Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В календара на Българската православна църква 2018 г. ще остане като годината, в която бяха отбелязани не една кръгли годишнини, както на митрополити и духовни дейци, така и на големи църковни събития, белязали живота на родната ни църква. Една годишнина отбеляза наскоро в село Широка лъка, Девинско, Св. Синод на БПЦ-БП – 140 години от рождението на видния екзарх Стефан.
„Насочи ме, Господи, към вечния град!… Дарувай ми пламенната ревност на избраните пътешественици към Твоя град!… Отвори ми вратите на небесните престоли, за да видят очите ми това, което Ти си приготвил за любящите те от всичкото си сърце!… Всичко земно е нетрайно, временно и преходно!…”, пише сам екзарх Стефан в съчинението си „Второто пришествие” (от 1940 г.). „Тази вяра той е имал от детство. С нея е бил закърмен от своя баща-свещеник като първа поука в Божия закон; като юноша тя му била разкривана в Богословското училище в Самоков, а вече като младеж – в Киевската духовна академия. Целият живот на приснопаметния покойник е преминал при постоянната напомка, която ръката на богослужебната вечност е изписвала пред жизнения му път: „Человек, яко трава дние его!”, казва за него Българският патриарх Кирил по време на опелото на приснопаметния йерарх.
Екзарх Стефан се ражда като Стоян Георгиев Шоков на 7 септември 1878 г. в село Широка лъка, Девинско, като син на благочестиви родители. Първоначалното си образование той приема в село Широка лъка, а в родопското село Оряхово завършва прогимназия. Образованието си продължава в Богословското училище в Самоков, което и завършва през 1898 г. За три години младият Стоян Шоков учителства в с. Солища, близо до родното му село, а през 1900 г. постъпва като студент в Киевската духовна академия, която и завършва след четири години – 1904 г. Като кандидат на богословието Стоян се завръща в родината и започва да учителства в Пловдивската мъжка гимназия. За кратко време Стоян е бил учител в Цариградската духовна семинария, а след това става и секретар на Екзархията. „В Цариград той е бил вече в пленяващата атмосфера на българския църковно-народен дух, под осенението на извънредната по своето духовно величание личност на приснопаметния екзарх Йосиф”, пише патриарх Кирил[1].
На 16 октомври 1910 г. Стоян Шоков приема монашеско пострижение и е постриган с името Стефан, след което бива ръкоположен последователно – първо за йеродякон, а след това и за йеромонах. Като йеромонах той става и протосингел на Екзархията. На 8 септември 1911 г. е възведен в архимандритско достойнство. Седем години по-късно архим. Стефан завършва своята специализация във Фрибурския университет в Швейцария с титлата „доктор по философия и литература”, като дипломната му работа е върху богомилите и борбата на презвитер Козма. На 1 януари 1920 е назначен за проф. при Софийската духовна академия, но понеже академията не се открива, архим. Стефан отново се връща на длъжността си протосингел на Св. Синод. На 20 март 1921 г. архим. Стефан е хиротонисан за епископ с титлата Маркианополски. Хиротонията на младия епископ е извършена в митрополитския храм „Св. Неделя” от митрополитите Охридски Борис, Видински Неофит, Неврокопски Макарий.
Храмът е изпълнен с богомолен народ, политици, общественици и много приятели на младия епископ, които дошли да го поздравят с новото му поприще.
„Аз много желаех в този, може би най-бележит ден на твоя живот да ти кажа: „Радвай се, брате, епископе Стефане, добри и верни служителю в малкото, – ти добре си се потрудил за Христа и за Неговата света църква и в учебно и в административно отношение. Ти в малкото си бил верен и ето, че днес Христос над много те постави чрез ръкоположението ти от Божиите архиереи”[2], казва в словото си към новия епископ Охридския митрополит Борис. Думите му обаче звучат толкова пророчески, погледнати от днес, че на човек му се струва, че не митрополит Борис, а Бог е говорил на бъдещия екзарх Стефан и го е подготвял за тежката участ, която ще го сполети.
„Настъпва време, когато църквата ще трябва да изнесе тежка борба, както и важното значение на църквата в преживявания днес от нашето отечество тежък кризис. Днес от мнозина се подкопават духовните основи на цял един народ, – основи, върху които той се подпира и крепи в своето историческо битие и смисъл. И тебе ти предлежат големи трудове, грижи и скърби в твоя архипастирски път. Ти заедно със светителския омофор, прие върху си бремето на греховете и беззаконията на онези, за които ще болезнуваш и страдаш пред престола на Божието милосърдие…”, казва Охридски митрополит Борис, а думите му продължават да отекват в сърцата и мислите на онези, които ги чуят, вече 97 години.
„Няма да се уплаша да защитя истината от угроза, каквато и да е тя, от дето и да иде тя. Ще положа живота си за св. Църква, ако стане нужда, по примера на св. Апостоли… Няма да направя нито крачка в ляво или дясно – ще вървя в пътя на православието – за да видя честита българската православна църква и нравствено укрепнал нашия народ”, отговаря в своето си слово епископ Стефан.
Само две години по-късно епископ Стефан е избран за Софийски митрополит. Това се случва на 26 март 1922 г. На 7 април с.г. той е тържествено посрещнат в столицата, където и започва неговото архипастирско служение, което отбелязва дълбока следа в църковния ни живот.
