Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Когато Бог призове някого към тайнството на свещенството, първо го изпитва по най-суров начин, привежда го през „огън и вода„, за да го изпита докрай, дали наистина е достоен да встъпи в това свято призвание.
Изведнъж върху него връхлитат от всички посоки низ от изпитания, както морски вълни заливат лодка в открито море. В такъв период е повече от необходимо, онзи, който е взел такова житейско решение да прояви забележително търпение, постоянство и смирение, за да бъде въздигнат в това достояние, както храбър и опитен войник, е заслужил ордена си, след като е преживял една малка, но разтърсваща война.
Така и един от духовниците в една голяма епархия в страната , сподели своите страдания и перипетии и с трепет разкри една своя съкровена среща с един от най-известните боговидци – архимандрит Севастиян , превърнала се в откровение за неговия бъдещ духовен път .
С голямо душевно вълнение, той сподели следното: ”Бях отстранен от работното си място несправедливо и преживявайки обидата от това, започнах да водя дело за своето възстановяване на поста. Но враговете ми бяха от „силните на деня „и ми пречеха навсякъде и във всичко. Следяха всяка моя стъпка и осуетяваха моите опити да си намеря работа, докато бях в това незавидно състояние. Бях представил документ за кандидат свещеник в митрополията и чаках отговор, който така или иначе не идваше. Аз и всички около мене бяхме в голямо затруднение, притиснати от изолацията и финансовия недоимък. Тази неустановеност ме измъчваше особено болезнено и реших да се срещна с дядо Севастиян.
В това време, той се подвизаваше в Присовския манастир „Свети Пантелеймон”, в близост до Велико Търново и понеже беше в лошо здравословно състояние на около 80 години, бе оставен на грижите на възрастните монахини от обителта. Стигнах до село Присово и го намерих без проблеми. Бях се подготвил предварително за това духовно пътуване, защото бях чул от няколко човека, че старецът е много суров, строг и изобличителен към всички поклонници. Носеше му се славата , че „не гледа на лице „и не се съобразява с никого , дори и с висшестоящи. Говореше се ,че не приема никакви ходатайства и говори ясно, открито и дори грубо. По пътя си повтарях, че ще говоря кратко и съдържателно и няма да изпадам в изложение на подробностите. Изпитвах трепет и дори страх от бъдещо изобличение, още повече, че се намирах в особено неблагоприятен период, обграден от врагове и забравен от приятели.
Застанах пред портичката на манастира и се помолих силно и сърдечно всичко да мине безредно и спокойно. Давах се сметка, че този човек е духоносен старец и носи дара на прозорливостта и проницателността. Затова като човек деликатен и чувствителен осъзнавах своето лично недостойнство и изтръпвах, че мога да бъда огорчен и наскърбен така, че тази среща може да ми донесе нова травма в хода на моите лични духовни търсения.
Почуках и една от монахините се появи с една малка броеничка в дясната си ръка. Попитах дали старецът е тук и склонен ли е да ме приеме. След като ме изслуша, тя се прибра и след малко се появи и покани да вляза. Въведе ме пред една малка постройка и след като леко открехна вратата ме подкани да продължа напред .
Влязох вътре и обсипаната от слънчева светлина стая видях един дървен нар с някаква малка чергичка върху него. От нара се изправи един възрастен мъж с голяма глава, едро и червендалесто лице с леко дръпнати очи. Поисках благословение и след като получих седнах на около метър срещу него. С голямо притеснение, но стегнато, с няколко изречения представих своята житейска драма. Казах, че съм отстранен от работа, имам силни врагове, които ми пречат да си намеря работа и дори правят всичко възможно за да ми попречат да ме ръкоположат за свещеник, макар че отговарям на всички изисквания. После спрях и го попитах откровено: ”Кажете ми, не знам какво да правя? Ще ме ръкоположат ли и докога ще чакам в това състояние?”
