Начало / Uncategorized / Блажени са онези, които слушат Словото Божие и го изпълняват

Блажени са онези, които слушат Словото Божие и го изпълняват

BASA_1318K-1-5972-8_Plovdivski_mitropolit_Maxim-1938Поучение за Рожедство на Пресвета Богородица от митрополит Максим Пловдивски

„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лук. 11:28б).

Наистина, братя, блажени са ония, които слушат словото Божие, и го изпълняват. Ето първия пример пред очите ни, днешния празник, рождество на Пресветая Богородица. Родителите на Св. Богородица, праведните Йоаким и Анна, били благочестиви и богобоязливи. Те чели и слушали словото Божие, и го изпълнявали; ходели в храма Божий и точно изпълнявали Божиите наредби, като се упражнявали в молитва и добродетелен живот. Но едно ги мъчило – това било, че те нямали деца, а пък у евреите нямането на деца се считало като отсъствие на Божието благоволение и благословение от ония съпрузи, които нямали рожба (както и сега се счита това между хората изобщо), и било много мъчно на ония, които нямали деца; па освен където нямането на деца е тежко, ами и хората ги предумвали, както това става и днес. 

Но праведните Йоаким и Анна не се отчайвали и не похулили Бога, нито пък отвръщали на някого, а се молили, и най-сетне молбата им се чула. Бог пратил Ангел да им обади, че молитвата им е чута и че ще си добият дете. Те не се усъмнили, а повярвали, макар и да били в престаряла възраст, радвали се и благодарили на Бога, като чакали благоговейно благословения плод и очакваната утеха на Израил. Родила им се дъщеря, която нарекли Мария или Мариам, според както я нарекъл сам Ангелът, който предизвести на родителите ѝ за нейното раждане – А тази Мария е Св. Богородица, която роди Иисуса Христа, чрез Св. Дух, и която по тоя начин стана оръдие на нашето спасение, като роди Спасителя, и която по своето духовно-нравствено съвършество, стана предизбрана царица небесна, като „ковчег на заветът“, както я нарича църквата, „Майка на живота“, „Адамово обновление“, и Евино възвание, и нетленен източник: заради, която се обожихме и се избавихме от смъртта. 

Като люде благочестиви, родителите на пресвятата откроковица Мария посветиха своята толкова възлюбена дъщеря на Бога, като я отведоха в храма Божий, още като беше на три години, там под ръководството на свещениците, при непосредственото Божие око в светилището да се приготви, да се научи на книга, да чете св. Писание и Богу да се моли от малка.

screenshot123Кои родители биха направили такава жертва, възлюбени мои братя и сестри? Кой баща, коя майка от вас, да кажем, биха отделили единствената си рожба на изключително служение на Бога? Аха! Не, днешните родители не мислят така, както са мислели Йоаким и Анна; днес хората мислят как да направят своите дъщери повече да блестят в обществото, да се нравят на хората нежели на Бога!

Но нека се върнем пак към праведните родители и пресвятата Откроковица. Родителите на Дева Мария знаеха, че тяхната дъщеря е на Бога, че тя е Негов дар, и от рожбата ѝ почнаха да я отглеждат за Бога, като я наредиха, като я заобиколиха с всичко, което е потребно за това ѝ отглеждане; кандила ли не щете, тамян ли не щете, молитви ли не щете, вяра сърдечна ли не щете, четене на св. Писание, свещенни книги ли не щете, с една реч, родителите на пресветата Дева Мария, макар и да не знаеха, да не отбираха от педагогика, но знаеха какво е потребно за дъщеря им, за да бъде Богу угодна. И те постигнаха целта: тяхната дъщеря стана Богородица, по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите.

И тя стана такава, братя и сестри, защото имаше страх Божий, най-искренна любов към Бога, и най-чисто сърце и здрав ум. Нейният ум вървеше към високото, към небесното, вечното. Словото Божие беше за нея ръководител към божественото, към святото. При неговата светлина и ръководство, Св. Богородица развиваше своите душевни сили, или по-добре да речем – под благодетелта Божия, тя достигна най-голямото духовно съвършество, до което не може, и не може (по принцип бел.р.) никой да достигне. 

И не е ли истина, кажете сега, братя и сестри, което казва евангелието, че са блажени, които слушат словото Божие? Кажете: не са ли блажени родителите на св. Богородица, Йоаким и Анна? Не е ли още по-блажена и преблажена и самата тя, Св. Богородица? Не е ли истина, че я облажават всички народи, които вярват в Иисуса Христа? Не са ли блажени св. Апостоли, които благовестиха словото Божие? Не са ли блажени св. Отци, които четяха, слушаха, тълкуваха и изпълняваха словото Божие? Всички тия, и много множество други чада на вярата, са ученици, слушатели и творци на словото. Където и да отидете, на където и да погледнете, ще видите, че евангелието е светлина, че като неговите начала, като неговите наставления и правила няма в никоя друга книга и наука, която е родил човешкия ум: Св. Писание е книга на живота.

И при всички тоя грамаден всемирен факт, слушаме гласове, които викат да се оставяло то, да не се преподавало в училищата Закон Божий, да не се учели и упражнявали децата на него, в него и с него! Предвид на тия гласове, ние счетохме за длъжност да обърнем словото към тая страна, и да ви помолим да не се поддавате, да не слушате тези гласове, а да слушате и четете словото Божие, да учите и възпитавате децата си в духа на светата ни вяра, в закона Божия. Не се бойте, не се страхувайте, че децата ви ще имат тоя закон в сърцето си, че той ще е светилник на стъпките им, правило в живота им. Който има страх Божий, който се бои от Бога, той се отстранява от злото. За това е и казано, че началото на мъдростта е страхът Господен (Прит. 1:7).

