Начало / Uncategorized / Признанието на един свещеник

Признанието на един свещеник

Колко красиви неща са написани за благодарноста! Колко много хвалебствия, поздравления и отдаване на слава на онези, които са проявили тази добродетел! Във всичко това има сякаш прекалено много патетика и вдъхновение, а рядко наистина рядко са истинските примери за нея. Защо ?

Защото хората не обичат да благодарят… Искат да получават, да измолват да бъдат помилвани, но… не обичат да благодарят. Това е белег на нашата обща човешка немощ, липса на пълнота, отсъствие на благодат. За съжаление и ние християните не правим изключение. Колко често изричаве „Подай Господи!” и колко рядко: ”Благодарим Ти, Боже”. И това е е не само личното ни отстъпление, но и нашата диагноза.

Великият Павел ни остави едно свято наставление: ”Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете!”/1 Сол.5:16/. С него ни призова да се опитаме да бъдем достойни за Божията благодат към нас. Колко е хубаво, когато земната Църква благодари на Небесната, войнстващата отдава слава на Победилата. Защо какво би зарадвало повече един баща, от усмихнатите лица на децата му, които сият и бързат да споделят: ”Благодарим ти, татко!” Така и нашия общ Отец Небесен. Неговите свети ангели да принасят благодарноста ни пред пристола на Господа Бога. Но,  ние дори и в реалноста на Църквата оставяме твърде често недоволни, унили, неблагодарни .С това се отдалечаваме от живия извор и оставаме сухи, гладни и жадни за Божиите благодеяния към нас така се себеизтезаване и самобичуваме.

Лесно забравяме че, Бог не просто има план, а Промисъл за всеки един от нас.

Един от големите боговидци на 20 в. старецът Паисий /св.Паисий Светогорец/ обичал да повтаря: ”Който недоволства, той съсъпва себе си, а който благодари засилва благодата! ”Не винаги всичко зависи от Бога, а и от нашата свободна воля за да се отдалечим или приближим към Него. Тя е небесен дар, но и проклятие.

Който има съзнание за своята немощ и за това,  че всичко, което притежава е по милост от Бога, бива помилван и получава изобилно и преизобилно от Него. Наши са само греховете и заблудите ни. Всичко друго е Негово!

Преди доста години, един от възрастните свещеници в епархията, бе споделил в миг на откровение: ”След толкова години служение, мога да Ти кажа, че Бог наистина много ме обича. Той не само ми помага, но и ми е дал повече,  отколкото заслужавам. Постепенно осъзнах това. Благодаря Му искрено за всичко. Първо ми отвори духовните очи и ме насочи към себе Си. Даде ми мъдър духовен наставник,  който ме научи на много неща. Запозна ме с прекрасна жена, която приех за своя съпруга и имаме един син. Ръкоположи ме за свещеник в един от най-красивите храмове в града, за да разгърна напълно своето служение. Даде ми и духовни чеда, с които подържам силна вътрешна връзка. Дълго време бях предстоятел и дори епархийски съветник. Повярвай ми –познавам себе си. Господ ми е дал повече, отколкото реално заслужавам. От дистанцията на годините  разбрах, че Той не просто ме е водил, а и на моменти – ме е носил на ръце!”

Тези думи бяха изречени така просто,  скромно и ненатрапливо, че застинаха дълбоко в памета ми. Не бяха изречени с изричен блясък и явно желание да направят впечатление на някого. Те се отрониха от душата му, като узрели плодове от една старо дърво, което е приживяло много сезони и претърпяло много бури. И за това не са просто признание, дълбоко личностно и съкровенно, но и откровение.

В последованието на Светата Божествена Литургия на св. Йоан Златоуст  служещият духовник тихо  изрича от светия престол: ”Благодарим Ти за всичко извършено за нас от Тебе и Твоя Единороден Син и Твоя Свети Дух, за Твоите невидими и видими благодеяния, който знаем и който не знаем!” Колко всеобхватно и колко съкровенно звучат те, от това свято място, от което се принася Светата Безкръвна Жертва.

Ето,  това е образец за истинско и действено пастирско служение  и една пълна отдаденост на Нашия Спасител Иисус Христос и Неговата Света Църква. Истинско доказателство за осъзнаване на своята лично недостойнство пред Бога  и предаване на Неговата Света воля! Жив пример за настоящо смирение пред този най-свят дълг – да привеждаш душите на търсещите спасение към Царството Божие! 

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Ние, специалните!

Ние, специалните, винаги сме в храма. Посещаваме редовно богoслуженията. Пишем си имената за акатисти и ...