Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; (Мат. 22:10-13).
Такова Евангелие, Светата Църква, днес предлага за нашето внимание: Евангелието за сватбения празник. И тук е моментът, който се отнася както за добрите, така и за злите, които се събраха по време на празненството. И когато господарят влезе, намери един човек, който не беше облечен в сватбена дреха. И само за това, че не носеше сватбена дреха, последвало такова ужасно наказание. Той бил изгонен, завързан и бил хвърлен на огън. За нас това дори може да е непонятно. Какво всъщност е това? Бог е милостив, състрадателен и внезапно такова ужасно наказание.
Ето нещо, което трябва да разберем. Нека да я разгледаме. Ако си спомняте, братя, Евангелието, което беше четено преди няколко недели, ще си спомните и благочестивия млад мъж, който се приближи до Господа и го попита какво да направи, за да влезе в Царството Божие. Господ каза: изпълни заповедите. А той отговори, че ги е изпълнил. Но като видя сърцето му, Господ каза: Дай всичко, което притежаваш, и Ме последвай (виж. Матей 19: 16-21).
Господ повика младия мъж да Го последва, но този младеж беше богат. И той се доверяваше на тези земни богатства, на нещата, които ни заобикалят. Той някак не разбираше, че тази нощ душата му може да бъде отнета и да премине във вечния живот. И с какво си отиде? Господ го е призовал за подновяване, за да отстрани от сърцето му всички струпеи, които са натрупали човешките страсти. Господ го призова, но той имаше богатство, което го накара да мисли, че тази земя е наша и е целта на нашия живот. Това е всичко, което имаме: нашите къщи, нашите вили, нашите коли, нашите взаимоотношения един с друг. И ние не забелязваме, че един след друг се отклоняваме. Това означава, че Евангелието на предишната неделя ни посочва няколко неща: не се доверявайте, не упорствайте във вашите стремежи за притежание на земни неща, защото тази нощ вечността може да се отвори за нас. Земята се дава на нас само като средство за приемане на онези неща, които трябва да бъдат в човешката душа. И душата ни трябва да се разстеле, сякаш е наситена с блаженства.
И миналата неделя. В евангелското четитово ни разказва за лозарите. Господарят е създал лозето, дава им препитание за работата им. Това препитание се състои от всичко, което е било необходимо за техния живот. Но те, като младежите, приемат в сърцето си, че това лозе е богатството им, че им принадлежи. Това лозе, което служи само като средство за придобиване на добро сърце, става за тях обект на изкушение. Решили да го използват като тяхно. И тъй, те отклонили всички симптоми, които им казвали, че в края на краищата това не е тяхното, че принадлежат на Господ; и трябва да вършат това, което Господ изисква от тях: да култивират лозето. Тогава в сърцето си ще получат това добро, с което могат да се отклонят от това лозе и да отидат на нещо много по-добро и по-голямо, на нещо, което Бог е приготвил за вас. Но те не обърнаха внимание на тези знаци. Лозето стана за тях изкушение, тъй както земята е за нас, в която изглежда имаме всичко, от което се нуждаем. На нея изграждаме нашите вили, а в непосредствена близост лежат лазаровци – просяци, вдовици, нещастни деца, които трябва да бъдат отгледани. Но ние не се занимаваме с тях. Занимаваме се с дрехите си, храната, с такива неща, които ще останат тук. И човекът отива във вечния живот гладен, без добри дела. Сега, след като анализирахме тези две Евангелски четива, питаме: Защо Господ каза тази притча и защо днес Светата Църква предложи това на нашето внимание?
Всеки, който познава Евангелието, знае също така, че освен евангелиста Матей, чието евангелие бе четено днес, евангелистът Лука също се позовава на тази притча подробно (Лука 14: 15-24). Тя разказва как Христос бил поканен на трапезата на фарисея Симон. При тази трапеза Христос видял това, което правели юдеите, които приели закона на Моисей, как променили закона моисеев за свое собствено величие и гордост. И Христос, като видял това и съжалил за Симон, който го бил поканил, започнал да го поучава. Това било чуто от всички, които присъствали на трапезата. И те предполагали за себе си, че са праведни вярващи юдеи, фарисеи. И когато Христос започнал да говори, Той бил за тях… кой бил Той? Само равин. Тук един от евреите не могъл да се сдържи. И когато Христос казал, че хората ще получат Божието царство за добрите си дела, той възкликнал: „Блажен онзи, който ще яде хляб в царството Божие!“ (Лука 14: 15). Блажен, защото това блажество принадлежи на Авраамовите синове; това, за което говорим, принадлежи на нас. Защо да се притеснявате от добрите дела? Обещанието, дадено на Моисей, е наше и ние го използваме – ние, евреите. Това е нашето царство.
Тогава Христос, отговаряйки за това „царство“, им дал тази притча. Тук Той посочва, че евреите са били призовани от Бог толкова дълго време, за да получат блаженство, били призовани за чист живот; но те не отишли. Те били заети по същия начин както младия мъж от предната неделя или работниците в лозето – със земни неща. Очевидно те изграждали за себе си дворци, купували нещастни роби, живеели в комфорт и не се интересували от нищо друго. И защо да се занимават с царския празник? Така че отговорът им на този празник бил такъв, че почти всички отказали да отидат. Тогава господарят повикал войниците си и чрез войниците призовава всички – както злите, така и добрите, без дискриминация: всички трябвало да дойдат.
На Изток, когато била давана трапеза, не само храната била представяна, но и дрехите. По този начин, когато били дадени дрехи на онези, които отишли – блудниците, митарите и другите грешници – на всички им била дадена еднаква дреха. Но между тях имало и фарисей, който отишъл. Това, което видял, изглеждало ужасно за него. Сред поканените били големи грешници, блудници и събирачи на данъци.
Той не искал да бъде на едно ниво с тях. Собствената му дреха, както му се струвала, била много по-добра. И той останал с нея. Господарят влязал да погледне гостите си и му казал: „приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше“ (Матей 22:12). Но в душата си той се бунтувал. Бунтувал се, защото присъстващите на сватбения празник били всички грешници. А той, както изглеждало – праведник син на Авраам, трябвало да седне заедно с тях. И най-унизителното нещо от всичко било, че искали той да размени богатата си дреха за дрехата, в която били облечени всички грешници, тази за сватбения ден. Не… никога…
Така че какво се случило – случило се! Господарят му заповядал да бъде обречен и разединен от единството. Какво единство? Единството на Христовата Църква.
Вижте, братя и сестри, колко важно е това единство, колко скъпоценна е Христовата Църква в очите на Господа.
Затова нека се подчиним на гласа на Църквата; нека изпълним с цялата си душа всичко, което тя изисква от нас; нека пазим дрехата, която ни е дала. И може никога да не ни се случи каквото се е случило с този фарисей, който не носел сватбена дреха.
Проповед от книгата „Нещата, които са необходими“, на архиепископ Андрей Римаренко.
