успява да съгради 43 храма. Така дава пример на всеки един от нас, че човек дори облечен във власт може да достигне това желано съвършенство – да сме в Царството Божие. 

С архим. Василий разговаря Николина Александрова

За Николина Александрова

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...