Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Да останеш православен в антихристиянска среда.
Летните месеци приключват и много млади хора ще бъдат изправени пред перспективата да се отправят към университета, някои от тях за първи път. Един пасаж от Св. Писание ми възниква, когато мисля за тези прекрасни младежи, които се готвят да напуснат дома си: „Аз ви изпращам като овце сред вълци, затова бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби“ (Матей 10:16). Професорите от университета изпитват удоволствие да предизвикват младите студенти по въпроса за авторитет, но дават назад, когато тяхната авторитетност е поставена под въпрос. Те знаят, че се обръщат към едни младежи с блеастящи умове и почти превръщат в спорт атакуването на позициите на своите ученици.
Моят съвет към православните студенти е да откажат да бъдат уплашени и да не бъдат обезкуражавани. На повечето от тези професори им отне години, за да придобият знания и умения, за да защитят успешно своята система на вярвания или липса на такива, включително и атеизма. Тези професори обикновено ви молят само да зададете въпроса за властта на онези, които са ви ръководели досега, като вашите родители или духовни наставници, но са много възмутени, когато някой се пита за тяхната власт. Техният модел на преподаване не е нищо ново, защото има антагонисти като тях отпреди да бъде записвана история. Освен това аргументите им не са нищо ново, защото имало учители по атеизъм и други измислени учения, които се сблъскаха с апостол Павел, когато проповядвал Евангелието в Атина. Аргументите може да са нови за вас, но е достатъчно да знаете, че тези предизвикателства към вашата вяра са били отговорени от много апологети от началото на християнството.
Учебниците, независимо дали са насочени към история, наука или философия, винаги са имали тенденция да изразяват антихристиянски възгледи и е важно да се помни, че издателските компании произвеждат учебници, които ще се продават с такива академични нагласи. Християнството може да се осмива като затворено и обърнато назад, но академиците не могат да претендират, че са изолирани от една и съща нездравословна черта.
Някои от най-затворените хора, които някога съм познавал, са академици.
Струва ми се интересно, че християнски писатели, които разясняват християнската вяра, често са обвиннявани, че са предубедени, докато светските мислители излагат собствената си арогантност, лицемерие и тесногръдост, като забраняват на другите свободата на мнението им. Отхвърляйки вярата на младите хора, тези помпозни учени се стараят да смажат това, което самите те не разбират.
Най-добрият съвет, който мога да предложа на младия православен християнин да се отправя към университета, е следното: знайте от момента, в който влезете в аудиторията, че професорът е по-добър в дебатите от вас, така че не се поставяйте в неговия обхват. Ако го направите, очаквайте да бъдете смазани. На второ място, не се притеснявайте от вашата православна вяра. Моят преподавателски опит в светски и религиозни кампуси е, че повечето ученици тайно искат да намерят духовна основа за смисъла на живота. Те могат да ви завидят за вашата вяра. Последният ми съвет: „моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов“ (Ефесяни 4: 1-2).
Изградете система, с която да се предпазвате, като общувате с други студенти, за да създадете общност от Православното християнско общество. Отивайте редовно на богослужение в неделя, обучавайте се. Опознайте вашата вяра до такава степен, че да можете да се изправите срещу по-горните академици, когато се наложи да защитавате вярата си. Ако го направите, един ден може да бъде причината един атеист професор да открие Христа и да стане православен християнин.
„Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1 Тим. 4:12).
С любов в Христа,
игумен Трифон, игумен на манастира „Христос Спасител“, о. Вашън, САЩ.
Снимка:
