Във време, когато много хора мислят, че истината е относителна, знанието, че има нещо такова като абсолютна истина, е утешително. Свободата, която идва със знанието, че можем да приемем учение, което е продължение на непрекъсната линия, датираща от апостолско време, освобождава.
Като православни християни ние не сме изправени пред тревожната задача да интерпретираме отново Писанията или да решаваме моралните и догматични учения за себе си или да се опитваме да направим вярата си съответна на тази епоха. По-скоро можем да се потопим в знанието, че сме присъединени към древната вселенска църква.
Не трябва да преоткриваме Вярата, защото сме послушни на Църквата, която е както древна, така и актуална за съвременния търсещ човек. Знаем, че учението на Църквата не се основава на ограничен ум или на въображението на собствената ни паднала природа, а се основава на вечните истини, които са издържали до днес от древни времена.
Утеха е да знаеш, че Църквата е останала вярна на наследството си в продължение на две хиляди години. Освобождаващо е да познаваш древните християнски догмати, начините на богослужение и моралните учения, които ръководят живота ни. Точно както те са в продължението на двехилядолетна традиция.
Истината не е относителна, а абсолютна. Няма по-голяма свобода, която може да се понесе, като нашата, превъзходната истина, която прави светии от древни времена. Няма по-голяма свобода от тази, която може да прегърне абсолютната истина, надминала е времето, пространството, културата и расата. Няма по-голяма радост, от тази да сме Христови и да сме в Църквата, на която Той е основа.
С любов в Христа,
игумен Трифон, игумен на манастира „Христос Спасител“, о. Вашън, САЩ.