Начало / Uncategorized / 1125 години от Преславския народен събор – историческа справка

1125 години от Преславския народен събор – историческа справка

Според достиженията на българската медиевистика Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и представлява връх в християнизаторското дело на княз Борис I. Съборът не е регистриран в средновековните извори, но свикването му е изведено по научен път от политическата ситуация и посоката на културно развитие на България към края на IX век. Проведен е спонтанно по повод насилственото сваляне от власт на княз Владимир Расате поради опита му да възроди езическата религия. Политическите събития, довели до края на Владимировото управление, са описани най-подробно от абата на Прюмския манастир и автор на една Световна хроника Регинон. Ето какво пише той:

„Князът на този народ (т.е. Борис), както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и, прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство и като поставил на свое място за княз по-стария си син (Владимир), подстригал се, приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв, свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син (Симеон), като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество.

Изразът „… свикал цялото си царство“, употребен от Регинон, е единственият, който подсказва за свикването на събора в Преслав. Според Васил Златарски съборът е председателстван от Борис I Михаил и взема 4 важни решения.

  1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.
  2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.
  3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.
  4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.

За Николина Александрова

Виж още

Завършва строежът на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир

Завършва изграждането на новата административна сграда при Самоковската порта до Рилския манастир, започната през 2007 ...