Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През съдбоносната 1888 г. се ражда бъдещият митрополит Софроний. Това се случва на 20 март в одринското Ново село, тогавашна Османска империя. Може би не случайно, само няколко месеца по-късно, на 8 ноември в с. Гявато, Ресенско, ще се роди бъдещият Неврокопски митрополит Борис.
И както годината им на раждане е обща, така и след близо 60 г., заедно ще заминат за Цариград, където след дълги преговори, ще спомогнат твърде много за вдигането на мракобесната и несправедлива схизма над Българската църква. Настоящата обаче статия ще се занимае по-обстойно с живота и делото на Търновския митрополит Софроний, а за общото дело по вдигането на схизмата ще стане тема в друг труд.
Митрополит Софроний се ражда като Стойко Недялков Чавдаров в одринското Ново село. Израства и учи обаче в Дедеагач, а прогимназиалното си образование завършва в българското училище „Д-р петър Берон” в гр. Одрин. „Тригодишният му престой в гр. Одрин е от много голямо значение за неговото бъдещо развитие”[1], пише патриарх Кирил Български. По думите на предстоятеля на БПЦ именно в Одрин в сърцето на митрополит Софроний се начева първият съзнателен съдбовен прелом към определен жизнен път, който „го е извеждал нагоре към светлото служение на светата Екзархия”. „Одрин и одринско по онова време имаха своя ярък образ, определян и от светлината на българската народностна свяст”, казва още патриарх Кирил. И думите му се оказват наистина верни, защото по времето, в което бъдещият митрополит Софроний учи, градът е средище на издигнат църковно-народен живот. „Вдъхновението на екзархийското дело бе създало силно брожение на духовете. В тази атмосфера расте и се оформява младият ученик от Дедеагачкото село Еникьой”[2]. Именно този копнеж по духовното отвежда тогавашното дете в Цариград, където постъпва в българската Духовна семинария. Това става през 1905 година. Същата завършва с отличие през 1911 г.
В духовната семинария пред бъдещия йерарх на Св. Църква се открива цял един нов свят, защото има възможността да общува с деца от всички краища на родината. „Тук е могло да изживее единството на българската земя и душа”. В своя път Стойко Чавдаров е повлиян и от видния български екзарх Йосиф. Последното става факт от породената дълбока обич на екзарха към духовното училище. „Това ражда, усилва, окриля, вдъхновява с определени идеи любовта на учениците-семинаристи към бележития първойерарх на Българската екзархия”, пише патриарх Кирил. Тази именно любов се загнездва дълбоко в доброто сърце на младия Христов следовник и „той започва да мечтае да посвети живота си на светата Екзархия”.
Последните думи се доказват и от факта, че веднага щом завършва духовното училище Стойко Чавдаров приема монашество с името Софроний. Това става на 18 септември 1911 г. Веднага след това той е възведен и в дяконски чин от Екзарх Йосиф. Като дякон помага в делата на Екзарх Йосиф, който наистина оказва голямо духовно влияние върху младия монах. „Личността на Екзарха Йосифа щастливо е озарявала душата и сърдечните пориви на младия клирик. Той е могъл това свое дълбоко изживяване да изрази с думите на божествения Псалмопевец: „Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог”. (Пс. 83:3).[3]”
Бъдещият митрополит не може обаче да се успокои само със завършеното си образование в българската Духовна семинария в Цариград, затова решава да продължи обучението си в Киевската духовна академия, за където заминава през 1912 г., за да продължи богословското си образование и да може „подире да се отдаде на всеотдайна служба на Българската православна църква”. Само три години остава в Киев – до 1915 г.. През 1922 г. завършва богословското си образование в Черновицкия богословски факултет. Към своята академична образованост младият клирик прибавя и специализация по каконическо право в Страсбургския университет, където остава в периода 1922 – 1924 г.
„Здравата и обширна богословска подготовка на младия клирик го правеше и още по-пригоден за ползотворното и плодоносно служение в светата Църква. Неговата богословска образованост имаше главно практичен характер, следователно с непоследствено отношение към мисионерското служение на Църквата”, казва още патриарх Кирил по адрес на бъдещия Търновски митрополит Софроний. Според патриарх Кирил именно любовта на митрополит Софроний към мисионерското дело го карат да напише ценни църковно-богословски съчинения за практическо служение в Църквата. „Би могло да се каже, че той в тона отношение се яви пред светата Църква с най-много приноси”[4].
