Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Смирението не е поза. Смирението не е начин на стоене, не е начин на движение, не е начин на говорене, не е дори начин на мислене. Смирението е повече от всичко това. А последните са просто проявление на първото.
Ние може да сме много смирени или поне да си мислим, че сме такива. Може да стоим постоянно на богослуженията, може да не превиваме крак, може да сме изрядни в молитвите си – да правим поклони, да палим свещи и да се влачим по земята дори… Това обаче не е смирение, а в един момент ще се превърнем не само в посмешище за другите, но и ще повредим жестоко на душата си.
Смирението е любов.
Смирението не е омраза към другия, не е гордост над другия, не е нараняване на другия, на ближния. Смирението е кръст, който носиш. Смирение означава да носиш другия. И то до Царството Божие. Това е смирението и ако някой каже, че смирението е просто да вървиш вперил поглед в земята, винаги виноват и с много изтормозен поглед, на такъв човек не вярвайте. Защото смиреният въздига духа си, а с него и тялото си. Смиреният човек е чист. Смиреният човек е ведър. Смиреният човек е радостен. Смиреният човек е одухотворен, оживен, добър, щедър, милостив, дълготърпелив, състрадателен. Смиреният човек се грижи първом за другия и тогава, след като се е убедил, че е помогнал, поглежда и към себе си. Смиреният не наранява, не забранява, не критикува, не лицемерничи, не стои на пиедестал, нито пък позволява някой да го издига на такъв.
И ако трябва да преразкажем думите на св. Григорий Синаит, ще трябва да кажем, че човекът, който иска да придобие смирение трябва да държи в ума си три неща: от всички хора той е най-лош, от всички създания е най-окаян и дори от демоните е по-жалък, защото е техен роб. Смиреният човек не гледа чуждите грехове, не изследва чуждата душа, а себе си гледа и себе си поправя, защото никой не знае другия, онзи отсреща, дали не е извършил подвизи, които да надминат и цялото духовно състояние на съдещия.
Смиряващият се човек търси благодат.
И я намира ако се смирява достатъчно. Та следващия път видите ли човек с наведена глава, виноват поглед и глас по-тих от шумолене на планинско поточе, бъдете нащрек. Не казвам да го осъдите или да го избегнете, но бъдете нащрек. Защото смирението не е поза. Ако е поза, то е лицемерие и съответно лъжливо. Защо св. Серафим Саровски казва, че ако придобием мирен дух хиляди около нас ще се спасят? Нима това не е точно смирението? Нима той не говори за смирения човек? За онзи, който с молитва може и планини да премества? Говори. Точно за смирението и любовта, които вървят ръка за ръка. Човекът, имащ любовта в сърцето си, не може да не бъде смирен и обратно, ако е смирен, той определено ще прояви любов. Не прояви ли, значи е лъжец.
Автор: Ангел Карадаков
