Начало / Uncategorized / Пророчеството на един съвременен старец

Пророчеството на един съвременен старец

Бог говори на хората по много начини, но особено вдъхновено и проникновено чрез духоносните отци, които са получили от Него този велик и неизследим дар на старчеството. Блажени са не само онези, които са били до тях и са отразявали светлината, която са излъчвали, но и тези, които водени от благочестива ревност са търсили тяхната ревност и наставление.

Така и аз, въпреки моето лично недостойнство имах честа да се срещна с един от най-забележителните подвижници на Светото Православие у нас – старецът Севастиян.

След първото ми посещение при него измина малко повече от година и реших отново да го посетя и да измоля неговото благословение за нещата, които смятах да предприема за своето бъдеще. Разбрах, че състоянието му се е влошило и е напуснал Присовския манастир „Свети великомоченик Пантелеймон” и се е установил в малкия женски манастир „Свето Въведение Богородично” в село Батошево /Севлиевско/.

Старецът беше настанен в една постройка в двора и беше под непрекъсната грижа и наблюдение на игумения Анисия и сестрите от обителта.

В хода на беседата ми,  той отговори на моите въпроси с търпение, доверие и любов и накрая, като въздъхна каза: ”Имай предвид, че в градовете ще стане непоносимо да се живее. Хората ще започнат да се самоубиват и да вземат хапчета. Всякакви – за сън, за работа, за мъжка сила.” После протегна дясната си ръка и с разтворена длан към мен и като я разклати продължи: ”Хапове. Хапове за всичко.” Аз се изненадах и го попитах: ”Това в последните времена ли?” А той като се усмихна, промълви:” Не. Скоро, много скоро. Само след няколко години. Ще видиш…” После ме благослови и се разделихме.

Минаха пет или шест години, той вече бе предал Богу дух и аз по неизбежност разбрах истината за неговите думи. Започнаха улични протести и брожения. Хората в нашата страна бяха обзети от паника и безпокойство и… отчаяние от всичко, което става около тях. Зачестиха случаите на самоубийства или опити за такива. Нашата и дори международната преса отрази всичко това. Стигна се до там че, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил благослови и организира духовниците от епархията за извършването на молебен за здраве на нашия народ. Той бе проведен на Неделя Кръстопоклонна през 2013 година, като литията започна от Катедралния храм в град Варна и бе отслужен на „Аспарухов мост”, който беше спечелил печалната слава на място, където решилите да извършат този най-велик грях срещу чудото на живота отиваха и от голяма височина скачаха в морето.

Душевното състояние на хората беше ужасно. По улиците се движеха субекти, които се бяха превърнали в подвижни плашила. Лицата им излъчваха или настръхналост и озверялост, или пълна бездушност и апатия. Не само смеха и усмивките, а въобще радостта като настроение бяха изчезнали. Сякаш всякакво желание за живот и надежда бяха ги оставили. От техните погледи лъхаше сивота и жестокост, пустота и мрачна безнадеждност. Всичко бе потопено в едно особено подтискащо безвремие и безметежност, с проблясъци на външна агресия. Депресията се превърна в диагноза – личностна, социална и духовна. Изчезна вкусът към живота, аромата на творческото ежедневие и всичко бе потопено в тази особена, блудкава мъгла, която пропиваше всички и всичко.

От разговорите с духовници и общественици и беседи с хора от различни слоеве, разбрах една друга тревожност, която стана симптоматична за състоянието на обществото. В това състояние на духовна нищета, те масово прибягват към употребата на медикаменти от всякакъв характер. От подържащи тонуса за живота витамини до успокоителни за нервната система  или тежки антидепресанти. Хапчета от всякакъв характер. Причините за това са не само непоносимия стрес или лошата некачествена храна,  но най-вече пронизващата липса на духовност, нежелание да се търсят чистите извори на духа на Светото Православие. Мнозина се втурнаха да търсят лесните и измамни лечители – врачки, гледачки, баячи, астролози, номеролози и потънаха в блатото на начистата мистика. Пострадаха не само финансово, но и психически и душевно. Защото там, където го няма Христос и Неговата Света Църква, липсва Божията светлина и всичко повяхва и изсъхва. Идват бесовете, които опустошават това място. 

Светите отци ни учат, че страхът, безпокойството и унинието са белези не само на отстъпление, но и силно демонично присъствие, което тласка към разруха и саморазрушение.

Един от великите подвижници на 20 в., стерецът Йосиф Исихаст казва така ”Онова, което не посвещаваме на Бога, го употребява друг. Господ ни е заповядал да го обичаме, за да не намери лукавият в нас, нито място, нито успокоение.”

Напротив – там, където е Спасителят със своите лечителни рецепти и особено с тайнства на Светата Църква всичко се възражда, обновява и разхубавява. Пустините се превръщат в градини, тръните пресъхват и израстват красиви цветя. Обикновеното се превръща в необикновенно, трептенията във въздуха са променят, всеки миг носи усещането за чудо. Този, който е последвал Спасителя Христос и е отхвърлил старите си разбирания, е преживял своята лична „метаноя” и осъзнал стихията на преобразяването, раждането на новия живот.

Още тогава разбрах и осъзнах, колко прав е бил старецът Севастиян. Това, което е изрекъл не е плод на негов разсъдък и някакъв личностен анализ на срещите му с поклонници, а вдъхновено свише. Този „Дух на истината, който е навсякъде и всичко изпълва, съкровище на благодата и подател на живота „му е вложил този изумителен небесен дар на прозорливост, който освещава не само пътя на всеки човек, но и бъдещи събития от развитието на обществото. Като истински съсъд на Светия Дух, той произнесе това пророчество, което се сбъдна с невероятна точност и драматизъм, за назидание и смирение на нас, грешните.

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Духовниците в Косово заплашени от депортация

На 8 ноември представители на правителството в Косово заплашиха сръбските православни монаси и свещеници, живеещи ...