След като се завършва от Киев йеродякон Софроний, в разгара на Първата световна война, той за две години е секретар на Велешката митрополия при своя старец и благодетел Велешки митрополит Мелетий., който впрочем през 1913 година е изгонен от Велес от сръбските власти и на 25 ноември 1913 г. е назначен за екзархийски заместник на оттеглилия се в София Екзарх Йосиф. Йеродякон Софроний е секретар на митрополит Мелетий до 1918 г. От следващата година той става проповедник и учител в Цариград в непълната българска гимназия в Пера (Цариград). Като такъв остава до 1922 г. Междувременно 1921 г. е ръкоположен в йеромонашески чин.
След като става йеромонах Софроний е изтеглен от Екзарх Йосиф в София, където през 1924 г. става протосингел. Същата година митрополит Мелетий Велешки се преставя в Господа и бива погребан в двора на църквата „Св. Стефан” в Цариград.
Иначе възведеният в архимандритско достойнство Софроний остава протосингел на Софийския митрополит и Екзарх до 1929 г. За три години той е началник на Културно-просветия отдел при Св. Синод, а от 1931 г. е ръкоположен за епископ с титлата Знеполски и назначен за викариен епископ на Софийския митрополит Стефан.
При хиротонията на новия епископ Видинският митрополит Неофит, който по това време е Немистник-председател на Св. Синод, заявява следното: „Тежко бреме ти възложи църквата днес. Но ние сме убедени, че ти ще го носиш с достойнство. Защото, нека кажа с думите на великия апостол Павел, ти от детинство изучаваш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Иисуса Христа (2.Тим. 3:15). Знае се, че от ранно юношество твоята любов към Христа Господа пламти в сърцето ти с най-голяма сила, и че на трикратния въпрос: Симоне Ионин, любиш ли ме? Всеки миг с чиста съвест можеш да отговориш: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. И поради това, днес, чрез гласа на Църквата, Божественият Пастиреначалник ти каза: паси Моите овци (Иоан. 15:17)”. Митрополит Неофит добавя още, че след като архимандрит Софроний бил „изпитан дълго време, твоят живот и твоят духовен подвиг ни убеждава, че отсега нищо не ще бъде в състояние да те отлъчи от любовта Божия: ни скръб, ни притеснение, ни гонение, ни глад, ни меч, ни смърт, ни живот” (Рим. 8:35-39)”[5], казва в словото си Наместник-председателя на Св. Синод.
С не по-малко духовни думи отговаря и новоръкоположеният епископ Софроний. Той казва, че „ида да се наредя и аз, неопитният, в редовете на Христовите войни за изповедание и защита на Неговото свято име и на Неговата войнстваща Църква на земята”[6]… „Нищо друго нямам освен тази наша всепобедна вяра, която победи света! (1 Йоан. V, 4). Към нея, със силата на Божествената благодат, която немощното лекува, а оскъдяващото допълва, ще се старая да прибавя и делото. Няма да се убоя от нищо и никого, ако е воля Божия, да пострадам за светата и чиста православна християнска вяра и за род, за нашата Православна църква и народа ни”, казва в словото си Знеполският епископ Софроний[7].
Епископ Софроний бива ръкоположен на 1 ноември, когато по стар стил се чества и паметта на св. Йоан Рилски. По времето на ръкоположението си Софроний освен, че е началник на Културно-просветния отдел е и и.д. секретар на Св. Синод. С голяма приповдигнатост пишат и редакторите на Църковен вестник от празничния 39-ти брой.
„Храм-паметникът „Св. Александър Невски” е пълен. Настроението у всички – свещенослужители и богомолци – е повишено. На всички лица е отразена чиста, нежна радост. Всеки възглас трогва; всеки отклик на хора обгръща душата и я откъсва от земята. Хиляди незнайни и науловими нишки свързват душите и всички се чувстват едно цяло. Църквата възвежда още един просветен клирик и вещ каноноцърковник в епископски сан в деня на народните будители”[8].
Новоръкоположеният епископ Софроний остава временно викарий на софийския митрополит. Това го налагат, по думите на авторите в Официоза на БПЦ от 1931 г., нуждите на Църквата, тъй като към Софийска епархия са присъединени закритите две епархии – Самоковската и Кюстендилската. Епископ Софроний е ръкоположен от Високопреосвещените Видински Неофит, Неврокопски Макарий, Софийски Стефан и Врачански Паисий, както и епископ Борис Стобийски, който по това време е ректор на Софийската духовна семинария.
