Начало / Специални издания / Книги на Александра Карамихалева

Книги на Александра Карамихалева

32147493_1778378918886655_5528367674460995584_nРодена на 25 юли 1967 г. Магистър по богословие и бакалавър по история при Софийския университет.

През 2002 г. постъпва на работа в „Синодално издателство“ на Българската православна църква. Дългогодишен редактор е на официоза на БПЦ „Църковен вестник“, а от 2011 г. е и негов главен редактор. С откриването на Официалния сайт на БПЦ на нея Св. Синод на БПЦ-БП възлага организацията и администрирането на новинарския отдел към сайта. Сред основателите е на сайта „Православна младеж“, ориентиран към младите хора и е негов главен редактор.

Автор е на книгите „През очите на вярата“, „Като живи камъни“ и „Насаме“, на много статии, представящи православния светоглед върху различни проблеми, с които се сблъсква съвременния човек, както и на материали, отразяващи живота на Църквата и отделни нейни представители. С изявени интереси към християнската етика, антропология и аскетикаОтличена с Първа награда на публиката за публицистика на Конкурса за журналистика „Пътят на словото“ за 2009 г.

Книги на Александра Карамихалева

Цени на книгите: „Като живи камъни“ –  10 лв.  „Насаме“ – 5 лв. Телефон за поръчки: 0885824380
39747225_2162507957363968_5269608204253265920_n

НАСАМЕ

39900574_637574703310138_5047363205966331904_nРаботното заглавие на тази книга беше „Дневник“, така нарекох файла, докато я пишех. Тя се роди там – в моя дневник, който водя от 6-7 клас. Там са се зародили повечето от многобройните статии, слова, интервюта…, които съм публикувала – в разсъжденията насаме със себе си и с тетрадките с дебели корици. В анализа, който всяка вечер си правя на изминалия ден: на всичко, което ми се е случило, на отношението ми, постъпките ми, думите ми, решенията ми и темите, които ме вълнуват. Оттам са подбрани тези кратки откъсчета, изводите, до които съм стигала при мъчителните размисли по някой конкретен повод от моето ежедневие, от общуването с конкретни хора, от преодоляването на конкретни проблеми, от усилията ми да преминавам по християнски през всичко, което се изпречва на житейския ми път. Да преминавам така, че с всяко свое действие и мисъл да се приближавам към спасението – крайната цел на пътешествието Живот. Разлистих тези тетрадки с избеляващо мастило и пожълтяващи листа, когато си дадох сметка, че наближавам 50-годишнината си, за да си припомня през какво съм преминала, да видя докъде съм стигнала, да се огледам в огледалото пределно разголена – по душа. Докато четях подчертавах отделни пасажи – имам този навик. Така се роди тази книга – от подчертаните места в тетрадките на моя дневник. Не съм ги подреждала специално по теми, насоки или някакъв друг признак. Във времето едни въпроси са излизали за мен на дневен ред. Изпитания, с които се справям и осмислям повече или по-малко успешно и които се връщат при мене отново и отново, докато търся същинската причина за проблема – корена му, скрит някъде в острастеното ми сърце и се опитвам да го изкореня от там.

Желанието ми да живея смислено, пълноценно, да отсявам суетата от истински значимите неща, които отекват във Вечността; преобразяващата сила на словото и злоупотребите с него – злословието и празнословието, които толкова искам да отдалеча от себе си; същността на гнева, който полагам усилия да овладея; как да приемам огорченията, които идват от хората враждебни спрямо мен и от тези, които съм пуснала в сърцето си; силата на търпението и смирението, които са ми толкова неприсъщи, а така силно искам да придобия; мирът в душата ми и в отношенията ми – този драгоценен благодатен дар, който все ми бяга… Моите малки всекидневни битки. Моята безславна вътрешна борба. Провалите в амбициозните ми усилия да изпълня най-важната Божия заповед – тази за любовта – опитите ми да обичам така, както ни е заповядал Господ и както бих искала да обичат мен: безусловно, безкористно, жертвено, с онази любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява, никога не отпада – любовта такава, каквато безмерно ми дава Бог… Това са нещата, които ме вълнуват и това ще откриете в тази книга. Писането е важна част от живота ми – помага ми да водя този толкова нужен ми вътрешен диалог и самонаблюдение насаме със себе си, със собствените ми мисли, със собствената ми съвест, насаме със светите отци и подвижниците на благочестието, насаме с Бога. Писането не е самоцел и смисъл на живота ми, а нещо като пътеписни бележки – описани впечатления, докато крача по житейския си път, стараейки се да следвам Пътя-Христос към главната цел на нашия живот – Царството Божие. Към Бога, към Когото съм се стремяла през целия си съзнателен живот, Който е най-верният ми коректив и неизчерпаем извор на сили и надежда, източник на всичко, което наистина ми е нужно. Ако и Вие се стремите да следвате Този Път, то на драго сърце ще споделя своите търсения с Вас. Насаме.

