Начало / Интереси / Кръстът е на Ангелите слава, а на демоните язва

Кръстът е на Ангелите слава, а на демоните язва

BASA_1318K-1-5972-8_Plovdivski_mitropolit_Maxim-1938„Кръстът е пазител на цялата вселена”, пяха и повтаряха преди малко църковните певци, „кръстът е красота на църквата; кръстът е на царете държава; кръстът е на верните утвърждение; кръстът е на Ангелите слава, и на демоните язва”.

И като погледнем на църковната история, ще видим, братя и сестри, че наистина кръстът Христов е необходимо оръжие на мира, и че тази духовна песен е и истински и прекрасен химн на кръста. Най-напред, ние ще видим, че кръстът послужи за оръжие на нашето спасение, че на него нашият Спасител проля своята пречиста кръв и ни изкупи от греха, проклятието и смъртта. Второ, ще видим, че кръстът от самото начало на църквата е бил една сила и средство против мъките и изкушенията на вярващите. Трето, ние ще видим, че кръстът, или знамението на кръста, което видя едно време император Константин на небето, най-видимо и осезателно е подействал на този цар, да познае Бога истиннаго и да стане равноапостол на църквата, която обяви за господстваща в своята империя и направи да възтържествува християнството над езичеството, да го покори на Христа и да го спаси.

Това велико събитие стана така: Западния (тъй наречен) император Максенций, за да си отмъсти за смъртта на баща си, скара се с Константин Велики, който държеше страната на християните, защитаваше ги, покровителстваше ги, обяви му война, и понеже беше по-силен от цар Константин, то последния преди боя, мислил към кой бог да се отнесе за помощ; защото, като по-слаб, съзнавал, че без такава помощ той не ще може да надвие. Царят започнал да се моли горещо на тоя Бог, когото баща му призовавал на помощ и му помагал. Като се молил от все-сърце, да му яви Бог какво да направи, получил чудно знамение, че Бог ще му бъде помощник и покровител в боя. С твърда вяра и упование той посрещнал и преследвал неприятеля, който се затворил в столицата си, Рим. На 28 число на месец Октомври, в лето Господне 312, по пладне, когато царят и войската му били край столицата, на ясното небе над слънцето видели чудно очертание или знамение на св. Кръст, и римски букви звездовидни, които ясно се четели и от император и от всички, и които означавали името на Христа, и друго начертание, което ясно гласяло:

с това ще победиш!

Това чудно зрелище докарало в ужас и царя, и всичката войска. Константин Велики неможал да си изтълкува това чудно знамение. Но през нощта на сън му се явил сам Господ Иисус Христос със същия образ на кръста, и казал според него да направят войнско знаме, и да го употребяват за защита от враговете. На сутринта рано цар Константин повелил да направят такова знаме. Знамето било направено тъй хубаво и величествено – от злато и драгоценни камъни – щото правило чудно впечатление на зрителите, от които някои го описват подробно, как било направено и какви изображения имало. При него Императорът наредил свещеници, като светиня. И с него той нападнал Рим, та го превзел, и бил посрещнат радостно от жителите като освободител, както ние едно време посрещнахме царя-освободител и руското войнство. След победата веднага цар Константин направил молитви към Бога, да му благодари за това чудно указана помощ. Още заповядал да се спре вече да няма кръстна смърт, да не се наказват осъдени на смърт с разпъване на кръст, както ставало до тогава. Така щото първата практическа полза от св. Кръст била унищожението на това ужасно наказание. От тогава Константин Велики още повече обикнал християните и още повече добрини направил, като да бил същински християнски благочестив господар, какъвто стана, когато прие християнската вяра. Още, цар Константин заповядал да запазят и държат, както подобава, благочестно, мястото където е бил разпнат и погребан нашият Спасител, и когато отишла майка му св. царица Елена, отнесла писмо до Патриарха на Йерусалим, разкопала и намерила гробът Господен, и край него – кръста! И царица, и патриарх, и народ се възрадвали много за това драгоценно приобретение: гробът и кръстът на Спасителя, и благодарили на Бога, като правили молитви и пр. Заповедта на цар Константин била изпълнена и на мястото бил направен параклис.

Римските граждани, в чест на император Константин, и за увековечаване на любовта и уважението на римляните към него,му издигнали паметник, статуя, на най-хубавото и многолюдно място в Рим, която като видял с кръста и знамето в ръка заповядал да напишат:

с това спасително знаме, което е истинско свидетелство на мъжество, аз спасих нашия град от игото на мъчителя и върнах на римския сенат и народ свободата, първия блясък и знаменитост.

От тази постъпка на царя, както и от тоя подпис се убеждаваме още един път в дълбокото почитание, което е имал към св. Кръст, както и силата на тоя последния и влиянието, които са направили в душата на тоя благочестив оператор.