Като викариен епископ дядо Софроний остава едва четири години. През 1934 г. Св. Синод му възлага временното управление на Великотърновската епархия. Година по-късно, сиреч на 6 октомври 1935 г. е избран и утвърден за Великотърновски митрополит. Знеполски епископ Софроний е единодушно избран от Видинския митрополит Неофит, Софийския митрополит Стефан, Сливенския митрополит Иларион и Врачанския митрополит Паисий.
Изборът за Великотърновски митрополит се започва след като на 21 юни 1935 г. Търновският митрополит Филип писмено моли Св. Синод да приеме оставката му, понеже „налегналата го, от ред години, болест не му позволявала да изпълнява архипастирското си служение”[9]. За целта митрополит Филип представя и медицинско свидетелство, от което архиереите заключават, че болестта е от твърде сериозен характер. На 1 юли с.г., съгласно Екзархийския устав, Св. Синод назначава за наместник на овакантения Търновски митрополитски престол Врачанския митрополит Паисий. След това Синода съставя листа с достоизбираемите кандидати за епархийската катедра. След каноничния избор се установява, че само един от кандидатите е получил болшинството от гласовете 24+2=26. Това е именно Знеполският епископ Софроний. Той бил провъзгласен от избирателното събрание за пръв пожелан и избран от клира и народа в епархията.
Втори получава гласовете Величкият епископ Андрей, който получава 25 гласа.
Докато е временно управляващ Великотърновска епархия, епископ Софроний се проявява като „истински църковник и честен родолюбец, строг, но справедлив началник, способен организатор, високо морален и състрадателен християнин, добър пастир, който промишлява за свещениците, чиновниците, младежта, християните, и светите манастири”[10].
Изборът на митрополит Софроний обаче не минава по мед и масло, както се биха изразили наши съвременници. След като Св. Синод възлага на Врачанския митрополит Паисий за извърши каноническия избор за нов Великотърновски митрополит, в утрото на самия изборен ден, митрополит Паисий възглавява Божествената литургия в църквата „Св. Богородица” в Асенова махала, на която присъстват всички епархийски избиратели. След като литургията свършва митрополит Паисий приканва избирателите и начело с него, те се насочват към митрополитския дом, където се провежда изборът.
По-долу ще цитираме точния текст от Църковен вестник, написан по-късно от църковните избиратели във Великотърновска епархия.
„По пътя избирателите бяха блокирани от група граждани, които, дори, и със закани, агитираха за епископ Андрея. Пред вратата на митрополитското здание те, под командата на някои завикаха: „Искаме си Андрея”… Из навалицата се мяркаха и плакарди с разни надписи за в полза на същия. В избирателната зала Плевенският Областен Директор г-н Ионов прочете декларацията на Министерския Съвет, с която последният заявява, че нито Негово Величество, нито Правителството, вземат страна по избора за Търновски митрополит. След обичайната към Бога молитва, Председателят митрополит прочете някои положения от Екзархийския устав във връзка с избора и апелира към избирателите да изпълнят по съвест своя дълг.
По искането на някои, и по общо съгласие на всички избиратели, бюрото допусна гласуването да стане с пликове, да има преброители и да присъстват всички избиратели в избирателния салон, въпреки че това не се иска от закона – Екзархийския устав, но бюрото го допусна, за да се избегне всяко съмнение и подозрение. Понеже се очертаваха главно две течения – едното на епископ Софроний, другото за епископ Андрей, избраха се двама преброители – по един от тия две течения.
Председателят показа празната кутия пред всички избиратели, която след това бе запечатана. Гласуването стана поимено. След гласуването на всички избиратели, кутията се разпечата и отвори от преброителите пред очите на всички. Преброиха се пликовете, които излязоха 48, т.е. толкова, колкото са избирателите. Пликовете отваряше г. Кондаков, преброител на епископ Софроний и предаваше на преброителя на епископ Андрея – Марин Тодоров, който вадеше бюлетините от пликовете, преглеждаше ги, прочиташе ги тихо и предаваше на Председателя, който пък високо четеше имената и слагаше бюлетините на масата.
