Начало / Uncategorized / Прошката на една игумения

Прошката на една игумения

Най-трудните неща в нашия духовен живот са именно онези, които са най-прости. Тези категории и понятия, които най-често споменаваме или чуваме, около нас се оказват неизпълними в суровата реалност на делата ни. Когато говорим за „любов,”, „прошка”, „смирение”,„търпение”, ние ги споменаваме повърхностно и без дълбоко преосмисляне и ги отнасяме като изисквания към другите. Не искаме и да помислим, че учението на Спасителя преди всичко е самонаблюдение и изпитване на съвестта. Искаме и настойчиво очакваме, че околните трябва да ги проявят към нас, а не се стремим ние да ги проявим към тях. Това е плод на нашата немощ, на повредената ни от първородния грях природа. Малцина от нас си дават ясна сметка за това и остават някак си разочаровани, недоволни и непълноценни в духа.

Примерите са навсякъде, но ние даже не ги забелязваме. Удобно забравяме, че заветите на Христос са отправени именно към нас самите, а не към ближните ни.

Преди няколко години бях посетил един малък женски манастир в Балкана и на беседа на трапеза с игуменията, тя прочувствено сподели една действителна случка в нейния духовен опит:

„Получих послушание да отида в този порутен манастир и веднага след пристигането си, започнах да го обновявам. Свързах се с хора, предоставиха ми средства и по Божията милост нещата потръгнаха. После дойдоха няколко жени и останаха на служение и се получи една малка женска обител. Почнаха да идват посетители, да се молят, да остават за преспиване и помагаха, кой с каквото може. Ние ги посрещахме, гощавахме и наставлявахме за вярата и Светото Православие. Но много хора от селото се настроиха против нас и най-вече към мене, грешната. Обвиняваха ме, че развалям мира в селото и притеснявам жителите му. Манастирът е построен в неговия край, по пътя за отиване в близката гора и не е пречка за никого. Но кметът и няколко човека, около него започнаха да роптаят,  че съм създавала проблеми. Недоволстваха, че идват посетители с коли от различни краища на страната, за да ни посетят. Според тях създавали напрежение, прогонвали мира в това балканско селце. Стигна се до там, че ме извикаха в кметството и ми казаха, че трябва да спра да им преча и развалям обстановката. Не след дълго отишли при Владиката в града и се оплакали от цялостното ми поведение. Той ми се обади по телефона разгневен и ме укори строго. Беше ми много тежко и останах неразбрана. Опитах се да обясня, но напразно.

Аз съм немощен човек, имам своите недостатъци и грехове, но не си спомням да съм обидила или нагрубила някого. Въобще не съм искала да развалям мира и спокойствието на когото и да е.

Настъпиха Сирни заговезни и след богослужението си опростихме със сестрите на обща трапеза и се прибрахме по килиите. Останах сама и дълбоко се замислих. Молих се и мислих…

После реших да изляза от манастира и да отида до домовете на най-големите си врагове. Това бяха няколко човека, които настройваха хората против мен и да им поискам прошка. Посетих ги един по един и им се извиних. Казах им: ”Простете ми, ако съм направила нещо, което да ви обиди или смути. Явно съм Ви обидила. Сигурно съм виновна, простете ми!” Те много се изненадаха, но приеха думите ми. После се прибрах в манастира .

Привечер, за моя голяма изненада почнаха да идват един по един и почнаха да ми се извиняват. Даже дойде и кмета. Всички до един, по свой начин също ми поискаха прошка за всичко. Останах изумена. Изобщо не съм и мечтала или молила да стане това. После нещата се успокоиха. Дори дойдоха работници от кметството и почистиха улицата до нас и освежиха обстановката. Мина малко време и на един храмов празник в града отидох и бях на празничната служба. Там беше Владиката и неговите служители. После седнахме на обща трапеза и като ме видя извика пред всички: ”Хайде, сестро, ела тука, седни до мен. Браво! Ето така трябва да се работи с хората. Преди няколко дена дойдоха при мене една групичка от селото. Много добри думи казаха за теб!” Седнах до него и разговаряхме леко, непринудено и даже като тръгвахме ме благослови и каза: ”Като идваш в Митрополията, обаждай се!” Наистина не съм очаквала това. Виждаш ли колко голяма е силата на прошката?”

Да. Погледнато с очите на логиката е трудно да бъде обяснена тази рязка промяна. Единствено чрез Духа и в Духа може да се види развързването на този сложен възел от отношения и проблеми. Защото е станало нещо необикновено, надреално и необяснимо. Истинско чудо! За това, онези, които твърдят, че вярата е средство само за утешение, някакво полумистично бягство от действителността, без да имат някакво каквото и да е било отношение към нещата в този живот, бъркат. Бог променя света. Не изобщо и абстрактно, изречено като лозунг или някаква евтина религиозна реклама, а истински и дълбоко, в най-дълбинния смисъл на думата. Сменя перспективата. Дава нов тласък и перспектива в чисто практически аспект. Изпраща ангели, които променят нагласите на хората и прокарва не само нови пътища, но и чертае нови хоризонти.

Свети Йоан Златоуст казва,  че онзи, който е понесъл обида от поведението на някого, пръв трябва да отиде, да поиска прошка и да се помири. Защото може би той е предизвикал, провокирал или съблазнил другия. С всичко свое – мисли, думи и дела. Дори и без съзнателно да е направил това. Първо да очисти кладенеца на своето сърце и тогава да погледне извън него. Да прояви самокритичност и с очистена съвест да протегне ръка, а после да чака помощ, да срещне ръката на другия. Затова е казано „Простено – прости!” Великата и неизследима привилегия на прошката може да бъде разбрана само и единствено, когато е изискване към себе си и е резултат от едно дълбоко, личностно пречистване! За това нека да внимаваме за душите си, да ги очистим от всяка сквернота и като ги отърсим от налепите на греха, да намерим  пътеката към другия, за да сме достойни да следваме Нашия Спасител Иисус Христос, който е Цар на Мира и Любовта! Амин!

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...