Начало / Uncategorized / Ние сме чада на един Отец

Ние сме чада на един Отец

„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Марк. 3:16).

И това евангелие е важно, братя мои, както са важни и всички евангелия, които се четат в църквата. То ни представя колко Бог възлюбил светa, че изпратил дори Единородния Си Син, Господа нашего Иисуса Христа, да пострада за спасението на човешкия род. „Никой не е възлизал”, казва то отначало „на небето, тъкмо, който е слязъл от небето”, сиреч Иисус Христос. С тези думи евангелието иска да ни докаже, че никой не е, и не е можел, да ни спаси от първородния грях, проклятието и смъртта, освен Бог Слово, второто лице на св. Троица, или както се казва още – Единородния Син Божий, Който слезе от небето, стана човек, като се въплъти от Дух Светий и св. Приснодева Мария заради нас човеците и заради нашето спасение. И не е можело да бъде друг, освен Иисус Христос, защото Той е обещания избавител, и защото първородния грях беше затворил небето, та никой от човеците не можеше да го отвори; да разкъса клетвата Адамова, да унищожи смъртта и отвори това небе, освен Оня, Който е бил отреден преди всички векове за това велико и спасително дело, каквото е делото на нашето спасение, освен Единородния Син Божий, нашия Спасител. Божията правда изискваше Изкупител, и жертвата за изкуплението не можеше да принесе никой от човеците, освен пак сам Той, Иисус Христос. Но това изкупление, но това примирение на човека с Бога, наново отварянето на небето за него, не можеше да стане, не можеше да се извърши другояче, освен чрез страданията, смъртта и възкресението на Сина Божий, Иисуса Христа. Затова казва Спасителят по-надолу в евангелието, че както Моисей въздигна змията в пустинята, така трябва да бъде въздигнат (на кръст) и Синът човеческий. В пустинята, където се скитали евреите четиридесет години, имало много люти, отровни змии, които хапели и уморявали евреите. Моисей, по Божие повеление, беше направил на една върлина една малка змия, която като гледали ухапаните от змия евреи, изцелявали се. За човеческия род подобно на змийна смъртоносна отрова беше адското змийно изкушение, което вкара в света разтлението, нравствената пораза, грехът и смъртта (Рим. 5:12). Трябваше, прочее, да бъде въздигнат сам Спасителят на кръст, за да се убие жилото на смъртта, и чрез изкупителната кръв на Божия Син, да се изцелим, да се излекуваме от отровата на проклятието и смъртта, които древната змия дяволът, беше влял в нашето естество. По тоя начин главата на змията се съкруши, проклятието се вдигна и небето се отвори. Тази велика изкупителна жертва е сторил Бог само от своята преголяма любов към човеческия род, без никакво въздаяние от страна на човека даром. Бог толкоз възлюби света, щото даде своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него. Само като погледнем на окаяното човечество, на историята му, на живота му преди Иисуса Христа, ние ще видим, че наистина голямо е трябвало да бъде Божието неизречено милосърдие към човеческия род; тъй като макар в беззакония, макар и да се покланял на разни богове и мерзости, то пак Бог не го оставил, а се грижил за него. Особено трогателна ни се представя Божията неизказана любов в историята на избрания народ Божий, който макар и да избиваше пророците Божии, макар и да знаеше, че тия убийци ще турят ръка и на самия Син Божий, Бог обаче не се отвърна, не отмени обещанието си, а изпрати Своя Единороден Син в света, да пострада на кръста, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. О, неизказана, о, безкрайна Божия любов! Човекът бяга от Бога, туря ръка и на Единородния Му Син, а Той Го обича! Погледнете, братя, камо на Спасителя пред неблагодарния сомн еврейски, вижте Го пред Анна и Каяфа, чуйте руганията, заплюванията, заушенията! Вижте, погледнете на Божествения Страдалец: как носи из скръбния път своя кръст, как пада Син Божий под неговата тежест, уморен, убит, без обаче да отвори уста, също като агне непорочно на заколение! Вижте го и на самия тоя кръст прикован. Погледнете раните от гвоздеите, вижте пречистата Му кръв, как тече, чуйте и злобните възклицания при кръста: ууаа! Който разрушаваше храма и в три го съзиждаше, слез сега от кръста; другите спасява, а себе си не може да спаси! Зрелище, наистина, и ужасно и отвратително, каквото не е бивало и не ще бъде! Но в същото време, то е и толкова трогателно, щото само Бог може да прощава всичко това, и да се моли за своите ругатели, за своите мъчители, за своите убийци. Чуйте самата Му молба: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. След всичко това, което чухте и видяхте, кажете сега братя и сестри, не е ли голяма, не е ли неизказана, не е ли безконечна Божията любов, към грешния свят, към нас човеците!? Да, тъй е, братя. Истина е, Бог ни е възлюбил безкрайно… Да се възползваме, братя мои, всички – малки и големи, мъже и жени, богати и сиромаси от безкрайната Божия любов, от Неговите изкупителни заслуги, от неговата чиста Кръв, и от Неговото Свято слово, та да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. Амин!

Пловдивския митрополит Максим

За Николина Александрова

Виж още

Турският съд отхвърли искането за преобразуване на Св. София в джамия

Турският Върховен съд отхвърли искането на религиозна група да превърне катедралата „Св. София“ от музей ...