Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Придобиването на смирено и съкрушено сърце
Когато монахът се опитва да разчита на собствената си сила, за да се сражава с падналата си природа, той ще бъде победен. Арената, бойното поле е в неговото сърце и това ще бъде битка за цял живот. Монахът трябва да показва своето слово в дела и оръжията му в тази невидима война трябва да се основават на пълна липса на самоувереност. Неговото монашеско було служи като шлем, символизиращ пълната му зависимост от Божията милост. Неговият щит и броня са твърдото му убеждение в това, че е служител. Монашеската броня – расото му, е вързано с колана, който е прекъсване на телесните страсти.
Монашеските обувки държат монаха в смирение и служат като признание за неговото безсилие в тази духовна война, ако не се обляга на Христос всеки час. Броеницата става неговият меч, който държи в едната ръка, в уверение, че Иисусовата молитва е винаги на устата му или в сърцето му. Неговото копие, което държи в другата си ръка, е светият кръст, представляващ твърдата му решителност да се противопостави на страстите, които го нападат.
Храната, която го поддържа в битката срещу врага е честото причастие, както чрез тайната на Светата Евхаристия, която му позволява да вижда врага отдалеч. Накрая, монашеската мантия му напомня, че той трябва да е мъртъв за света, защото тая одежда ще стане негова гробница.
Монахът трябва да е нащрек, да бърза, да иска опрощение от братята си, винаги готов да обясни пред другите своята неспособност да живее с Евангелието в пълнота и истината. За монаха не трябва да минава нито ден, нито час, без да се изпитва съвестта му, защото само ако е безмилостен към себе си, ще махне от живота си всички следи от стария човек, падналия човек. Целият живот на монасите трябва да бъде отдаден на придобиването на Светия Дух и едно смирено и съкрушено сърце.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
