Начало / Uncategorized / Блажени са онези, които слушат Словото Божие и го изпълняват

Блажени са онези, които слушат Словото Божие и го изпълняват

BASA_1318K-1-5972-8_Plovdivski_mitropolit_Maxim-1938Поучение за Рожедство на Пресвета Богородица от митрополит Максим Пловдивски

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лук. 11:28б).

Наистина, братя, блажени са ония, които слушат словото Божие, и го изпълняват. Ето първия пример пред очите ни, днешния празник, рождество на Пресветая Богородица. Родителите на Св. Богородица, праведните Йоаким и Анна, били благочестиви и богобоязливи. Те чели и слушали словото Божие, и го изпълнявали; ходели в храма Божий и точно изпълнявали Божиите наредби, като се упражнявали в молитва и добродетелен живот. Но едно ги мъчило – това било, че те нямали деца, а пък у евреите нямането на деца се считало като отсъствие на Божието благоволение и благословение от ония съпрузи, които нямали рожба (както и сега се счита това между хората изобщо), и било много мъчно на ония, които нямали деца; па освен където нямането на деца е тежко, ами и хората ги предумвали, както това става и днес. 

Но праведните Йоаким и Анна не се отчайвали и не похулили Бога, нито пък отвръщали на някого, а се молили, и най-сетне молбата им се чула. Бог пратил Ангел да им обади, че молитвата им е чута и че ще си добият дете. Те не се усъмнили, а повярвали, макар и да били в престаряла възраст, радвали се и благодарили на Бога, като чакали благоговейно благословения плод и очакваната утеха на Израил. Родила им се дъщеря, която нарекли Мария или Мариам, според както я нарекъл сам Ангелът, който предизвести на родителите ѝ за нейното раждане – А тази Мария е Св. Богородица, която роди Иисуса Христа, чрез Св. Дух, и която по тоя начин стана оръдие на нашето спасение, като роди Спасителя, и която по своето духовно-нравствено съвършество, стана предизбрана царица небесна, като „ковчег на заветът“, както я нарича църквата, „Майка на живота“, „Адамово обновление“, и Евино възвание, и нетленен източник: заради, която се обожихме и се избавихме от смъртта. 

Като люде благочестиви, родителите на пресвятата откроковица Мария посветиха своята толкова възлюбена дъщеря на Бога, като я отведоха в храма Божий, още като беше на три години, там под ръководството на свещениците, при непосредственото Божие око в светилището да се приготви, да се научи на книга, да чете св. Писание и Богу да се моли от малка.

screenshot123Кои родители биха направили такава жертва, възлюбени мои братя и сестри? Кой баща, коя майка от вас, да кажем, биха отделили единствената си рожба на изключително служение на Бога? Аха! Не, днешните родители не мислят така, както са мислели Йоаким и Анна; днес хората мислят как да направят своите дъщери повече да блестят в обществото, да се нравят на хората нежели на Бога!

Но нека се върнем пак към праведните родители и пресвятата Откроковица. Родителите на Дева Мария знаеха, че тяхната дъщеря е на Бога, че тя е Негов дар, и от рожбата ѝ почнаха да я отглеждат за Бога, като я наредиха, като я заобиколиха с всичко, което е потребно за това ѝ отглеждане; кандила ли не щете, тамян ли не щете, молитви ли не щете, вяра сърдечна ли не щете, четене на св. Писание, свещенни книги ли не щете, с една реч, родителите на пресветата Дева Мария, макар и да не знаеха, да не отбираха от педагогика, но знаеха какво е потребно за дъщеря им, за да бъде Богу угодна. И те постигнаха целта: тяхната дъщеря стана Богородица, по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите.

И тя стана такава, братя и сестри, защото имаше страх Божий, най-искренна любов към Бога, и най-чисто сърце и здрав ум. Нейният ум вървеше към високото, към небесното, вечното. Словото Божие беше за нея ръководител към божественото, към святото. При неговата светлина и ръководство, Св. Богородица развиваше своите душевни сили, или по-добре да речем – под благодетелта Божия, тя достигна най-голямото духовно съвършество, до което не може, и не може (по принцип бел.р.) никой да достигне. 

И не е ли истина, кажете сега, братя и сестри, което казва евангелието, че са блажени, които слушат словото Божие? Кажете: не са ли блажени родителите на св. Богородица, Йоаким и Анна? Не е ли още по-блажена и преблажена и самата тя, Св. Богородица? Не е ли истина, че я облажават всички народи, които вярват в Иисуса Христа? Не са ли блажени св. Апостоли, които благовестиха словото Божие? Не са ли блажени св. Отци, които четяха, слушаха, тълкуваха и изпълняваха словото Божие? Всички тия, и много множество други чада на вярата, са ученици, слушатели и творци на словото. Където и да отидете, на където и да погледнете, ще видите, че евангелието е светлина, че като неговите начала, като неговите наставления и правила няма в никоя друга книга и наука, която е родил човешкия ум: Св. Писание е книга на живота.

И при всички тоя грамаден всемирен факт, слушаме гласове, които викат да се оставяло то, да не се преподавало в училищата Закон Божий, да не се учели и упражнявали децата на него, в него и с него! Предвид на тия гласове, ние счетохме за длъжност да обърнем словото към тая страна, и да ви помолим да не се поддавате, да не слушате тези гласове, а да слушате и четете словото Божие, да учите и възпитавате децата си в духа на светата ни вяра, в закона Божия. Не се бойте, не се страхувайте, че децата ви ще имат тоя закон в сърцето си, че той ще е светилник на стъпките им, правило в живота им. Който има страх Божий, който се бои от Бога, той се отстранява от злото. За това е и казано, че началото на мъдростта е страхът Господен (Прит. 1:7).

