Начало / Uncategorized / Света литургия за късмет

Света литургия за късмет

Всеки енорийски свещеник в хода на своето служение среща много примери за лична вяра и искрено отношение към Бога. Но има и случаи, когато енориашите, или просто хора, които идват в храма проявяват откровено суеверие или неправилно и дори нечисто търсене на Светото Православие.

 В техните молби и прошение се прокрадват и намесват пълно неразбиране за делото на спасението, защото са заразени от вирусите на нечистата, болна мистика.

Понякога, когато дежурният свещеник застане пред светия жертвеник и отслужва светата проскомидия, държейки листчетата с написаните имена, среща интересни прошения, проява на искрено желание за помощ, но отразявайки непознаване на смисъла на духовния начин на живот.

 Типичен пример за това е „Света литургия за късмет“. А когато запита защо е записано така, среща многозначителния отговор :”Ами така – за да ми върви …”

 Но какво означава това?

 Когато човек потърси в тълковния речник смисъла на думата „късмет“,прочита следното:”…сполука, щастие, щастлива случайност.” Но съотносими ли са тези определения към учението на християнствто и особено духа на Светото Православие? За каква случайност и сполука става въпрос и какво означава „да ти върви„?

Нашият Спасител недвусмислено изрича :”Не две ли врабчета се продават за един асарий? И ни едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец, а вам и космите на главата са всички преброени .”/Мат.10:29-30/.

За каква случайност става въпрос?

Господ Бог е съвършеното знание и познание и Неговият промисъл и Отческа воля ръководят всичко във Вселената. Целият неведим и видим свят  е сътворен вдъхновено, йерархично и с безупречен порядък. Нищо откъснато, нищо извън него не може да съществува. Без Неговата воля и допущение нищо не може да пребъде и да се случи, дори и в най-прагматичен аспект. От подобни внушения са пропити и Стария и Новия завет В този дух са и думите на св. Максим Изповедник: ”Нищо не е случайно, нищо не е безсмислено, нищо не е безцелно, а всичко е промислено от Бога!”

  Един от най-забележителните подвижници на Светото Православие на 20 в., св.Паисий Светогорец /старецът Паисий /, обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Бог никога не бърка!” или  „Бог никога не прави грешки!” С това наблягал, че няма как някакво събитие да остане извън Неговата Отческа воля.

А какво означава „да ми върви „?

 На Христос едва ли Му е „провървяло” и през целия си земен път явно не и имал никакъв късмет… Да се родиш в обор, сред животни в една странноприемница в повече от мизерни условия , или да напуснеш дома и родината си като дете и известен период да пребиваваш в Египет като изгнаник със семейството си, с всички усложнения от това, защото имаш силни врагове, които не просто да те ненавиждат,а дори искат да те унищожат, едва ли е проява на късмет. След това да понесеш ужасни  страдания, в хода на една скалъпено обвинение при пълна невинност от твоя страна и да претърпиш позорна смърт, прикован на кръст, едва ли е „щастлива случайност”? От гледна точка на житейската логика  едва ли му е провървяло…

А великият Павел? Той е бил сред силните на деня, личност с обществен и духовен престиж, юдейски функционер с „блестяща кариера“.

След мистичната среща с Иисус по пътя за Дамаск и неговото чудно обръщане, следва истинска житейска драма, започваща с неприемането му от страна на християните, невярващи на неговата искреност до мъченическото му отминаване от този свят. Множество хули, груби обиди, бичове, предателства, изтезания, предателства, затвор и навсякъде толкова много болка…. Погледнато от гледна точка на обикновената светска и житейска логика, Христос нищо добро не му е донесъл. Напротив –преобърнал е животът му с обратна траектория и го е превърнал в истинска катастрофа.

Нима има светец, който да не е минал през горнилото на страданията? Защото казано е: ”Господ наказва когото обича, бичува син, когото приема!”/Евр.12:5:7/. И всички те, тези „гении на религиозността” /според Сергий Булгаков /, колкото различни и да са един от друг ,известни и не до там известни, мъже или жени, воини и аскети са понесли горчилката на страданията и търпеливо са носили своя кръст до края. Нека никога не забравяме житейската драма с трагичен завършек на св. Йоан Златоуст, св.Евстатий Плакида или св.Нектарий Егински.         Каква нечовешка болка са понесли? И всичко са преодолели с помощта на Божията благодат, от която са черпили и утеха и вдъхновение, за да продължат напред!

 Затова е не само полезно, но и спасително за нас да четем житията на светиите! Да вникнем в техния пример, като не само се възхищаваме на техния подвиг, а да проумеем че и да са били хора като нас, със своите вътрешни борби, безсънни нощи, преодолени страхове, но са превъзмогнали всичко заради и чрез Христа. Сигурно и те са били склонни към суеверия, но са ги изгорили в огъня на своето лично благочестие.

С духовно мъжество и търпение да приемем всичко, което Бог ни праща, като не забравяме, че Той никога няма да допусне изкушение, което да не можем да понесем. Нещо повече –знае като милостив баща, кое е не само най-доброто, но и най-полезното за нас.Обича ни повече, отколкото ние обичаме себе си. И всичко, абсолютно всичко от най-значимото до най-малкото допуска за наше спасение! Затова  нека да излезем от сянката на своето малодушие и колебанията на нашето маловерие, а храбро и със жива вяра да вършим дела на милост, за да заслужим  живот в Царството Божие! Амин!

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Излезе 1-ви брой на обновеното електронно списание „Светодавец“

Уважаеми читатели, в навечерието на празника Кръстовден и в началото на новата учебна година, ви ...