Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи“ (Лук. 7:13).
Кой от нас, братя, не е помислял за последния час, за страшния час на смъртта, без да усети една тръпка да премине по цялото му тяло, без да изпита душата му едно униние, едно мъчение, едно угнетение? Коя душа не плаче, коя не се стряска пред ада, от вечните мъки и страдания? Коя горда душа, кое гордо чело не е клюмвало пред вечността? Между другото, това чувство дохожда и преминава, страхът и разкаянието ни оставят изведнъж, и ние пак си оставаме същите, пак се предаваме на житейските мисли и грижи, като че никога няма да умрем, като че вечно ще живеем на този грешен свят. Ах, та ние рядко и помисляме за смъртта!
Нашият ум е на друго място; той е зает с работа за този свят – за земание-даването, за златото и среброто, за пустата, суетната слава и почести, и за разни други беззаконни деяния и престъпления. Че тези неща са скоропреходни, суетни, че днес са, утре не са, че и парите и славата остават тук на земята; че днес ако сме, утре не сме; че ще дойде час, когато ще се простим с този грешен свят, и всичко, каквото сме спечелили, тук ще остане, а ние голи ще отидем във вечността. Ние сме тукашни, земни и нашият ум, и нашето сърце и воля, нашите мисли, желания и стремления, тъй също са тукашни, земни за земното, за онова, което е временно, което се губи, изгаря, краде се; а за онова, което е трайно и вечно, за хубавото, за светлото, възвишеното, вечното, – за това малко ни иде на ум, малко, рядко размишляваме за него.
На нас ни идва на ум за смъртта, когато видим някого на носилото към гробищата! Ние плачем пред смъртта само, когато видим, че баща ни, майка ни, брат ни или сестра ни, или милата ни рожба закрие очи и стане студен труп. Тогава ние плачем, въздишаме, скърбим неутешно, бием се в гърдите, кършим ръце, викаме до Бога; но скръбната мисъл, тъгата, въдишките минават полека-лека, и ние почваме да забравяме, даже се мъчим да отхвърлим мисълта за смъртта, а някои даже и пред нея не смислят за нея, не мислят, че един ден и те ще умрат, не плачат, не скърбят за себе си, за греховете си; плачат и скърбят за умрелия, без да видят в него себе си – че и те ще легнат в това носило, че и тях ще ги заровят в земята. Да, братя, ние малко мислим за смъртта и още по-малко се грижим, за да не ни постигне неприготвени, неразкаяни, неизповядани, непричастени, неопростени. За това и мнозина умираме в такова страшно състояние. Да, мнозина живеем като да няма смърт и възкресение, живот вечен и мъка вечна. Мнозина живеем без упование, както живяха и живеят езичниците, които не знаят за оня свят, за възкресението на мъртвите и за вечния живот и вечна мъка.
Днешното евангелие ни напомни за смъртта и възкресението. Слушахте ли всички с внимание какво казваше то? Чухте ли плачът на нещастната майка? Видяхте ли гроба, носилото и смъртта? Видяхте ли милосърдието на Господа нашего Иисуса Христа? Видяхте ли едно неизречено Божие действие? Видяхте ли ликуването, обаянието и удивлението на народа, който вървеше подир смъртта? Видяхте ли, усетихте ли радостта на майката на възкръсналия? Ах, какво удивление, какъв трепет би завзел всички ни, ако Бог се докоснеше до носилото на един наш брат пред очите ни! Колко щастлива щеше да бъде онази нещастна майка из онези, които стоят днес тук, ако Христос срещнеше гробът на умрелия й син, ако й кажеше: „Не плачи!“, и вземеше за ръка умрелия и го вдигнеше, възкресеше от мъртвите и го дадеше на майката! Каква радост, какво удивление, какво благодарение и славословие! Колко би дала, о, нещастна майко, ако би ти отрил Иисус сълзите, ако би възвърнал от гроба, от носилото, от смъртта единородният ти син! С какво би благодарила на Създателя, ако ти направеше такава скъпа, такава драгоценна милост, ако възкресеше синът ти, баща ти, майка ти, сестра ти, или брат ти? О, безценна е, братя, такава голяма милост, неизказано е такова велико благодеяние! То струва повече от злато, бисер, драгоценни камъни. Ах, братя, суетен е този свят, и безнебесният, безвечният живот, той е нищо, ако ще би и хиляда години да живеем. Ако да нямаше възкресение на мъртвите и живот вечен, то човекът би се загубил безследно в земята, подобно на всички твари. Светът тогава нищо не би значил, освен гробница, която пояжда всичко, което живее на земята.
