Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Епископът е и служител на своя народ, и пастир на стадото си. Той представлява Христа сред епархията си, а неговото милосърдие, приветливост, дълготърпение и любящо сърце идва от Самия Христос.
Като Христос сред нас, епископът е наш духовен отец, и както всички бащи, понякога ние, духовните му чеда, се оплакваме, съдим и проявяваме неуважение. Човек, който има седем деца, знае, че децата му не се подчиняват, проявяват неуважение, а понякога дори казват, че го мразят. Бащата, разбира се, знае, че това ще премине, защото познава децата си в сърцето си, обича ги и в крайна сметка ще види грешката в поведението им. Те ще растат, за да покажат на своя отец честта и уважението, които той заслужава, и накрая ще признаят, че са благодарни на Бога за бащата, който имат.
Подобно на нашите биологични бащи, понякога и ние забравяме, че Господ, в Неговата безмерна любов и доброта, ни е дал епископи, за да бъдат нашите духовни бащи. И както нашите биологични бащи, понякога ние се отнасяме към тях гневно и с възмущение. Но, както на нашите биологични бащи, ние трябва да бъдем истински във вярата си, да бъдем верни, да се научим да показваме уважение и любов, защото право е на отците ни да получават това.
Биологичният баща понякога реагира с гняв към детето си, което е било непокорно. Понякога той не е толкова търпелив, колкото би могъл да бъде, или може би показва привързаност повече към едното дете, отколкото към другото. Той обаче обича всички тях и е просто човек, когато се разочарова от някое от децата си. И все пак този баща обича всички тях, християнският баща винаги се моли да бъде добър с всичките си деца.
От първостепенно значение е, ние, като православни християни, винаги да си спомняме, че епископът като отец на свещениците и отец на членовете, на верните в неговата епархия, има еднакви отговорности за всяко едно от децата си, както и биологичният баща. Но като епископ, отеческата му позиция има много голяма тежест и човек знае, че той лично се разочарова, ако не успее да бъде като Христа. Но както нашия биологичен баща, сме призвани да го обичаме така или иначе, знаейки, че него наистина го е грижа за нас и за това ние трябва да го обичаме и да се молим за него всеки ден.
Честта, която показваме към нашите епископи, е чест, която се оказва на Самия Христос, точно както, когато се покланяме на светите икони, нашата любов и чест се предават на първообраза. Ние наричаме епископите си „Господ“ в литургията, не защото са господари, а защото Христос е сред нас. Обичаме ги и ги почитаме, защото те, както Христос, първи ни възлюбиха. И любовта и честта, които им показваме (като икони на Христос), се предават на първообраза, на Самия Христос.
И накрая искам да кажа публично, че съм благодарен на епископите, които Бог ми е дал, също както съм благодарен на биологичния си баща, когото бях благословен да имам. Обичам всичките си епископи и се моля за тях ежедневно.
С любов в Христа, игумен Трифон,
игумен на манастира „Христос Спасител“, о. Вашън, САЩ