Това ставаше така, че всички можеха да виждат бюлетините и имената, написани върху тях. Около масата на бюрото имаше доста избиратели от двете страни, които зорко следяха действията на Председателя и бюрото. През време на четене на бюлетините и подадените гласове на кандидатите нито един от избирателите не направи въпрос за неправилно процедиране в гласуването, броене на гласовете и пр. Резултатът от избора беше: епископ Софроний получи 26 гласа, а епископ Андрей 23 гласа. Бюрото и избирателите провъзгласиха първия за редовно избран, като получил пълно вишегласие. Някой избирател, човек на епископ Андрея, съобщи резултата на групата граждани, които неотлъчно стояха пред вратата на Митрополитския двор през всичкото време на избора и те, като го чуха, завикаха: „Долу!”… „Позор!!!”…
Председателят покани избирателите да направят втори избор, за да се избере още един кандидат с пълно вишегласие, т.е. с повече от 24 гласа. Изборът се произведе по същия ред и се оказа в резултат, че епископ Андрей е получил 25 гласа, а епископ Евлогий 20 гласа. Бюрото и избирателите провъзгласиха за редовно избран епископ Андрей, като втори кандидат. Когато групата граждани узнаха резултата, силно завикаха: „Ура!”… „Браво!”…
След тоя избор, адвокат Йордан Минчев, търновски избирател, поиска да се преброят наново бюлетините от първия избор. На това искане преброителят на епископ Андрей – Марин Тодоров и другите избиратели, които наблюдаваха и внимавтелно следяха четенето на бюлетините, заявиха, че няма никаква грешка и няма нужда да се преброяват наново бюлетините. Избирателите се съгласиха с това.
След това се вписа резултатът от избора в протокол – изложение, което се подписа от всички избиратели. Само избирателят Йордан Минчев впоследствие излезе с констестации по избора.
Едно е твърде печално: когато избирателите си отиваха, тия от тях, които бяха посочени, че са гласували за епископ Софроний, бяха жестоко ругани и малтретирани от неотговорни и зле настроени лица и то посред пладне, по главните улици на град В. Търново, при бездействието на полицията.
Това е самата и чиста истина по произведения избор за Търновски Митрополит.
Гр. В. Търново, 22 октомврий 1935 г.
Изборно бюро – Епархийски съветници: Иконом Йордан Стойков, иконом М. Величков, иконом Н. Димитров, Свещ. Йордан Т. Недев”[11].
И въпреки всички тези брожения Св. Синод единодушно провъзгласява за Великотърновски митрополит Софроний, който впрочем през живота си така и не казва лоша дума по адрес на епископ Андрей Велички, но това само като вметка. И
И понеже настоящата статия не е за избора на Великотърновски митрополит, а за самия достоен митрополит Софроний. „Като Великотърновски митрополит блаженопочиналият йерарх прояви всички сили на своя богопросветен дух. Неуморен бе в делото на Църквата влагайки в него всички от Бога получени таланти: и вярата си, и любовта си, и знанието си, и умението си, и волята си, и чистота си, и цялата си добродетелност”, пише по негов адрес Българският патриарх Кирил.
Митрополит Софроний обичал богослуженията и бил особено усърден в тях. „Обичаше храма Божий и се грижеше за храмостроителство и църковно благолепие; обичаше църковното пение и стори твърде много за неговото процъфтяване; обичаше манастирите и им посвети много труд; обичаше бедните и с любов им протягаше ръка; обичаше сираците и отхвърлените в живота, защото сърцето му е пълно с обич”, казва още патриарх Кирил.
През дълогогодишното си служение митрополит Софроний полага големи грижи за просвещението на православния народ. Създава свой печатен орган – „Мисионеръ”, в който периодично се публикуват православни проповеди, духовни беседи по актуални теми, както и сериозни богословски трудове.
През 1945 г. митрополит Софроний, заедно с Неврокопския митрополит Борис и Велички епископ Андрей е натоварен със задачата да отидат в Цариград и да проведат всички обсъждания по вдигането на схизмата наложена от Вселенската патриаршия на Българската църква. Подробно за целия процес може да бъде почерпена информация от дневника, воден от митрополит Софроний, в който ден по ден той говори за всички пречки и проблеми, както и за Божията помощ и застъпничеството на св. Йоан Рилски, в делото по вдигането на схизмата. Интересно е да се отбележи, че в дневника си, митрополит Софроний не употребява нито една лоша дума по адрес на епископ Андрей, който се явява и вторият кандидат за Великотърновски митрополит.
