Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Уважаеми читатели, на 1 март се изпълниха 80 години от кончината на приснопаметния митрополит Максим Пловдивски.
По този повод, а и заради наистина добрите проповеди и слова на митрополит Максим, които са по-актуални от всякога „Добротолюбие“ ще ви запознае и срещне с творчеството на този знаменит наш митрополит. Първата му проповед очаквайте на 8 септември – Рождество на Пресвета Богородица. Сега ви предлагаме во кратце да се знапознаем с живота и делото на бележития Пловдивски митрополит Максим.
Митрополит Максим се ражда като Марин Пенчов Пелов на 14 септември в 1850 година в троянското село Орешак, тогава в Османската империя. Кръстен е на светското име на вуйчо си архимандрит Макарий, игумен на Троянския манастир. Бъдещият епископ Максим Браницки му е племенник. В 1858 година става послушник в Троянската обител. Започва да учи при чичо си Спиридон, монах в скита „Свети Николай“. След операция на окото, в 1862 година продължава образованието си в училището в Орешак при Стефан Попдудев, а от учебната 1862 – 1863 година учи в Ловеч при Манол Лазаров. Поради заболване от тифус се мести да учи в Сопот, където учи при Партений Белчев, Михаил Радославов и Стефан Труфчев. В Сопот заедно попада под влияние на революционния комитет, начело с учителя Ганчо Попниколов, и участва в списването на ръкописния вестник „Остен“. След разпространяването на един брой на „Остен“ всичките троянски ученици са принудени да избягат от Сопот и Марин Пелов се установява в скита „Свети Йоан Предтеча“ на Троянския манастир. През зимата на 1869 година продължава образованието си в Троян, а след това от лятото се установява в Троянския манастир, където е четец и клисар.
През май 1872 година в Клисура пристига митрополит Панарет Пловдивски, който харесва дякон Максим и след края на учебната година на 1 юли 1872 година Максим постъпва на служба в Пловдивската митрополия. Участва в обиколките на митрополит Панарет из Родопите, включително и в Ахъчелебийско, което е присъединено към Пловдивската екзархийска епархия. След това Максим служи като дякон в Екзархята в Цариград зедно с дяконите Василий, Иларион и архидякон Хрисант и взима уроци по френски при протосингела Йосиф. Като дякон на митрополит Панарет продължава обиколките из епархията. В тежките месеци по време и след въстанието епархията остава под управлението на епископ Гервасий Левкийски, а дякон Максим събира сведения за убийствата и насилията над българското население. Тези сведения са изпращани чрез руското консулство в Пловдив до Екзархията и до руското посолство в Цариград, след което попадат в европейските вестници „Дейли Нюз“, „Фигаро“ и други. С учителя в Робърт колеж Петър Димитров организира посещението в Пловдив на европейската комисия, която проучва положението в областта. През есента на 1876 година оставането на дякон Максим в Пловдив става опасно и той е изтеглен от екзарха в Цариград, където се включва в така наречената Народна комисия, начело с архимандрит Методий Кусев, обработваща събраните свидетелства в изложения до дипломатическите представителства и кореспондентите на европейските вестници в османската столица. В началото на 1877 година заедно с архимандрит Методий разпраща съобщения до българските общини да не подписват благодарствени махзари за обявената от Мидхат паша Османска конституция.
След завършването на семинарията през юни 1881 година Максим иска да продължи да учи в Духовната академия в Киев, но митрополит Панарет не му позволява, тъй като епархията се нуждае от уреждане и директора на просвещението на Източна Румелия Йоаким Груев го назначава за учител по Закон Божи в Пловдивската мъжка и в девическата гимназия. В началото на учебната 1882/1883 година отново заминава за Русия, за да учи в Киевската духовна академия, но не го приемат, тъй като закъснява и екзарх Йосиф го назначава за секретар на Екзархията. Опитва се да получи разрешение от екзарха да учи в Дрезден, но не успява. В края на август 1884 година замества Методий Кусевич като протосингел на Екзархията.
В 1892 година е ръкоположен за митрополит и застава начело на Скопската епархия, която възглавява от 1892 до 1894 година. Според някои източници подава оставка като скопски митрополит в 1895 година и след това 2 години е предстоятел на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград. В периода 1897 — 1906 година управлява Ловчанска епархия. От 1906 до смъртта си е пловдивски митрополит. Митрополит Максим е член на Светия Синод от 1913 година, а от 1921 до 28 март 1928 година е негов наместник-председател. Преставя се в Господа на 1 март 1938 година в Пловдив.
