Румънският патриарх Даниил откри Международната младежка среща в Сибиу от 6 до 9 септември. Представител на БПЦ на форумът е Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум, заедно с него ще вземат участие и над 20 младежи от Русенска епархия.
В началото на срещата Негово Светейшество патриарх Даниил приветства присъстващите:
„Възлюбени млади хора,
С дълбока духовна радост се обръщам към вас, младите хора, които посещават Международната среща на православните младежи в Сибиу.
Това събитие се организира от диоцеза в Сибиу от 6 до 9 септември 2018 г. под надслова: „Единство. Вяра. Нация“ във връзка с Тържествената година на единството на вярата и нацията в Румънската патриаршия и по случай обединението на румънския народ през 1918 г.
Особено важно е, че в Румънската православна църква тази международна среща на млади православни християни се провежда в общение на вярата, молитва и прослава, в диалог и общение в началото на Църковната година, което ни призовава да осветим това време на нашия земен живот като време на спасение.
В това отношение първият велик празник в месец септември е Рождество Богородично (8 септември), Божията Майка е иконата на Църквата, тъй като тя е човешкото същество, чрез което вечният Божий Син стана Човек – Иисус Христос, влезе в човешката история, за да дава вечен живот на смъртните (вж. Йоан 11:25). Цифрата 8 символизира вечния живот и безкрайната светлина в Небесното царство.
Младите хора се стремят да живеят в общение на любов, да обичат и да бъдат обичани в семейството и в обществото, но и да постигнат един идеал, да направят техния настоящ и бъдещ живот смислен, като натрупват нови знания и чрез творчество.
В това отношение те представляват не само бъдещето на Църквата и на обществото, но и динамично и обновяващо се присъствие на национално и международно ниво.
Чрез участието си в младежките програми, провеждани от Църквата, младите хора имат възможност да се опознаят по-добре, да се сприятелят и да оценят повече културното наследство и богатството на румънските православни традиции в различните румънски градове и да научат нови неща за духовното богатство на универсалната Православна църква.
Докато миналата година международната среща на православната младеж в Яш се съсредоточи главно върху свободата, тази година в Сибиу ни призовава да осмислим и да преживеем по-интензивно връзката между свободата и единството в нашето семейство, в Църквата и в обществото, важен пример ни е даден от Великия съюз през 1918 г.
Свободата и единството са два съществени и постоянни компонента на човешкия живот, тъй като човешкото същество е създадено, за да живее в общение на любов, по образ на Бога, Който е Любов (1 Йоан 4:16).
В този смисъл жизнено важно е състоянието на човешкия живот, в което свободата на отделните хора става хармонизирана с тяхното единство, и тя се изразява в общение на любовта. Това общение на любов носи плодовете на мир и радост, взаимно уважение, диалог и сътрудничество, солидарност и съвместна отговорност в семейството, в Църквата и в обществото. Това е човешкият живот, благословен от Бога и полезен за всеки човек и общност.
Но когато поради греха, който е егоистично, притежателно и агресивно отношение и действие към друго човешко същество, личната свобода се изразява срещу единството или причастието на любовта, тази свобода става разрушителна свобода.
Така се появяват кавги в семейството и обществото, в света и така се появяват конфликти и насилствени войни за завладяване, а след това бунтове и войни за освобождението на завладените и потиснатите народи.
Затова разбираме, че въпреки че грехът на егоизма разделя хората и народите, милосърдната Божия любов или благодатта на Пресветата Троица обединяват различни хора и народи (вж. Деяния, гл. 2).
Ето защо в Христовата Църква християнският живот започва с кръщението във водата и в Св. Дух, празнуван от Църквата в името на Отца и Сина и Св. Дух, т.е. в духовна връзка с вечната любов на Пресветата Троица.
Следователно християнският живот се развива чрез участието на християните в литургическия и социално-благотворителен живот на Църквата, за да получи чрез молитва и след това да предаде чрез благотворителността смирената и щедра любов на Пресветата Троица в живота на семейството и обществото.
При всяка литургия ние изповядваме нашата обща вяра в Бог Отец, Сина и Св. Дух, благодарим на Пресветата Троица за дара на живота. Тогава, като участваме с Тялото и Кръвта на разпнатия и възкръснал Христос, получаваме в нашата душа „благодатта на Господ Иисус Христос и Божията любов и общението на Светия Дух“ (2 Коринтяни 13:13).
Всъщност целият православен литургичен живот е жив под знака на Светия кръст и от доксологията: „Слава Отцу и Сину и Свето му Духу, сега и винаги, и во веки веков. Амин!“
За всеки християнски православен народ през вековете вярата в Пресветата Троица е източник на свята любов в Църквата, семейството и обществото. Знакът на Светия кръст, като знак за страдание, но и на триумф чрез Възкресението, се превръща в призвание за жертвена любов към Църквата и нацията, в борбата за освобождение от несправедливо и репресивно управление, както и в борба за защита на етническата идентичност и за постигане на национално единство.
В това отношение е важно, че много диоцези в Трансилвания (Сибиу, Арад, Бая Маре, катедралата в Блаж и особено катедралата в Алба Юлия) са посветени на Светата Троица, като по този начин подчертават стремежа на румънците към свобода и национално единство.
Чрез литургичните книги, отпечатани на румънски език и чрез любовта към нацията, Църквата допринася значително за запазването на националното съзнание на румънците, когато живеят в трите румънски княжества под чуждо владичество: Молдова и Влахия, под османско владичество, и Трансилвания, под управлението на Хабсбургите.
В тази връзка хронистът, член на унгарския елит, стигнал до заключението в края на 16 век, че победата в Трансилвания е подготвена „от тайната дейност на свещениците и монасите“.
Освен това православните военни свещеници, присъстващи на фронта през Първата световна война (1916-1918), вдъхновяват румънските войници за смелост и вяра в постигането на идеала на Великия съюз на румънците от всички румънски провинции.
Днес секуларизацията или отслабването на вярата в Бога – източникът на вечната любов, също отслабва общуването и любовта между хората, в семейството и в обществото.
По този начин може да се отбележи, че без взаимна, смирена и искрена любов в семейството, свободата и единството, бързо се пораждат конфликти и разделение между съпруг и съпруга или между родителите и децата. Освен това, без любовта към родината и към нацията, националната свобода и единство постепенно се превръщат в себеизмама, докато естественият патриотизъм често се заменя от желанието за незабавна материална печалба: patria ubi bene (родината е където е добре за мен). Но отвъд това отслабване изграждането на националните ценности, съм убеден, че тези ценности, т.е. идентичност, свобода и национално единство, няма да изчезнат, а ще се култивират от народите дори по време на тяхното международно сътрудничество. Защо? Тъй като тези национални ценности определят самоличността, изразявайки спецификата или уникалността, богатството и достойнството на всяка нация спрямо другите.
Възлюбени млади православни християни от Румъния и други страни, вие сте апостоли или мисионери на свободата и на етническото или националното единство, но и на общуването между етническите групи и сътрудничеството между народите, когато питаете щедра любов в семейството, в приятелството, в епархията, в обществото и във всички национални и международни православни срещи, за радост на цялото Православие и общуването между народите по света.
Молим се Бог да ви благослови, да се възползвате от времето на своя престой в Сибиу като време за култивиране на вярата, диалога, приятелството и православното единство, за прослава на Светата Троица и полза на Църквата!
Каня ви всички в Букурещ на 25 ноември, да присъствате при освещаването на Националната катедрала!“