В началото на месец февруари 1945 г. на гара Сиркеджи, Цариград, биват посрещнати Неврокопския митрополит Борис и Великотърновският митрополит Софроний – двамата делегати на Българската православна църква, определени да водят преговори с Вселенската патриаршия за вдигането на схизмата. „Зад немощния дядо Борис на перона се подаде едрата като скала фигура на дядо Софроний. Този конраст във външността на двамата делегати бе първото впечатление от тях”, разказва свещеник Благой Чифлянов. Веднага щом виждат двамата митрополити всички българи, очакващи пристигането им се затичват да ги посрещнат. В Екзархийския дом „до мълчаливия и загадъчен дядо Борис, въодушевен от радушния прием, вълнуван от хиляди спомени, нахлули от годините на неговата младост, прекарани в тоя красив град, дядо Софроний бе като действащ вулкан… Дядо Борис отвреме навреме ще го погледне зад очилата с присторено неодобрение, ще направи някоя тиха забележка с носовия си говор, а той, сърцатият тракиец, дошъл от съседна България да води неравна борба за Божието дело, бе готов да прегърне целия свят, счупил преградите на всякаква официалност и протокол”, пише свещеник Благой Чифлянов.
След доста уморителни дни накрая гръцките архиереи се съгласяват на съвместно заседание и приемат двамата църковни делегати. По време на дебатите митрополит Борис изброява историческите убедителни звена, а дядо Софроний с желязна логика изтъква, че светата Българска православна църква с нищо не накърнява правата на Майката църква и винаги свещено съблюдава нейния престиж.
След премахването на схизмата от страна на Вселенска патриаршия на 25 февруари 1945 г. била отслужена тържествена св. Литургия в храма на гръцката патриаршия във Фенер. Тържествената литургия била предстоявана от Халкидонския митрополит Максим в съслужение с Неврокопския митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний и Величкия епископ Андрей, както всички гръцки митрополити в Цариград. Поради влошеното си здравословно състояние Вселенският патриарх Вениамин не присъства на св. Литургия, но след нея приема в дома си българските митрополити. Срещата се води на гръцки език, като митрополит Борис Неврокопски приветства Вселенския патриарх. И както се пише в една от дописките в официоза на Българската църква „Негово Светейшество пи наздравица за Българската автокефална църква, за българския народ и за всички православни народи”. На 4 март с.г. съвместна литургия се отслужва и в българския храм „Св. Стефан” в Цариград.
След четиридеседневни упорити, настойчиви и проведени с пълна мъдрост и такт усилия на Българската църковна делегация се завръща от Цариград. Делегатите носят със себе си св. Миро и Томоса, в който се отбелязва единодушното и братско решение на Българската православна църква и Вселенската патриаршия, че се слага край на всички политико-църковни вражди и наслоения. „Освен това, лично Негово Светейшество Вселенския патриарх г. Вениамин е предал своята любвеобилна бащинска благословия над българския народ и благопожелания за пълен и всестранен църковно-обществен напредък”[12].
Първата официална среща между тогавашният предстоятел Екзарх Стефан и Вселенският патриарх Вениамин е на 22 октомври. Екзархът е бил придружен от Неврокопския митрополит Борис. Посещението, както го описват дописките от тогава, е следтвие на новите братски отношения между Цариградската и Българската църкви след вдигането на схизмата и цели раглеждането на църковноустройствени въпроси. На 25 октомври те отслужват съвместна тържествена св. Литургия. Делегацията се завръща на 7 ноември.
„Малко преди блаженото си упокоение, дядо Софроний, на ободрителните ми думи в присъствието на други наши йерарси отвърна с тих, но спокоен глас, отразяващ твърдостта на вярата му: „Какво ще стане с мене, не зная. Да бъде волята Божия! Приемам с послушание”. Отведнъж блясна пред погледа ми силна светлина от вярата на тоя човек, който умира. Преклоних смирено сърце пред тоя блясък”, казва, в надгробното си слово за митрополит Софроний, Българският патриарх Кирил.
В утрото на 1 май 1961 г. камбаните на всички храмове и манастири във Великотърновска епархия възвестяват загубата от обичния архиерей. Малко по-рано, в 5:25 сутринта, в килията си в Синодалната палата след двудневно боледуване се преставя в Господа обичаният и достоен архиерей.
Кончината на митрополит Софрий обаче почти веднага е последвана и от кончината на Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който се преставя пред Бога на 8 май т.е. само седем дни след митрополит Софроний.
В своето служение на попрището на Великотърновската епархия митрополит Софроний проявил многостранна и широка духовно-просветна, пастирска и църковно-обществена дейност, изразена главно в благотворителни почини, а именно – сиропиталища, християнски клубове, дружества и братства, летовища, опреснителни и инструктивни курсове за певци и диригенти, курсове за духовници-изповедници, прегледи на църковни хорове, църковни работилници, свещенически трудови бригади, епархийски свещенически хор и още много други неща.
