Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За Щастието
Има противоречиви идеи за това какво е щастието; някои смятат, че това е сбор от земните блага, един вид пакет от социални помощи, който прави живота на един човек удобен и безгрижен. Всеки по своему, но все пак, в този случай ако имате късмет сте щастливи, или в противен случай сте оставени да изживеете жалкото съществуване на безумните. Тази идея за щастие е примитивна и опростена.
Щастието е без значение – това е състояние на душата. Разбира се, хората разбират щастието по различни начини. Някои го намират в семейството си, други отиват в манастир, за да посветят целия си живот на Бога; за монах, това е щастие. Някои хора нямат семейство, но намират щастие да работят за доброто на хората, защото така даряват радост на себе си и другите. Друг може да няма нищо, но все пак да е щастлив. Той е щастлив, защото времето е добро и в момента не е болен. Има различни хора. И напротив, човек може да има всичко: здраве, материално богатство, добро семейство… Той трябва само да живее и да се радва, но все пак е нещастен, не го оценява и винаги е недоволен от едно или друго нещо.
Така че щастието не зависи от материалните условия на живота – в човека е, в собствената му душа: „царството Божие няма да дойде забелязано, … царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17: 20-21) , Това, както казахме, е състояние на душата: способността да оценяваме всичко, което е дадено на нас, и да благодарим на Бога за това.
Всеки ден може да ни даде щастие; ние трябва само да можем да го видим.
Един свещеник съветваше своите духовни чада да приключват всеки ден, като пишат не по-малко от петдесет „неща, за които трябва да благодарите на Бога“. Без възможността да виждаме нещо радостно и светло всеки ден, не само не можем да бъдем щастливи, дори не можем да живеем нормално. Александър Солженицин написал една история, наречена Един ден в живота на Иван Денисович. В него се описва един обикновен ден на затворник в концентрационен лагер със строг режим. Тази история обаче не е за ужасите в лагера, а за това как един човек, в онова, което изглежда да е абсолютна тъмнина, успява да види нещо добро и положително.
Той получава допълнително парче хляб и почти го вкусва, мисли за това как ще го изяде; внезапно той намира част от трион и може да направи от него нож за обувки и да спечели малко пари. Той е в състояние да избегне изолатора – това е голяма радост. Иван Денисович дори изпитва удоволствие от работата. На първо място, той може да се загрее от работа и слабостта да не му влияе толкова зле, и второ, като бивш земеделец, който обича труда, обича да прави каквото знае, за да се справя добре. Героят на историята винаги се опитва да види добри човешки качества във всеки около себе си. Той много оценява помощта и подкрепата на другарите си затворници. Дори в затвора, в изолация, този човек не пада духом и всеки ден му носи радост.
Когато някой свещеник отиде да посети старецa Николай Гурянов и му разказа за скърбите и проблемите, които е имал, oтец Николай го изслуша и каза: „Радвайте се!“ „За какво да се радвам?“ Свещеникът си мисли. Но отецът продължава: „Радвайте се, че сте се родили, радвайте се, че сте се кръстили, радвайте се, че сте в Православната вяра, радвайте се, че сте още жив!“ И може би думите на апостол Павел: Винаги се радвайте.
Непрестанно се молете.
За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. (1 Сол. 5: 16-18) това е формулата за щастие? Това е способността да се радваме на живота, да бъдем винаги с Бога и да Му благодарим за всичко, което ни изпраща.
Свети Йоан Златоуст казва: „Ако се случи нещо добро, благодарете на Бога и това ще остане добро. Ако се случи нещо лошо, благодарете на Бога, а лошото ще престане. Слава на Бога за всичко!“
Не само трябва да знаем как да виждаме щастието в живота си, но и ние трябва да бъдем внимателни по отношение на него, а не да го разпиляваме. На тази тема има ориенталска мъдрост. Някакъв младеж попитал баща си: „Какво е щастие?“ И баща му го изпратил при известен мъдър човек. И така, младият мъж отишъл при известния учител, очаквайки да види аскет, но човекът се оказал доста богат, притежаващ красив дворец, изпълнен с произведения на изкуството. Младежът отишъл в двореца и попитал мъдреца: „Учителю, кажи ми какво е щастие.“ Учителят му дал една лъжица, напълнена с зехтин, и казал: „Разходи се около двореца ми, виж всички съкровища и красиви произведения на изкуството вътре в него и когато се върнеш, кажи ми какво видя. Но се увери, че не изливаш маслото от лъжицата. „Малко по-късно младежът се върнал и казал за всичко, което бил видял, като добавил, че докато оглеждал съкровищата, цялото масло се изляло от лъжицата. После мъдрецът отново напълни лъжицата с масло и повторил искането. Когато младежът се върнал и учителят го попита какво е видял, момчето казало: „Не виждах нищо в двореца ти, защото се грижех да не изливам масло“. И наистина, той донесъл лъжицата обратно, без да се разлее и капка. – Щастието е в това – казал мъдрият. „Като можеш да запазиш дара, който имаш, а не да го изхвърляш“. Тази мъдрост ни казва, че като гледаме на цялото богатство и красота, които не ни принадлежат, не са ни дадени, ние не само не можем да ги видим ясно, но и губим това, което имаме.
Някои хора (и то много хора) преследват през целия си живот щастието, недостижимият идеал, търсейки щастие в един брак, а след това в друг, трети, като се разочароват и отново се влюбват. Те преминават покрай собственото си щастие и животът си отминава. Такива хора са дълбоко нещастни. Английският автор и мислител Г. К. Честъртън има прекрасна поговорка за това: „Верността към една жена е малка цена, която трябва да платим, за да видим поне една жена. Оплаквайки се, че можете да се ожените само веднъж, е като да се оплаквате, че може да се родите само веднъж. Това е несъвместимо с огромното преживяване, за което говорим, и разкрива не свръх чувственост, а странна нечувствителност. Само един глупак би бил недоволен, че не може да влезе в Едем през пет порти. Полигамията е липса на любов, и е по-скоро като разсеян грабеж на десет безценни перли.“
Като говорим за щастие като цяло и за семейно щастие отчасти, не е възможно да не се докосваме до субекта на любовта, защото любовта и щастието са две сестри; тези емоции са тясно свързани една с друга. Един мъдрец казал: „Щастието не означава да бъдеш щастлив, а да направиш други хора щастливи“. Тази мисъл може да бъде разширена: „Който прави другите щастливи, е щастлив.“ В края на краищата възможността да обичаш, да даваш на другите щастие, е проявлението на Божия образ в нас. В това ние правим себе си като Бог за нас. Господ създава света и човека точно от любовта. Бог не може само да излива любовта Си и да се грижи за хората, защото Самият Той е Любов.
И, разбира се, единственият човек, който наистина е щастлив, е човекът, който знае как да обича и да дава любов и щастие на другите.
Тук е имало лозунг: „Човекът е фалшификатор на собственото си щастие.“ На пръв поглед това звучи малко нелогично, но ако помислите за това, няма противоречие с християнството в него. В крайна сметка, щастието зависи пряко от отношението ни към реалността; за това как ние изграждаме живота си, отнасяме се към другите и ценим всичко, което Бог ни изпраща.
Автор: свещеник Павел Гумеров
