Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Представяме ви интервю дадено за сайта „Добротолюбие“ от отец Мартин. Той е част от братството на манастира „Христос Спасител“ на остров Вашън, щата Вашингтон, САЩ. Игумен на братството е отец Трифон, чийто проповеди ние често превеждаме и публикуваме в сайта.
– Отец Мартин, какъв е Вашият път към Православната вяра? Как разбрахте за Православието?
– След като пътувах в Западна Европа и посетих няколко исторически обекта, някои от римските времена, започнах да усещам, че протестантството, с което израснах, е прекъсване на историческото християнство. За пръв път отидох в една по-традиционна протестантска църква, но след като видях, че е морално корумпирана, знаех, че трябва да се върна обратно към историческата Църква. Започнах да посещавам Римокатолическата църква, но чувствах, че е празна и стерилна и също е прекъснала традицията. Тогава реших да се насоча към Православната църква, но не знаех нищо за нея, освен че е страдала много!
След първото ми посещение бях убеден, че това е истинската Църква. Веднага „изтрих“ всичко, което мислех, че съм разбрал за християнството и позволих на Православната църква да ме научи отново, от самото начало. След това Св. Писания, които бях чел като млад, внезапно започнаха да се разясняват и аз открих в тях дълбочина, която никога преди не съм познавал.
– Какво Ви накара да станете монах и да служите в Православната църква?
– Обичах да ходя на църква и да посещавам службите толкова много, че реших, че единственият начин да получа от църквата ПОВЕЧЕ е да стана монах. Исках да бъда близо до Бога. Бях чел много книги за духовния живот и всички, които намерих за най-полезни, бяха написани от монаси, затова реших да живея монашески живот.
– От колко време сте монах и с какви трудности се сблъсквате всеки ден, лесно ли е да бъдете православен монах в Съединените щати?
– Аз се присъединих към манастира през 2001 година. Дадох обетите си през 2004 година. Лесно е да бъдеш монах в Съединените щати, тъй като тук имаме много свобода. Единствената трудност е, че Православието е ново за Америка, така че е трудно да се научат службите, химниографията, различните стилове на пеене и т.н. Има много възможности за нас: византийски песнопения, различни славянски традиции и т.н. Но зависи от нас да организираме песнопенията, които са достъпни на английски език. Всички наши служби са на английски език.
– Вашият манастир е на остров, но имате ли много посетители и те нарушават ли уединението Ви?
– Да бъдеш на остров със сигурност има своите предимства. Без съмнение щяхме да имаме повече посетители, ако нямахме тази водна преграда около нас. Ние сме в същия окръг като Сиатъл, един голям град, и така ние сме на достъпно място и хората идват да посетят манастира. Те наистина не нарушават нашия мир.
Опитваме се да поддържаме стриктни часове, когато отваряме за миряните и това спомага за поддържането на реда.
В бъдеще се надяваме да построим къщи за гости, така че гостите, които пребивават тук, да имат място, отделено за себе си. Това също така ще спомогне за поддържането на мира, докато можем да осигурим и нощувки за повече хора.
– Пожелайте нещо на читателите на „Добротолюбие“.
– Монашеството е дар не само за монаси, а за Църквата. Участвайте в тази чудесна част от нашата вяра, като посещавате местните манастири, подкрепяте ги и се молите в тях и за тях.
Интервюто взе Николина Александрова.