„Митрополит Софроний имаше свой ясно и индивидуално изразен физически и духовен образ. Той беше човек и строен на ръст и импонираше с достолепната си осанка, съответстваща на високия му архиерейски чин. Би могло да се каже, че той бе роден за архиерей. Бидейки иначе скромен в живота и отношенията си към другите, той обаче държеше за своето клирическо достолепие и служебен авторитет”, казва Макариополският епископ Николай в статията си „Послушник на Божията воля”, поместена в паметния брой на „Църковен вестник” от 1961 г.
Няма да бъде преувеличено ако се каже, че вярата и предаността на Божията воля и към св. Църква са определяли целият му живот и служение. „Митрополит Софроний се отличаваше с редки християнски и човешки добродетели: честност, безкористие, пожертвувателност, нестяжание, трудолюбие, подчертано милосърдие и др. Колко архиереи, архимандрити, монаси, свещеници и миряни е обрадвал в дни на тежка болест и неволя, облекчавайки страданията им със своята ласка и любвеобилност! Колко е подготвил достойно – чрез приемане на св. Причастие да посрещнат своята кончина! Колко сълзи е изтрил, колко семинаристи и студенти е подпомогнал материално от личните си средства, колко бедни и сиротни деца измъква от нищетата, даде им образование, направи ги „човеци”, настани ги в живота, но за съжаление не всички му отвърнаха с дължимата синовна обич и признателност”, продължава в статията си епископ Николай. И завършва статията си с думите: „Блаженопочившият митрополит Софроний живя наистина като Христов апостол и войн, „сладко и мило поработи през целия си живот за вяра и род” и умря като послушник, т.е. – с пълно послушание на Божията воля”.
Интересен факт, който може би не е за пропускане, е че митрополит Софроний почива в Синодната палата, след като е дошъл ден по-рано, за да навести болният си събрат – Доростоло-Червенският митрополит Михаил, който, както и по-горе писахме, бил тежко болен. По пътя за София митрополит Софроний се разболява тежко и за мнозина неочаквано.
В деня на погребението тленните останки на митрополит Софроний били изложени за поклонение в старинната столична църква „Св. София”. На 2 май Българският патриарх Кирил възглавил заупокойна молитва в съслужение с митрополитите Неофит видински, Йосиф Варненски, Климент Старозагорски и Неврокопски Пимен. Ведната след това тленните останки на митрополита заминават за Велико Търново, като по пътя останките били посрещнати в с. Кормянско, Севлиевско. В престолния за епархията град – Велико Търново тялото на блаженопочившия митрополит пристигнали в 18:30 часа, посрещнати били в катедралния храм „Рождество Богородично” от Врачанския митрополит Паисий, който отново бил определен за временно управляващ овдовялата епархия. Траурното поклонение пред останките на митрополит Софроний продължило до 22 часа. На следващия ден 4 май, митрополит Паисий възглавил заупокойна литургия в катедралния храм, а след това било извършено и самото опело и погребение от Българския патриарх Кирил и митрополити, и епископи на БПЦ. П
По този начин свършва живота си и земният си път един от големите и достойни пастири на Българската православна църква. Бог да го прости!
На нас ни остава да не забравяме делата на видните ни архиереи, които изпроводиха църквата ни през един от най-тежките ни периоди – схизмата и идването на власт на войнстващия атеизъм в лицето на Българската комунистическа партия. Със сигурност не им е било лесно, със сигурност е било истински подвиг да се противопоставиш, да устоиш, да запазиш вярата си и няма как делото им да е продължило ако не се бяха осланяли на Божията подкрепа и помощ.
Вечна ему памят!
Автор: Ангел Карадаков
[1] Църковен вестник, 1961 г., бр. 19, стр.2
[2] Пак там.
[3] ЦВ, бр. 19, стр.3
[4] Пак там.
[5] Църковен вестник, бр. 39, стр. 452, 1924 г.
[6] Пак там, стр. 453.
[7] Пак там, стр. 454.
[8] Пак там, стр. 457.
[9] Църковен вестник, брой 34 и 35, стр.1
[10] Пак там. стр. 397.
[11] Църковен вестник, бр. 38, стр. 446
[12] Църковен вестник, брой 15-18, стр. 12, 1945 г.