Без религиозни начала човекът в живота си е като риба без вода, или като кораб без компас и кормило, тласкан от ветровете по разни страни. Вярата е основата на истинската нравственост. Никакви човешки науки и правила, никакъв морал, колкото изтънчен, колкото висок и научен да е, без вярата, без любовта християнска и без страхът Господен, не могат, не са в сила да въздигнат човека по-високо, отколкото го беше въздигнало древното езичество, с всичката своя древна, прославена мъдрост, нравствени правила и педагогии.

Нашата вяра, нашия закон са дали своите доказателства за своето високо, божествено достойнство. Нашите велики мъже, които са записали своите имена в нашата, българска история, са били препасани с тая велика и спасителна сила. В закона Божий на Часослова и  Псалтира се учеха и упражняваха нашите бащи и деди; но тези книги, но тази вяра, но тоя закон ги бранеше от много злини и напасти; те ги ободряваха и съединяваха, те ги въодушевяваха към подвизи, към добродетели високи, към дела велики, като ги държеха в надеждата, в неложното упование за едно светло бъдеще.

И тази вяра, и тоя закон Господен, и тази надежда ги спасиха, те – докараха това светло бъдеще, този културен живот. Пак ще повторя: Българския народ е чадо на православната вяра, Българското Княжество е рожба на високи християнски чувства, пориви и добродетели. Това нека добре да се помни; нека никой да не забравя своята майка – вярата, своята духовна родителка, и нека никой да не разваля това, което е родила и което ражда, и ще ражда, тая вяра в историческото битие на нашия православен български народ. Нека всеки да пази тая сила и тая светиня народна, най-паче же ония, които са поставени да образоват, да възпитават нашите деца, нашето юношество. Нека те да турят дълбоко в душата на детето, на ученика началото на премъдростта, Законът Божий, да всядат в него добрите плодоносни начала на вярата, без да се боят, че ще направят децата суеверни или боязливи, страхливи, или присвити, мрачни, идиоти; защото вярата не ражда идиоти, а самоотвержени, високонравствени труженици. Някои се срамуват от това учение, а някои се подиграват, конщунстват с него; но това учение, този християнски Закон е въздигнал света в небесата. Защо да се срамуваме и страхуваме от него? Защо да го пренебрегваме? Защо да го изхвърляме из училищата си? Разве това е разумно? Нима това е полезно? Нима нашите училища и нашите деца трябва да се лишат от тази първа основна сила и мощно, спасително, възпитателно средство? – Боже сохрани! Ако нашия народ, което не е мислимо, усвоеше това – да не се изучава Закон Божий в училищата, в такъв случай би се турило най-голямата язва в живота ни и напредъка на държавата и църквата ни. 

И тези, които учат това, и които предлагат да се изхвърли религиозното образование и възпитание из училищата, не разбират, или не желаят да се научат какво нещо е човекът, не могат, или не искат, да схванат в ученика онова, което го отличава от животните; нито пък искат да знаят за вредоносните последствия от безбожническото обучение и възпитание на юношеството. В този случай аз ще ви кажа, възлюблени мои братя и сестри, с думите на светия апостол Павел, казани едно време на евреите християни: Не се увличайте от разни и чужди учения (Евр. 13:9). И още: гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави (Еф. 5:15-16). Това, което слушаме – че напредъка, за благото, за доброто на народът ни – трябвало да променим, да изхвърлим из училищата ни Божия Закон, вярата, – това са само сладки думи, както казва Писанието (II Петр. 2;3). Такива учители не слушайте, и учението им отхвърляйте, като вредно и душепагубно. Дръжте се о онова, което ни учи здравата наука и евангелието: възпитавайте децата, докато са още малки в духът на вярата, направете ги добри християни още в младини, в дома и в училището; вложете в тях здравата основа на вярата, и вие с това ще дадете напредък и щастие в живота им. Не забравяйте знаменателните слова на Великия Учител – Христа: оставете децата да дохождат при Мене, защото на такива е царството небесно (Марк. 10:14). Не изгубвайте изпредвид, че вашите рожби са като восък и като дъска: каквото се напише сега на тях, такова ще и да им остане, като наследствие през живота им: „каквото им постелите, на такова щът и да си легнат“. Имайте пред очите си примера на праведните Йоаким и Анна, и Св. Дева Мария. Обкръжете децата си – и мъжки, и женски – с вярата и благочестието, направете щото всичко около тях да им говори и показва Бога, вярата и благочестието; отстранявайте от тях всичко, което бърка на тяхното религиозно възпитание, като: неприлични думи, произвол, ругатния, карания, биения, вражда и пр. Научете ги да се боят от Бога, и да Го обичат като небесен Отец. Който ни дава ум и разум, здраве, напредък; да Го обичат от всичкото си сърце и от всичката си душа, като им служите вие за пример; научете ги, затвърдете в тях истината, че който е с Бога, на такъв нищо в света не може да надвие; втълпете, вкоренете в мисълта им, в сърцето и душата им, че ще бъдат честити и блажени, само ако слушат словото Божие и го изпълняват. 

По такъв начин вие ще изпълните първия родителски дълг към децата ви, и ще можете да се считате блажени и щастливи, душевно спокойни, и с родителска радост, с отворено чело да кажете: Ето ни, Господи, и нас и децата ни, с които ни дари и благослови! Молете се на Св. Богородица, да се моли за вас и за децата ви пред Своя възлюбен Син и Бог наш Иисус Христос, на Който подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги во веки веков. Амин! 

Пловдивски митрополит Максим

За Ангел Карадаков

Виж още

Извърши се първата венчавка в Сирия, след войната

В неделя 11 ноември 2018 г. в Представителството на Руската православна църква в Дамаск се ...