КАТО ЖИВИ КАМЪНИ – сборник с интервюта

39775324_863986710465318_8244226090160095232_nВсеки човек е като вселена. Да спечелиш доверието му, да ти сподели опита си, да ти позволи да надникнеш в душата му и да погледнеш на света през неговите очи е като да си живял още един живот. Има разговори, от които си тръгваш празен, опустошен. Но има и разговори, от които си тръгваш обогатен. Разговорите, които намериха място в тази книга ми дадоха много.  Те по правило не касаят злободневни проблеми. Не такива отговори съм търсела. Те са надникване в нечий живот, в нечия душа в търсене на духовния опит натрупан там, опит, който би помогнал и на нас да живеем живота си по-смислено.

Бог изпраща на житейския ми път толкова изумителни хора, които тихо, ненатрапчиво вършат своето служение там, където Бог ги е поставил! Хора, които по призива на св. ап. Петър се стремят като живи камъни, да съграждат от себе си духовен дом, свето свещенство (вж. 1Петр. 2:4,5), да съграждат от себе си храмове на Бога, хора, които със своя живот и служение се опитват да намерят своето място в градежа на Църквата Христова. Имам щастието и привилегията да съм заобиколена и да познавам прекрасни хора, в които Светият Дух диша и живее – параклиси, храмове и катедрали на Божия Дух. Така че, тази книга, по подобие на градежа на Църквата от видението на св. ап. Ерм, е книга с продължение.

Преди около 20 години прочетох в една библиотека книгата „Пастирът” на св. ап. Ерм. Бях силно впечатлена от описаното в тази книга видение за това как се изгражда Църквата Божия. В едно от виденията си Ерм вижда Църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни едни са подходящи за строежа, а други – негодни. В мен веднага се породи неофитска ревност и решимост да направя от себе си добър камък – избелен до блясък, одялан от страсти, от всичко сутно, излишно, който ангелите Божии да не отхвърлят от градежа на Църквата Христова. Породи се и стремеж да търся, разпознавам и опознавам около себе си такива хора, които по призива на св. ап. Петър се стремят като живи камъни, да съграждат от себе си духовен дом, свето свещенство (вж. 1Петр. 2:4,5), да съграждат от себе си храмове на Бога, хора, които със своя живот и служение се опитват да намерят своето място в градежа на Църквата Христова.

Аз нямам претенциите да очертавам границите на Църквата, нито да опитвам да отгатна кой човек е годен и кой негоден за Божието Домостроителство. Настоящият сборник включва интервюта с наши и чуждестранни духовници и християни, сред които: мит­­­ро­­по­­ли­тит на Чеш­­­ки­­те зе­­ми и Сло­­ва­­кия Хрис­­­то­­фор; кардинал Рафаеле Фарина, ръководител на Секретния архив на Ватикана и префект на Ватиканската библиотека; изтъкнатият богослов Черногорския и Приморски митрополит Амфилохий (Радович); Струмишкият митрополит Наум, управляващ най-бързо развиващата се епархия в Македония и считан за възстановител на монашеството в страната; ар­хим. Ти­хон Шев­ку­нов, под чието ръ­ко­вод­с­т­во са Сре­тен­с­ки­ят ма­нас­тир, Сре­тен­с­ка­та духовна се­ми­на­рия, два­та най-го­ле­ми и по­пу­ляр­ни пра­вос­лав­ни сай­та в Ру­сия и най-го­ля­мо­то пра­вос­лав­но из­да­тел­с­т­во в Ру­сия; йеромонах Дамаскин Кристенсен от манастира “Св. Герман Аляскински” в Калифорния, САЩ, популярен и уважаван в целия православен свят автор и лектор, изследовател на духовното наследство на йером. Серафим Роуз; отец Фран­сис Де­мог­ре от Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва във Фран­ция, про­то­йе­рей Дей­вид Ма­ха­фий, пре­по­да­ва­тел в се­ми­на­ри­я­та “Св. Ти­хон За­дон­с­ки” в САЩ, ща­та Пен­сил­ва­ния и други. Както и наши духовници като: Доростолски митрополит Иларион, Видински митрополит Дометиан, Сливенски митрополит Йоаникий, митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, свещенослужители от различни епархий в България със специфично служение. Сред интервюираните са и една християнка от Ирак, светогорски монах – бивш популярен френски журналист, хора с различно обществено положение и призвание.   Все хора, които Бог е изпращал на житейския ми път и по един или друг начин са ме заинтригували.

Всъщност малка част от събраните в този сборник материали са класически тип интервюта, в които следват въпрос, отговор, въпрос, отговор. Повечето са по-скоро разказ за интервюирания, тъй като, поради ограниченията в обема, който налага „Църковен вестник”, за който са писани, в повечето случаи ми се е налагало сбито и лаконично да предавам със свои думи няколкочасов разговор.

Защо точно тях съм интервюирала, а не други хора? Не знам. Така се получи. Бог изпраща на житейския ми път толкова изумителни хора, които тихо, ненатрапчиво вършат своето служение там, където Бог ги е поставил! Имам щастието и привилегията да съм заобиколена и да познавам прекрасни хора, в които Светият Дух диша и живее – параклиси, храмове и катедрали на Божия Дух. Така че, тази книга, по подобие на градежа на Църквата от видението на св. ап. Ерм, е книга с продължение.

За Ангел Карадаков