На 7 април 1922 г. група избиратели от Софийска епархия заминават за гара Лакатник, за да поздравят новоизбрания митрополит при първото му пристигане в пределите на Софийска епархия. Приветствието на новия митрополит става в църквата на Черепишкия манастир[3]. „Познавайки Вашата висока култура, родолюбието Ви и предаността Ви към светата ни родна църква, аз посрещам с радост и истинско задоволство заемането от Вас на Софийския митрополитски престол. Като Ви поздравяваме от все сърце с новия Ви висок сан, молитстваме Всевишния да Ви укрепи и благослови всички Ваши начинания в тежката и свята мисия, която Той Ви поверява за благото на скъпата родина и светата ни църква”, пише в поздравителен адрес до митрополит Стефан Н. В. цар Борис III.
По време на своето светителство митрополит Стефан се старал благовестието и молитвата живо да обхванат все повече души. Затова насърчавал делото на православните християнски братства като прицърковни сдружения за усвояване на Словото Божие за задълбочаване на молитвения живот в епархията му. Митрополит Стефан се старае да бъдат построени множество православни храмове, параклиси и прицърковни сгради. „Той старателно насърчаваше храмостроителството, за да не остане нито една енория без свой молитвен дом”, казва патриарх Кирил за екзарх Стефан. Той се потрудил доста и в това да въздигне нивото на енорийските свещеници, за да изпълняват те ревностно пастирското си служение. Митрополит Стефан проявява и висока международна и междуцърковна дейност. Той взема дейно участие в множество междуцърковни конференции. Автор е на множество статии, брошури и на няколко по-големи съчинения. Темите разработвани от митрополит стефан са строго богословски и с църковно-практическа насоченост, като във всичките си трудове се е старал да бъде полезен както на енорийските свещеници, така и на богомолния вярващ народ.
„Значителен обсег имаше и неговата дейност във върховната управа на църквата, защото в продължение на много години той бе член на Св. Синод, а от 15 октомври 1944 г. и наместник-председател на Св. Синод”[4], казва още патриарх Кирил.
На 21 януари 1945 г. митрополит Стефан е избран за екзарх, на която си длъжност остава до 8 септември 1948 г.
Но може би най-голямото дело, с което екзарх Стефан ще остане в историята на родната ни църква е огромният труд, който той полага по вдигането на схизмата, която тегне тогава над Българската православна църква. Екзарх Стефан и Св. Синод на БПЦ възлагат високата задача – на преговорите с Вселенската патриаршия на Неврокопския митрополит Борис, Великотърновския митрополит Софроний и Величкия епископ Андрей.
През лятото на 1948 г. създаденият по-рано конфликт между екзарха и някои властимащи членове на комунистическото правителство се задълбочава, тъй като екзарх Стефан защитава доблестно интересите на Българската православан църква и не се поддава нито на ласкателства и обещания, нито на заплахи, пише в статия за ЦВ от 2005 г. доц. Христо Темелски.
На 6 септември 1948 г. екзарх Стефан е принуден да си подаде оставката. Св. Синод я разглежда и приема единодушно, обявявайки го като „бивш екзарх”. На 24 ноември 1948 г. бившият вече екзарх е закаран в с. Баня, Карловско, като му се забранява да напуска селото и да се занимава с църковна дейност, както и да извършва богослужения[5]. Макар и да не се замисляме, само месец след като екзарх Стефан напуска поста си, с живота си се разделя и Неврокопският митрополит Борис, който е зверски убит в с. Коларово, Петричко. Връзката между двамата йерарси е важна и не бива да бъде подминавана с лека ръка.
Екзарх Стефан се характеризирал с искрена вяра в Бога и усърдно упование на Неговата милост; с добро съзнание за църковност, при широк поглед върху задачите на църквата.
На 14 май 1957 г. църковните камбани в столицата известяват траурната вест, че същия ден след продължително боледуване се е упокоил блаженопочившия предстоятел на Българската църква – екзарх Стефан. За с. Баня веднага заминават Българският патриарх Кирил и митрополитите Врачански Паисий, Ловчански Филарет и Старозагорски Климент, където отслужват заупокойна молитва в дома на новопреставилия се йерарх.
На 15 май, тленните останки на екзарх Стефан са пренесени в Бачковския манастир, където са и положени в съборния манастирски храм. След това игуменът на манастира Агатоникийски епископ Йона отслужва заупокойна молитва. В следващите дни поред заупокойни литургии отслужват Българския патриарх Кирил и Неврокопския митрополит Пимен.
За кончината на екзарх Стефан съболезнователни телеграми се получават от Руския патрирах Алексий, Александрийския патриарх Христофор, Антиохийския патриарх Александър III, Сръбския патриарх Викентий, Румънския патриарх Юстиниян, Грузинския патриарх и католикос Мелхиседек, Атинския архиепископ Доротей, Албанския архиепископ Паисий. От Вселенската патриаршия е изпратена съболезнователна телеграма от Филаделфийския митрополит Яков.
Това говори само за себе си какъв човек и църковен деец е бил блаженопочившия екзарх Стефан.
Вечна да бъде паметта му!
Автор: Ангел Карадаков
[1] Църковен вестник, бр. 23, стр. 3, 1957 г.
[2] Църковен вестник, бр. 4, стр. 9, 1921 г.
[3] Църковен вестник, брой 6-7, стр. 13, 1922 г.
[4] Църковен вестник, бр. 23, стр. 3, 1957 г.
[5] Телески, Хр. Доц. ЦВ, бр. 2, 2005 г.