Той се замисли и след като помълча известно време отговори в негов стил – сухо и строго: ”Ще те направят свещеник. Имената на свещениците ги пише на Небето. Ще мине малко време и ще те ръкоположат. Тези неща не зависят от хората. ”После се усмихна и продължи: ”Бог ще ти намери работа докато всичко се подреди. Такава, каквато ти трябва –колкото да си храниш семейството. Няма да отговаряш за нищо, а само ще поработиш. А твоите врагове… ще пострадат… всичките. Но ти трябва да се молиш за тях още от сега. Недей да ги мразиш и им прости. Ти още не си им простил. Не си се научил още да прощаваш. Нали знаеш „Отче наш”? Там какво е казано: ”…прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Колкото по –бързо им простиш, толкова по –бързо ще ти се наредят нещата. Чел ли си житието на свети Йоан Златоуст? В него има една така история: „Той имал един голям враг, велможа, който много го мразел и непрестанно го клеветял пред императора. Говорил зад гърба му, че бил лош, злобен, винаги недоволен, отмъстителен. И светинята много си патил от него. Но изведнъж изпаднал в немилост, защото го хванали в злоупотреби и вземане на пари от хора. Никой не го поглеждал. Всички го избягвали. Стигнало се до там, че искали да го хвърлят в тъмница и той се криел от преследвачите си. Свети Йоан знаел къде се криел и след извикал секретаря си му казал: ”Иди и го доведи при мен! ”След малко време той го докарал, но бил съсипан и едвам се държал на краката си от страх и срам пред него. Той казал , че може да са го видели да излезе от къщата където бил и даже могат да го преследват и да дойдат да го приберат. Свети Йоан го хванал и го завел в храма и го вкарал в олтара. Там го скрил да не го видят. Скоро дошли от стражата и питали да не би да е тука, защото хора го видели да се движи насам. Свети Йоан им отговорил, че не го е виждал и ги поканил да проверят в храма. Те огледали, но не видели в олтара, защото там нямало как да влязат. Вътре влизали само духовници. После преследвачите заминали и като отминала опасността, този велможа паднал в краката му и се разплакал. А свети Йоан му дал пари и казал на секретаря си да го изведи извън града и да му помогне да се скрие. Ето, виждаш ли какво е направил? Тази постъпка е образец за един християнин. Твоите началници като ги свалят от власт, недей да ги гониш и обвиняваш, а първо им прости и после ако можеш им помогни.”
После замълча и след като ме погледна по –ведро проговори :”Ти , говориш много красиво… Много хора ти казват да не говориш за Бога. Но ти не ги слушай. Говори, говори на хората… Но ще говориш по-малко. Защото много говориш …Ти си силен когато си с Бога иначе –не. Ще се държиш здраво за Него и всичко ще се нареди… Той ще ги подреди нещата.” После пак замълча и продължи: ”Ще държиш кормилото на кораб на спасяващите се. Трябва да се подготвиш от сега. И някои светски неща трябва да ги забравиш. Ти знаеш кои….” После въздъхна и се усмихна. Благослови ме и каза тихо : „Добро момче …Айде тръгвай!”
Излязох от манастира и ме беше толкова леко, както никога до тогава. Имах чувството че летя… Толкова много неща напираха в мен, че нямаше как да спра на едно място. Обиколих няколко пъти центъра на селото и си мислих и премислях всичко изречено от стареца. Бях в особено състояние-обнадежден, изпълнение с вяра, замислен, но точната дума е облагодатен. Тогава за пръв път ходих при старец и си нямах представа за тези хора. Прибрах се у дома, но няколко дена не бях на себе си. Взех една тетрадка и си записах всичко каквото ми каза в подробности, защото ме беше страх, че нещо макар и малко мога да забравя. Минаха толкова години, но не ме напуска това усещане и особения ярък спомен от моето духовно пътуване при дядо Севастиян. Тогава той не само строго, но и с любов ме утеши и настави да продължа напред. Но най-важното –с вдъхнатия от Светия Дух дар на прозорливост, прочете онова което пише на Небето за моя път. Тази среща бе духовно наставление, но и откровение за мене, настоящия свещеник.
Разбрах защо хората и преди и сега ходят и се срещат с тези духови мъже. Осъзнах какво преживяват и как една макар и кратка среща може да даде подтик и мощна подкрепа да продължиш напред, в период когато си изгубил почва под краката си и се чудиш по кой път да тръгнеш. Наистина разбрах мисълта „Дивен е Бог в своите светии „и осъзнах дълбокия смисъл на старчеството в историята на Светото Православие .”
Автор: свещеник Ясен Шинев