Но този свят е подготвително училище за към вечния, небесният свят. Нашият живот тук е временен, а вечният живот е горе на небето. Нашето произхождане, нашето потекло е високо, родено да живее вечно. Това обременено тяло, което носим, няма да се изгуби в земята безвъзвратно, а ще дойде време, когато пак ще се облече в нетлението, и ще се съедини с душата, ще възкръсне и ще се престави на Страшния съд Божий. Възкресението на сина на Наинската вдовица, е жив образ, че всички умрели ще оживеят – на Второто Пришествие. Това показва, че ако каже Христос на всички умрели: станете! ще възкръснат от гробовете и ще станат като синът на тази вдовица, или като Лазар, или като заспалата девица, или най-накрая като самия Христос. Както Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на умрелите, така и всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий, както го чу и днешният мъртвец, ще оживеят, както оживя и този мъртвец. И както Бог Отец има живот в себе си, така даде и на Сина да има живот в себе си, и който вярва в Него, ще го възкреси в последния ден и ще му дари живот вечен – Не плачете!
Ако не беше възкръснал Христос, то щеше да бъде празна нашата вяра и нашата надежда; но Той възкръсна и ни дари живот вечен. Той не възкреси, и не беше дошъл на възкреси само синът на евангелската вдовица или Лазар и пр., а да възкреси, да освободи от оковите на смъртта всички вярващи в Него човеци. За това не се бойте, не плачете! Както зърното, ако не падне в земята и изгние, не дава плод, така и човешкото тяло трябва да умре и оживее. И ще умре и ще оживее всеки от нас; за това не бойте се, не мислете, че това хубаво тяло изгнива безвъзвратно – Не плачете! На Второто Христово Пришествие всички умрели ще оживем, ще възкръснем и ще излезем да посрещнем Господа, и така всякога ще бъдем с Него. Заради това никой да не плаче, а всяки да се радва и чака достойно да посрещне Христа.
И така, когато умре някой на някого: брат, син, майка, дъщеря, роднина, приятел, то нека не плаче отчаяно, нека не се терзае, като безумен, като езичник, идолопоклонник, който не вярва в Христа. Да не бъдем като другите човеци, ни поръчва блаженият Павел, да не знаем за умрелите какво ще станат, да се не предаваме само на сръб и плач; защото с това показваме слабостта на нашето упование. Не плачете! или по-добре: плачете всеки за греховете си, защото чуждите сълзи няма да спасят никого, и никого няма да избавят от вечната смърт. Имаш ли дете? То плачи над него още докато е малко. Заварди здрава душицата му, докато е чиста и праведна; отгледай го, откърми го, научи го още от малко на доброто, полезното, честното и спасителното: плачи тъй над него. Когато порасне, когато стане мъж или жена, баща или майка, то ще бъде добър или добра, честен или честна, праведна, похвална, доброчестна, похвален, доброчестен; тогава няма да плачеш и въздишаш. Ако стане лош, или лоша, беззаконник или беззаконница, разпътен, развален, или разпътна, развалена; тогава ще плачеш и въздишаш, ще се страхуваш и срамуваш, но нищо не ще ти помогне: разваленият, развратният не ще се върне. Напразно ще плачеш и въздишаш: когато неразкаянието умре сълзите са суетни, безплодни! Затова, никоя майка да не плаче тогава за сина си, или за дъщеря си, а да плаче за себе си, че тя е отгледала такова чедо, че тя ще дава отчет пред Бога за това, че го е отгледала с време според Божия закон.
Да плачем, братя, всички за греховете си, докато сме живи; да избягваме лошите работи на този свят, и да гледаме да живеем винаги според наставленията на вярата ни, съгласно с евангелието, със законът Господен; за да се сподобим на Второ Пришествие, когато възкръснем от мъртвите и се преставим на страшния съд Божий, да възкръснем в живот вечен, и чуем нашия Господ да ни каже: „идете, благословени, и наследете Царството, приготвено вам от Моя Отец“. Амин.
Автор: Пловдивски митрополит Максим