Без религиозни начала човекът в живота си е като риба без вода, или като кораб без компас и кормило, тласкан от ветровете по разни страни. Вярата е основата на истинската нравственост. Никакви човешки науки и правила, никакъв морал, колкото изтънчен, колкото висок и научен да е, без вярата, без любовта християнска и без страхът Господен, не могат, не са в сила да въздигнат човека по-високо, отколкото го беше въздигнало древното езичество, с всичката своя древна, прославена мъдрост, нравствени правила и педагогии.

Нашата вяра, нашия закон са дали своите доказателства за своето високо, божествено достойнство. Нашите велики мъже, които са записали своите имена в нашата, българска история, са били препасани с тая велика и спасителна сила. В закона Божий на Часослова и  Псалтира се учеха и упражняваха нашите бащи и деди; но тези книги, но тази вяра, но тоя закон ги бранеше от много злини и напасти; те ги ободряваха и съединяваха, те ги въодушевяваха към подвизи, към добродетели високи, към дела велики, като ги държеха в надеждата, в неложното упование за едно светло бъдеще.

И тази вяра, и тоя закон Господен, и тази надежда ги спасиха, те – докараха това светло бъдеще, този културен живот. Пак ще повторя: Българския народ е чадо на православната вяра, Българското Княжество е рожба на високи християнски чувства, пориви и добродетели. Това нека добре да се помни; нека никой да не забравя своята майка – вярата, своята духовна родителка, и нека никой да не разваля това, което е родила и което ражда, и ще ражда, тая вяра в историческото битие на нашия православен български народ. Нека всеки да пази тая сила и тая светиня народна, най-паче же ония, които са поставени да образоват, да възпитават нашите деца, нашето юношество. Нека те да турят дълбоко в душата на детето, на ученика началото на премъдростта, Законът Божий, да всядат в него добрите плодоносни начала на вярата, без да се боят, че ще направят децата суеверни или боязливи, страхливи, или присвити, мрачни, идиоти; защото вярата не ражда идиоти, а самоотвержени, високонравствени труженици. Някои се срамуват от това учение, а някои се подиграват, конщунстват с него; но това учение, този християнски Закон е въздигнал света в небесата. Защо да се срамуваме и страхуваме от него? Защо да го пренебрегваме? Защо да го изхвърляме из училищата си? Разве това е разумно? Нима това е полезно? Нима нашите училища и нашите деца трябва да се лишат от тази първа основна сила и мощно, спасително, възпитателно средство? – Боже сохрани! Ако нашия народ, което не е мислимо, усвоеше това – да не се изучава Закон Божий в училищата, в такъв случай би се турило най-голямата язва в живота ни и напредъка на държавата и църквата ни. 

И тези, които учат това, и които предлагат да се изхвърли религиозното образование и възпитание из училищата, не разбират, или не желаят да се научат какво нещо е човекът, не могат, или не искат, да схванат в ученика онова, което го отличава от животните; нито пък искат да знаят за вредоносните последствия от безбожническото обучение и възпитание на юношеството. В този случай аз ще ви кажа, възлюблени мои братя и сестри, с думите на светия апостол Павел, казани едно време на евреите християни: Не се увличайте от разни и чужди учения (Евр. 13:9). И още: гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави (Еф. 5:15-16). Това, което слушаме – че напредъка, за благото, за доброто на народът ни – трябвало да променим, да изхвърлим из училищата ни Божия Закон, вярата, – това са само сладки думи, както казва Писанието (II Петр. 2;3). Такива учители не слушайте, и учението им отхвърляйте, като вредно и душепагубно. Дръжте се о онова, което ни учи здравата наука и евангелието: възпитавайте децата, докато са още малки в духът на вярата, направете ги добри християни още в младини, в дома и в училището; вложете в тях здравата основа на вярата, и вие с това ще дадете напредък и щастие в живота им. Не забравяйте знаменателните слова на Великия Учител – Христа: оставете децата да дохождат при Мене, защото на такива е царството небесно (Марк. 10:14). Не изгубвайте изпредвид, че вашите рожби са като восък и като дъска: каквото се напише сега на тях, такова ще и да им остане, като наследствие през живота им: „каквото им постелите, на такова щът и да си легнат“. Имайте пред очите си примера на праведните Йоаким и Анна, и Св. Дева Мария. Обкръжете децата си – и мъжки, и женски – с вярата и благочестието, направете щото всичко около тях да им говори и показва Бога, вярата и благочестието; отстранявайте от тях всичко, което бърка на тяхното религиозно възпитание, като: неприлични думи, произвол, ругатния, карания, биения, вражда и пр. Научете ги да се боят от Бога, и да Го обичат като небесен Отец. Който ни дава ум и разум, здраве, напредък; да Го обичат от всичкото си сърце и от всичката си душа, като им служите вие за пример; научете ги, затвърдете в тях истината, че който е с Бога, на такъв нищо в света не може да надвие; втълпете, вкоренете в мисълта им, в сърцето и душата им, че ще бъдат честити и блажени, само ако слушат словото Божие и го изпълняват. 

По такъв начин вие ще изпълните първия родителски дълг към децата ви, и ще можете да се считате блажени и щастливи, душевно спокойни, и с родителска радост, с отворено чело да кажете: Ето ни, Господи, и нас и децата ни, с които ни дари и благослови! Молете се на Св. Богородица, да се моли за вас и за децата ви пред Своя възлюбен Син и Бог наш Иисус Христос, на Който подобава всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги во веки веков. Амин! 

Пловдивски митрополит Максим

За Ангел Карадаков

Виж още

Турският манастир Сумела отворя врати след три години реставрация

Манастирът Сумела трябва да бъде отворен след като скоро приключи реставрацията. Манастирът Сумела, който е ...