Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Странно ми е, че напоследък все по-малко се говори за християнските храмове в Сирия, за древните манастири, за историческите места, вандалски разрушени от терористичните групировки, доскоро безнаказано властващи в тази страна. Там, откъдето минаха, „мъжете в черно“ оставиха след себе си единствено пепел, разруха и сълзи. Но често от пепелта се възражда Феникса, както гласи легендата.
Християнският манастир „Света Текла” в Маалула в близост до столицата Дамаск беше разграбен и вандалски потрошен от джихадистите. Но през месец август, след освобождаването на тази територия, манастирът отново отвори портите си. А преди броени дни е започнал да приема посетители, туристи и поклонници. Възобновени са литургиите и службите. Това съобщава пред РИА Новости настоятелят на манастира отец Илияс и добавя, че на практика цялостното възстановяване на светата обител е почти приключило.
През 2014 година селището Маалула няколко месеца беше под окупацията на бунтовниците от ислямската групировка „Джибхат ал-Нусра“. Джихадистите държаха околността в засада и контролираха всички възможни пунктове за напускане на града и местността. Обект на вандалското им нападение бе и разположеният в града древен манастир „Св. Текла“. Една голяма част от послушниците и възпитаниците на тази обител заедно с настоятелката на манастира – игуменката Пелагия (Сайяф) бяха взети за заложници. Но въпреки всички изпитания Маалула оцеля. „Оживя Маалула, оживя църквата! Маалула отново заговори на езика на Христос!“, радват се от манастира.
„Погледнете колко хора вече прииждат, дори имаме и туристи! 90% от ремонта вече е приключил. Сирия постепенно отново се превръща в мирна страна – нима това не е радостно?!“,
споделя настоятелят на храма. По думите му, ремонтът на манастира ще приключи до седмица.
„Остана да довършим втория етаж и да прокараме ток на четвърти, за да могат туристите да отсядат при нас. Повечето поклонници желаят да пренощуват в това свято и древно място. До две седмици ще сме приключили“, уверява отец Илияс.
В светата обител са се завърнали и монахините, принудени да напуснат манастира заради войната и окупацията на местността.
„Всички много се притеснявахме за монахините. Хората много ги обичат и уважават, те са на голяма почит не само у нас, тук в Маалула, но и в цяла Сирия. Много ги мислихме… Те стопляха поклонниците и миряните с думите, наставленията и съветите си, и с невероятното гостоприемство, което оказваха на всеки, прекрачил прага на манастира. Те огряваха това място с душевната си топлота. Аз също се върнах тук от Дамаск веднага, щом разбрах, че местността и Маалула са напълно освободени от терористите,“ разказва настоятелят на църквата.
„Ето, че след всичко ние сме тук, в Маалула, която не сме посещавали цели 40 години. Когато разбрахме, че всичко вече е спокойно и районът е напълно освободен и безопасен, веднага решихме отново да се завърнем в това блажено и благодатно място – в свещения град Маалула. Пристигнахме от Франция с цялото ми семейство и сме щастливи, отново сме в този манастир“, споделя един от туристите Габриел Шаде.
Да видят светата обител, където досега се говори на езика на Иисус Христос – арамейски, са дошли и туристи от САЩ. „Всеки път, когато посещавахме Сирия, идвахме и тук, в Маалула. Това е едно от най-светите места в света. Тук наистина местното население до ден днешен говори на езика на Исус Христос. Много се притеснявахме за Маалула по време на военните действия, още повече, когато разбрахме, че манастирът е нападнат от джихадистите. Много ни заболя, защото ние сме християни, нашите корени са от тук… такива места като това, трябва да се пазят”, споделя пред РИА Новости Алис Обид от САЩ.
Той допълни, че идвайки сега тук, вижда един съвсем различен живот.
„Ние сме мюсюлмани-алауити, които тачим християнството. Идваме редовно тук да отдъхнем и да се помолим, защото Бог е един, различни са неговите пророци. Прекрасно е, че манастирът вече напълно е възстановен и работи. Радостни сме, че терористите напълно са прокудени оттук и християните могат отново да заживеят един спокоен живот. Камбаните! Чувате ли ги! Звукът от тези камбани се чува в околността, а това означава, че Сирия е жива и ще живее!“, сподели специално за Клуб Z Фоз Алахмад от Хомс, дошла да се наслади на реставрирания манастир.
Била съм пет пъти в Маалула. Жителите, които са предимно християни, стриктно спазват всички християнски празници, но най-шумно и весело отбелязват празниците на своите светии – там има още пет манастира освен „Св. Текла“. Особено тържествено се честват дните на Св. Текла (24 септември) и на Св. Саркис и Бахуса (7 октомври).
На 14 септември, на Въздвижение на св. Кръст Господен, селището се озарява от огньове и фойерверки. Най-големият огън се запалва в планината в памет на Св. св. Константин и Елена, които в 325 г. в Йерусалим намерили Светия Кръст Господен. Тогава, за да съобщят по-бързо радостната вест в Константинопол, по върховете на хълмовете били запалени сигнални огньове.
