Църковното предание отнася първите изображения на Божията Майка, както и Първия образ на Спасителя, към времето на нейния земен живот.
Ако иконата на Спасителя ни показва образа на Бога, станал човек заради нашето спасение, то иконата на Св. Богородица, това е образ на първия човек, осъществил целта на въплъщението: обожествяването на човека. Св. Богородица е първият човек, достигнал това обожествяване, разбира се, не по природа, а по благодат. Тя е начатък на новото творение. Издигната по-високо от небесните Ангели и станала „по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите“, тя първа достигнала тази цел, която е поставена пред всички хора – пълното преобразяване на човешкото същество.
Първите икони на Св. Богородица според църковното предание са нарисувани от св. Апостол и евангелист Лука. Преданието разказва, че след Петдесетница светият евангелист е нарисувал три образа на Божията Майка: два с Божествения Младенец и един без Него. Едно от изображенията е от типа, който ние наричаме „Одигитрия“ (Пътеводителка). И самата Божия Майка и Младенецът, Когото тя държи на лявата си ръка, са обърнати към зрителя. В това строго и величествено изображение е особено подчертана Божествената природа на Отрока Иисус Христос.
Другият образ принадлежи към типа, наричан „Умиление“. Тук като че ли преобладават чувствата на майчина любов и нежност. В същото време това е образ на Майка, дълбоко скърбяща за предстоящите страдания на нейния Син и мълчаливо преживяваща тяхната неизбежност. Що се отнася до иконата, изобразяваща Св. Богородица без Младенеца, данните за нея са твърде оскъдни. Най-вероятно иконата е била подобна на изображенията на Божията Майка в „Деисуса“, т.е. в молитвена поза, обърната към Спасителя.
Понастоящем има много Богородични икони, считани за творение на св. евангелист Лука. В Руската църква те са около 10, на Атон и на Запад достигат до 21. Разбира се, всички тези икони не са рисувани от светия евангелист: нито една от нарисуваните от него икони не е достигнала до нас. Така например от най-древните изображения от типа „Умиление“ засега не ни е известно нито едно по-ранно от X век (иконата в Токал Килис, 963-969 г. Виж В. Н. Лазарев, „История на византийската живопис“, т.1, с.125).
Що се отнася до „Одигитрия“, най-древните известни изображения от този тип възлизат към VI век (миниатюра в сирийското евангелие на Равула. Виж Н. Кондаков, „Иконография на Божията Майка“ т.1, с.191-192). Авторството на св. евангелист Лука тук трябва да се разбира в смисъл, че тези икони са копия на иконите, нарисувани някога от него.
Преданието, че св. Лука пръв е нарисувал икони на Божията Майка се среща и в богослужебните текстове, в някои от дните, когато се празнуват различни икони на Божията Майка.
Най-древното достигнало до нас историческо свидетелство за иконите, нарисувани от св. евангелист Лука се отнася към VI век. Негов автор е византийският историк Теодор (+ок. 530 г.), който бил четец в Константинополския храм „Св. София“. Теодор разказва, че през 450 г. от Йерусалим била изпратена в Константинопол икона на Св. Богородица, нарисувана от св. Ап. Лука.
Леонид Успенски