Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нали знаете, че има хора стълбове. Те са като факли, които разпалват и другите около себе си. Стари и древни фарове, идващи като от далечни светове, сочещи ни посоката, по която трябва да поемем в буйното ни житейско море. Е, днес един такъв фар огасна.
За богословските среди днес е може би ден на покруса, защото си отиде един човек, който особено много допринесе за православната психотерапия, психология и помогна наистина за по-ясното разбиране на човешката личност в светлината на спаситената православна вяра.
Владета Йеротич.
Има хора с имена, които веднага забравяш, може би неволно или пък не. Има обаче хора, които като им чуеш името не можеш никога да забравиш, а произнасянето на имената им ти звучи като, че все едно произнасяш названието на институция. Такъв беше и този скромен възрастен човек, с който имах честта да се запозная. И не само, но дори и да направя интервю.
Не познавам много исторически линости, но знам, че Владета Йеротич бе една от тях. Поне за мен бе такъв. Не обичам да правя такива сърцераздирателни есета и да споделям своите лични впечатления от вече отишлите си хора. Но ме е страх, че такъв значим за богословието човек ще бъде пренебрегнат. В последното интервю, което направих с него той говореше за любовта. И особено за това, че в любовта страх няма. Този, който обича, не се страхува, той дарява и не търси своето си. А любовта… любовта прокужда страха. „Няма защо младите хора да се плашат от любовта“, каза ми тогава Владета Йеротич.
Пътят на живота му завърши, но вярвам, че неговите трудове и делата, които той извърши ще продължат да светят като фар сред морската буря и като факла ще запалват душите на стотиците млади хора, които ще се докоснат до трудовете му.
„Християните трябва да се грижат повече един за друг“.
С такова послание завърши тогавашното ми интервю. Може би и такъв ще остане в мислите ми, като човек, полагащ душата си за другите. А ние… ние имахме честта да живеем във времето, в което живя и той.
Автор: Ангел Карадаков