През 1987 г., много преди войната, имах възможността дори да остана в манастира за няколко денонощия. Тогава от църковната лавка си купих касетки с молитви и литургии на арамейски език – езикът на Исус Христос. Пазя тези касетки до ден днешен, заради тях съм запазила и стария си касетофон.
Молитвите на арамейски са особени, космически, сякаш докосват душата ти от друго измерение… По онова време църковен настоятел беше отец Мишел. Нямам представа какво е станало с него. Но ясно си спомням каменистите улици по баира, стария град, търговците, които се надвикваха, каручките с впрегнати мулета, сергиите с красивите бродирани рокли и безброй сувенири, и аромата на тамян.
Маалула е разположена на 50 км от Дамаск и на 30 км от манастира Сидная. Името в превод от арамейски означава „вход“, идващо от географското разположение на местността, която е на 1650 м надморска височина в планината. Маалула е разположен сред пустиня, осеяна със скали. Населението, предимно християнско, си кръщава децата с европейски и християнски имена. Мястото е известно с преданието за първата християнска светица Текла, първомъченица и равноапостолна.
На живота на Св. Текла – ученичка на Св. ап. Павел, са посветени редица църковни писания. Най-древното предание, намерено в Египет, от ІІ в. от Хр., гласи, че когато св. ап. Павел бил изгонен от Антиохия, се отправил към Икония (дн. в Турция), където отседнал при някой си Онеситор. В съседство живеела богата вдовица, чиято дъщеря Текла, докато стояла близо до отворения прозорец, чула думите на гостенина. На жените не се позволявало да присъстват на мъжките сбирки. Речта на Павел ѝ въздействала силно и тя нито хапнала, нито пила цели три дни. Годеникът на Текла се разгневил и настоял пред градските власти Павел да бъде хвърлен в тъмница.
Текла обаче се добрала до тъмницата на Павел, като подкупила пазача със своето сребърно огледалце, и цяла нощ слушала апостолските слова. След този случай властите наредили Св. ап. Павел да бъде прогонен от града, а Текла – изгорена. Силен дъжд с градушка потушил огъня и накарал стражите да се разпръснат.
Текла тръгнала след Св. ап. Павел за Антиохия, където в нея се влюбил управителят на града. Любовта му не била споделена от Текла и държавникът заповядал момичето да бъде хвърлено на дивите зверове. Те обаче, за голямо учудване на зрителите, започнали да ѝ ближат ръцете и легнали в краката ѝ като котета. По-късно Текла се заселила в една пещера в Северна Сирия, където се отдала на молитви и изцелявала болни и недъгави.
Оттук идва и другото значение на името Маалула (вече от арабски език) – място, където идват болните. Местните лечители смятали, че силата на светицата да лекува се крие в нейната девственост и уговорили едни разбойници да я нападнат. Те я причакали в подножието на планината на едно място без изход. Но Господ отново се притекъл на помощ на Текла – разсякъл планината и ѝ дал възможност да избяга.
Обитателите на Маалула обаче се придържат към друга версия на преданието. В него главен преследвач на Св. Текла е нейният баща-езичник, а Бог разсича скалата, за да помогне на светицата да избяга от войниците, изпратени от баща ѝ, които я преследвали. По-късно Св. Текла се върнала на мястото, където станало чудото с планината и там се заселила в една пещера.
Манастирът „Мар Текла“ („Св. Текла“) е построен през ХVIIІ в. Става въпрос за съвременната сграда на манастира. Иначе манастирът „Св. Текла“ датира от IV в. Това е женски манастир с 25 монахини, които обгрижват към манастира сиропиталище с училище и преподаване на занаяти. Намира се под юрисдикцията на Антиохийската патриаршия, подобно и на другите манастири в Маалула. Той се намира в близост до мястото, където, както се смята, е била разположена пещерата на св. Текла. Там тя е намерила покой и нейните мощи се посещават от много поклонници.
Болните, на които е помогнала Св. Текла, оставят своите фигурки, изобразяващи излекуваните им части от тялото. Стълбите на манастира са стръмни и дълги. За да влезе в него, човек се изкачва по безброй стъпала, докато стигне до върха, където има врата, разположена на тераса. Най-горе от скалата, надвиснала над главите, капе вода. Някога обитателката ѝ е пила оттук. Водата капе от тавана и пълни естествен каменен леген. Преданието гласи, че това са сълзите на светицата, които лекуват очни заболявания. Интересното е, че тук, на това сухо място в пустинята, прокапва вода. На същата тераса е разположен параклис с мощите на светицата.
От терасите на манастира се вижда цялата Маалула. Зад манастира се намира тесен проход, оформен като каньон – Ал-Фадж. По думите на местните това е пътят на бягството на Св. Текла. На това място планината е сякаш разчупена от някаква могъща сила.
Автор: Оля-Ал Ахмед
Източник: clubz.bg
