Трагикомичен случай преживяха двама свещеници, които бяха включени в делегацията, посетила манастирите в Света гора.
Преди няколко години, голямо представителство от една от най-големите епархии в страната,отиде да се запознае, поклони и преживее великата тайна на Атон. Двама от най-ревностните и вдъхновени млади духовници, но придобили благодатен опит в духовния живот решиха да посетят в рамките на едноседмичното поклонническо пътуване килията на стареца Паисий Светогорец в ”Кутлумуш”. Желанието им е станало неудържимо, когато са разбрали от атонски монаси, че в нея се подвизава един монах, негов ученик, при когото идват много поклоници, за да получат съвет, утеха и наставление.
В един топъл есенен ден, те напуснали Зографската обител и се отправили към килията на стареца. Преди това внимателно подготвили въпросите си за духовния живот и водени от своето дръзновение пристигнали на това свято място. Почукали на портичката и влезли в градинката пред малката постройка. Не след дълго се появил старецът, благословил ги, поканил ги да седнат на пейката и самият той седнал срещу тях .Един от тях знаел гръцки език и бавно и внимателно задал няколко въпроса. Старецът нищо не казал, а ги гледал мълчаливо. Настанало неловко мълчание. После младият духовник отново още по-бавно и деликатно повторил същите въпроси и го загледал умилително. Монахът през цялото време се молил и гледал, гледал и се молил. После изведнъж станал от мястото си и със свита ръка в юмрук нанесъл по два удара в главите първо на единия, а после и на другия свой гост. Веднага след това се обърнал и бавно влязъл в килията си, като затворил вратата зад гърба си.
Двамата свещеници останали втрещени от постъпката на този боговидец и доказан молитвеник и като ударени от гръм бързо се понесли навън и надолу. Вестта за постъпката на този настоящ авва бързо се разнесла” от уста на уста „ и възбудила най-различни коментари. Някой казал, че старецът не е добре психически, други дълбокомислено мълчали, а трети откровено споделили, че всъщност това си е истинско изобличение. Да, изобличение, строго и сурово за нещо от миналото и живота на тези млади духовници.
Интересно, какви изводи са си направили те и дали всичко това е оставило в тях истински печат и ги е тласнало към размисъл в правилната духовна посока. А тя е само една –искреното и чисто покаяние за волните и неволните им прегрешения, извършени с мисли, думи и дела. Бог иска на първо място от нас хората –да се помирим с Него. Всеки от нас да извърви своя съкровен път и да отиде при него със съкрушено сърце и да потърси благодатната му подкрепа. Очаква, ние сами и доброволно да го поставим кормчия на нашия живот, личен пастир и водач пред тресавището на битието.
Както непослушното дете, което уморено и обидено от другарчетата си, отива при баща си, изплаква болката си и търси неговата топла подкрепа. Той ще я даде, защото е изпълнен с отеческа любов, но не е длъжен да я прояви веднага, а след укорителни думи, пълни със строгост и мъдрост. Първо да посочи грешките му, да го укори и смъмри. А едва след това да последва топлата и мила бащина прегръдка, която ще отнеме умората от болката, горчилката от разочарованието и така ще даде сили на малката и неопитна душа да продължи напред.
Както горчивият вкус на сиропа е неприятен, но неизбежен за боледуващия, така и изобличенията на Господа са лечителни за боледуващата душа. Защото е казано :”Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа и да не ти е тежко от Неговото изобличение , защото когото Господ обича, него и наказва и към него благоволи, както баща към сина си !”/Пр.3:11-12/.
Хората сме различни, изхождаме от различни позиции, споделяме дълбоко свои лични възгледи, но всеки от нас иска едно – да не страда. Всичко в живота ни да протече безболезнено, безбедно и някак си да премине по линията на най-малкото съпротивление. Без излишни драми, връхлитащи проблеми и безсънни нощи. Но в ничий живот не става така. Всеки от нас минава през своя ад и Голгота. Всяка душа има своя травматичен опит и от него зависи дали да го превърне в балсам за миналите си страдания и мехлем за бъдещите болки. Малцина от нас имат способността да се учат не само от грешките на другите, но и да се поучават от своите. Защото ние наистина, абсолютно наистина „в много неща грешим./Як.3:2-3/. Не само от постулата на Десетте Божии заповеди, но дори и от своя личен жизнен опит, неосветен от светлината на трептящата вяра. Това са различни грешки –на растежа, произхождащи от противоречията в духа, от лекомислие, или просто от нашите заблуди. И всичко това заради нашата повредена човешка природа, наранена, дори опустошена от първородния грях.
Затова и великата и съкровена задача на Света Църква е да възстанови пълноценния образ на първия човек, да върне усещането за Едем , предвкусването на Рая, което може да се осъществи само и единствено чрез нея и нейните Свети тайнства. Но този път е противоречив, дълъг и понякога мъчителен. Всеки от нас трябва да премине през планини и низини, върхове и клисури, да преплува бурни реки и пресуши своите блата. Той е динамичен и непредсказуем и изисква вътрешна стихия. По него могат да ни връхлетят бури и проливни дъждове, да ни огрява слънце и да ни брулят ветрове. Но когато преминаваме през него не бива нито за миг да забравяме, че е единствено спасителен, защото води напред и нагоре, по пътя за Царството Божие. Амин!
Автор: свещеник Ясен Шинев
Снимка: http://www.pemptousia.gr/