Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 25 октомври 1859 г. се поставят основите на българския храм „Св. вмчк. Стефан“ в Истанбул. Известен още като „Желязната черква“, той се вписва като своеобразна Голгота на най-прогресивната част от българското общество в средата и края на ХIХ в. – духовници, интелектуалци и търговци по време на половинвековната му борбата за самостойна Българска православна църква.
По време на Възраждането в османската столица Истанбул живели над 50 000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация, като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди, един от най-влиятелните хора в империята, и адвокатът и философ Лазар Йовчев, по-късно – екзарх Йосиф.
С първи храм сънародниците ни се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди, с чието съдействие султанът издава писмено позволение българската колония в града да има църква с български свещеници, дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кв. „Фенер“. Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация, б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно той прераства в самостоятелен храм посветен на първомъченик и архидякон Стефан – наименован така от българите в знак на благодарност към дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като „Дървената църква“.
През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха – триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.
След Освобождението на България през 1878 г., храмът „Свети Стефан“ остава център на духовния живот на българите в Цариград, затова по инициатива на българското правителство и с негова помощ българската колония там решава да обнови старата сграда. Нa 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно. Проектирането на новата църква е възложено на османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта. Търгът за изработване на чугунените елементи на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захванати с основите с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона.
Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г.
Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена – коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво влияние – първият пример за ар нуво в Истанбул. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите – българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.
Желязната църква „Свети великомъченик Стефан“ била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на XIX век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Св. вмчк. Стефан“ са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки.
Текст: Исторически дневник