Откриването на честния кръст от царица Елена, чудесата, които ставали с кръста, многократните победи, които направил Константин с явната чудесна помощ и само на кръстното знаме, както и ония явни чудеса, които ставали при кръста, окончателно го склонили към християнската вяра, която той обявил за господстваща в държавата си. Така щото силата на св. кръст направи Константин такъв Велик, какъвто ни го описват, най-голям покровител на християните и равноапостол на църквата. И при този грамаден исторически факт безумно е да се говори против животворната сила и значение на това духовно всесилно оружие мира, както говорят някои християни, и други лекомисленници, като ни обвиняват в невежество и суеверие. От знаменията и многочислените чудеса, които ни е дал за своята сила св. кръст, ние прямо изповядваме, че Бог ни дава тези знамения и чудеса, за да свидетелстват очевидно, нагледно какво Нему е угодно чрез външни знаци, чрез дървото, камъните, водата, виното, хляба да ни назидава и привлича към истината, и който я отрича, или е безверник, или лек, хладнокръвен във вярата, или пък упорит сектант.

И право е казано в случая от ап. Павел, че словото за кръста за погиващите е безумство, а за спасаемите нас той е сила Божия (виж. I Кор.24).

Като носителна на Божията воля и Божиите неизповедими тайни, св. Църква, ръководена всякога от Св. Дух, на основание на показаните свише свидетелства за чудодейната сила на честния и животворящ кръст Господен, като чадолюбива майка, която всячески се грижи за спасението на своите чада, е наредила още на първо време светло и тържествено да се празнува днес в чест и памет възвижения честнаго и животворящаго кръста. За това и аз счетох за полезно, да обърна вашето внимание върху силата на това преблаженно дърво, на което се разпна Христос, и което послужи за оръжие на нашето спасение, та да знаем всички за неговата чудодейна сила и всички да се ползваме от нея, като я призоваваме на помощ. Христос уби смъртта на кръста, и ние трябва да убиваме страстите с неговата сила и помощ. Мойсей въздигна змия в пустинята, като удари кръстообразно, развои и преведе израилтяните през червено море, като по сухо, чудесно, – с кръстна сила и ние можем да преминем през нравствените вълни на житейското море и да стигнем тихото пристанище на небето. Константин Велики стана и велик, и свят, и равноапостол със знамението и чудесата на кръста – и ние можем, с негова подкрепа, да се въздигаме по религиозно-нравственото ни самоусъвършенстване до небесата. Цар Константин, и други богобоязвили царе, царици, князе, военоначалници, кръстоносци победиха видимите врагове на отечеството, вярата и Църквата – и това са ясни, светли доказателства, че и ние, нашите князе и царе, нашето христолюбиво войнство, въоръжено с това непобедимо оръжие, кръста, е нашия всемощен съюзник, най-крепък щит против враговете на нашето земно отечество. Светите отци, мъчениците, изповедниците, въздържниците и всичко во Христа иночество са употребявали кръстната сила против всички видими и невидими врагове, извършвали са свят подвиг и са получили нетленни венци на небето, като вечна награда – така и ние християните трябва да се подвизаваме с пълна надежда за успеха, като имаме в себе си и със себе си, силата на животворящия кръст и непреложното упование на Този, Който се разпна на него.

Обуревават ли те, о, човече, мъчат ли те страсти, изкушения, прибегни към силата на кръста, и тя ще ги прогони! Натоварен ли си с тъги, тежки мисли и неволи; изгубил ли си майка, баща, син, дъщеря, брат или сестра; неправди хорски, хули и клевети, преследвания и гонения ли и зла напаст, прибягвай към кръста и ще ти помогне, защити, утеши: да, кръстът христов ще ти помогне, както е помагал и помага на всички, които с вяра и от сърце прибягват към неговата помощ и застъпничестно. Но искай с пълна надежда, със силна вяра тази непобедима и непостижима сила.

Помни с умилно сърце и душа Оня, Който е пострадал на това честно дърво, и винаги му се моли от силата и закрилата на светия Свой кръст да не те лиши. Вечер, когато си лягаш, прекръсти се, помоли се и кажи: О, пречестни и животворящи Кръсте Господен, който прогонваш бесовете със сълината на разпнатия на Теб Господ Иисус Христос, който слезе в ада и унищожи силата на дявола, и дарува на теб, своя честен кръст, силата да прогонваш всяка вражеска сила, помагай ми заедно със Св. Богородица и всички светии во веки амин.

Автор: Пловдивски митрополит Максим

За Ангел Карадаков

Виж още

Блажени са онези, които слушат Словото Божие и го изпълняват

Поучение за Рожедство на Пресвета Богородица от митрополит Максим Пловдивски „Блажени са и тия, които ...