Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Съборност е дума, която има значението на духовна хармония, основана на свободата и единството в любовта. Това е необходим елемент в участието ни в Тялото Христово. Защото ако не сме обвързани заедно в любовта, свободата ни ще стане наш враг, ще ни отдели от другите и в крайна сметка и от Самия Христос.
Това разбиране било толкова важно за християните, че е стояло и в основата на „вечерите на любовта“, когато споделяли храната си след отслужването на Евхаристийната трапеза. Това, че Евхаристийното общение бива прекъснато, след Св. Литургия (празника на любовта), ясно показва важността от общност вътре в Църквата. Съборността е божествено единство, което изпитваме като членове на Едното Тяло, на Църквата, и е моментът, в който всички ставаме едно. Това е образ на единството в Св. Троица, показан сред вярващите.
Съборността не е като клуб по интереси. Вместо това, съборността е сходна на принизяване (кеносис), както Христос се смири и стана човек. Съборност е, когато се отказваме от себе си и нашето в името на общността или църквата.
Не можем да бъдем наистина единни в Христа ако не търсим единство с нашите братя. Нито пък можем да бъдем едно с Христа, ако с лека ръка отхвърляме съборността заради
онези „височини на духовността“, които съзнателно ни отделят от ближните ни.
С любов в Христа,
игумен Трифон, игумен на манастира „Христос Спасител“, о. Вашън, щата Вашингтон, САЩ.
