Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Тук човек не се ражда. Тук идва, за да умре, или поне, за да се научи как да умре“, тази мисъл обикаля от хилядолетие един полуостров, на който животът няма това значение, каквото има в останалия свят. Животът на този полуостров е изпълнен повече със смисъл отколкото където и да е по света.
Наричат го монашеска република, Света Гора, Атон. Тук повече от хилядолетие монаси – хора изпълнени с желание да отдадат целия си живот на Христос, се подвизават по планините, пещерите, долините и манастирите на това свещено място. И наистина на човек му се струва, че е доста различно от всичко останало в света. Природата е същата, растенията са същите, но някак всичко е и различно. Свещеното предание разказва, че Св. Гора е градината на Майката Божия. Според него, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, пресвета Богородица настоява да отредят и за Нея място, където да участва в проповедта на Благата вест. По жребий за Нея била отредена иверийската земя (Грузия). Когато се готвела да отпътува, се явил архангел Гавриил, който предал волята на Нейния Син и Господ Иисус Христос да не се отправя за Иверия, защото й е отредено друго място, където Бог ще я отведе. Преданието разказва, че когато по-късно Пресвета Богородица заедно със св. Йоан Богослов пътували по море за Кипър, морска буря ги отклонила от пътя и отвела на полуострова. Когато стъпила на Атон, от всички идоли се чул вик, който призовал жителите да отидат да посрещнат Божията Майка. Запленена от красотата на природата, Св. Богородица се обърнала към Господ и пожелала това място да й се отреди в дар. От небето се чул глас:
„Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост”.
Затова и досега Света Гора се нарича „Градината на Пресвета Богородица”. Сякаш във въздуха витае нещо различно, сякаш не отпътуваш за полуостров, а тръгвайки от пристанището, заминаваш за земя небесна, земя напоена със святост и земя, която и досега свързва небето със земята. Защото и до сега на този свещен полуостров живеят небесни човеци и земни ангели, преподобни подвижници, които ежедневно загърбват себе си и се предават всецяло на Спасителя Христос.
Заминаваме рано сутринта от Урануполи за Св. Гора. Преди да заминете ви трябват два важни документа – ще ви трябва виза наречена „диамонитирион“. Този документ се получава от поклонническото бюро в Урануполи и разбира се билет за корабчето, което ще ви отведе до манастирите на монашеската република. До светите обители се стига единствено и само с това корабче и с така наречените таксита, които са малко по-малки корабчета. По никакъв друг начин няма да успеете да стигнете до манастирите. Въпреки че е полуостров на Св. Гора, не се ходи по суша. Забранено е както влизането така и излизането. Прави се изключение при смъртна опасност и пр. Ако решите с частна лодка да отидете до Атон, то бреговата охрана ще ви помоли да се отдалечите от монашеската република и тъй като жени не могат да ходят на Св. Гора, няколко туроператора от Гърция, а и дори от България организират обиколка на Св. Гора. На някои от спирките монаси от близките манастири се качват и дават възможност на поклонничките да се помолят пред светини от манастира – мощи и икони.
Според гръцката конституция Света гора е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира. Наред с манастирите има 12 скита (които са по-малки манастири), метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е Карея, който е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 2000 души.
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. По времето на гръцката гражданска война, Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки.
Пътуването ни не е просто екзкурзия. Отправили сме се за един от празниците на Зографския манастир „Св. Георги“ – Св. 26 Зографски мъченици.
Житието на светите мъченици разказва, че през 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на т.нар. Лионска уния била да получи от Запад помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал указ унията да се въвежда чрез всички насилствени мерки. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от св. отци.
Във Византия и Св. Гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други не, и затова пострадали. В това число бил и българският Зографски манастир. Тези, които се нахвърлили срещу манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на Православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. Не са известни имената на четиримата миряни. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.
Вечерта преди празника на светите мъченици се извършва така наречената малка вечерня, с литийно шествие до мястото, където светите подвижници са предали живота си на Христа, извършва се специална молитва, а след това се пристъпва и към отслужването на тържествено всенощно бдение. За празника на св. мъченици тази година, по покана на братята на манастира и с благословението на Българския патриарх, бе дошъл и Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод. Гости от другите манастири бяха само монаси от манастира Ксенофонт, който е доста близо до Зографския манастир. По традиция на гостите бе отстъпено да пеят на десния клирус.
Първото положително свидетелство за монаси-българи в манастира се отнася към 1169 г. Оттогава насетне българите преобладават в зографското братство, макар там да са служили и монаси от други народности – гърци, сърби, руси, власи, украинци. По време на Втората българска държава манастирът получава дарения от цар Иван Александър и може би от царете Иван Асен II и Калиман I Асен, както и от византийски императори. Така Зограф придобива земи и села на няколко места в Македония, предимно по поречието на Струма.
През XVII и XVIII век зографци периодично посещават Русия, за да събират там парични помощи. През 1818 г. монасите изпращат в Петербург двама свои събратя, Анатолий и хаджи Викентий, които да издействат от тамошните власти връщане на Каприяна. Анатолий печели благоразположението на царското семейство. Николай I решава не само да върне бесарабския имот на манастира (06.03.1837), но и да изплати половин милион рубли. Тази височайша щедрост бива последвана от възстановяване на изначалното общежително устройство на Зограф (23.04.1849), изоставено за известно време около 1800 г. Според общежителната уредба, която е в сила и понастоящем, монасите нямат частна собственост, общо се ползват от манастирското имущество и дружно избират управляващия обителта игумен.
След 1896 г. в Зограф се преместват български монаси, напуснали Хилендарския манастир. През Първата световна война манастирът отведнъж губи вложените в една петербургска банка капитали, които продължавали да му носят приходи след одържавяването на зографските имоти в Румъния (1864) и Русия (1863). Впоследствие гръцкото правителство изземва принадлежащите на монасите имения в Северна Гърция, за да оземли придошлите от Мала Азия бежанци (1923).
На Св. Гора е все още живо и така нареченото „харизанство“. Това е древна традиция за подпомагане на храмове и манастири на православната църква, която съществува от много векове. Чрез доброволен труд стотици мъже идват всяка година, за да подпомогнат със своето дело манастирите на Атон, а и по този начин да изпросят от Майката Божия молитва и закрила за себе си и семействата си.
Тръгвайки си човек от Св. Гора не може да не се замисли за думите, които витаят навсякъде на този древен полуостров, и се носят като молитвен зов през вековете – тук човек не се ражда, а идва, за да умре или поне, за да се научи как да умира.
Автор: Ангел Карадаков
