Начало / Интереси / беседи / В изповедта се смиряваме пред другия човек

В изповедта се смиряваме пред другия човек

Само от заблуда вярваме, че нямаме нужда от това други да виждат, разбират и да се отнесат към нашата духовна болест с лечение. Всеки, който вярва, че само той може да излекува духовните си болести, се е изолирал от тайнството на Църквата и ще се погуби.

Само с помощта на другите ще се спасим, защото в рамките на християнската вяра спасението идва не в самоувереността, но в почистена празнота, а в пълнотата, която е Църквата. Тайнстото на изповедта, установено от нашия Господ, е ясен знак за библейската истина, че имаме нужда от Църквата и се нуждаем от Тайнството Изповед. 

В изповедта ние не просто съжаляваме за миналото зло, но признаваме замъгления образ на собственото си състояние, в което грехът ни отделя от Бога и ни е довел до разделено анатомично съществуване, лишавайки ни от нашата естествена красота и от истинската ни свобода,

„Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда“ ( 1 Йоан 1:9).

Тайнството на изповедта е важно, защото то предписва лечението за духовната болест. Целта на християнския живот е преображението в Христа, което ще ни отърве от болния паднал „Аз“, а то трябва да започне със смъртта на егото.

Ние се смиряваме пред свещеника, когато изповядваме греховете си.

Христос ни чува заради смирението ни, като оголваме душата си пред друг човек. По този начин Писанието утвърждава изповeдта и разказва за дара, който Хистос дал на апостолите и техните приемници – да дават прошка на каещите се и ни увещава да се изповядваме един на друг (Яков 5:16), тъй като един с друг постигаме смирение и тайнствено се свързваме с Христос.

С любов в Христа,

Игумен Трифон, манастир „Христос Спасител“, о. Вашън, Вашингтон, САЩ

За Ангел Карадаков

Виж още

Къде е любовта?

Живеем във време, в което любовта изстива. Но не любовта въобще, изтъквана като заявена някак ...