Канонът на св. Димитър Солунски е открит и представен от Горски през 1865 година. Той е съставен по време на Великоморавската мисия на св. Методий (863 г. – 885 г.). Доказателствата за авторството са в самата творба – говори се за борбата срещу триезичниците, св. Методий моли св. Димитър Солунски да спаси Великоморавската мисия, както е спасил техния роден град Солун.
Св. Методий написва творбата си след като завършва превода на Св. Писание („След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър.“)
Шест месеца след изпълнението на Канона св. Методий умира, а учениците му са прогонени.
О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!
Чуй сега, славни Димитре, твоите бедни раби и се смили над тях: ние сме се отлъчили далеч от твоя светъл храм, но сърцата ни горят и дълбоко копнеем да се поклоним един ден на твоята църква, с твоите молитви.
Защо, о мъдри Димитре, само ние, твоите бедни раби, да сме лишени от твоята красота и от любов към създателя, да бродим из чужди страни и градове и да страдаме от суровите войници на езичниците и еретиците…