Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В книгохранилището на Бачковския манастир се пазят 5 000 тома
Под специална витрина се съхранява първият превод на Дантевия „Ад“, направен от Константин Величков през 1907 г. Първата богослужебна литература се появява в манастира с основаването му през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин.
В началото на ХVІІІв., при посещението си в Бачковския манастир, френският пътешественик Пол Люка споменава много богатата манастирска библиотека, ревниво пазена от монасите. За съжаление, по-късно голямата част от тези книги са загубени, някои изнесени, като например Синаксара от ХІв., намиращ се сега в Атинската библиотека и пр. През 1928-29г. протоиерей Ив.Гошев преброява в библиотеката 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, основната част от които сега са предадени в Църковно историческия музей и институт. Понастоящем манастирската библиотека разполага с почти 5000 тома. Сред тях издания на църковно-славянски от ХІХв., за нуждите на богослужението, донесени от Русия, богословска литература, а също и много художествена литература, главно от български автори.
Първоначално манастирът е център на грузинското монашество
През ХІ век се оформя като книжовна школа. В обителта се заселват монаси преводачи и книжовници. Сред тях е известният ученик на Йоан Итал Йоан Петрици или Петрич. Очевидно тук е имало кръг от монаси, които се занимавали освен с богослужение и с философия, затова се говори и за Бачковска духовна школа. Намерени са преводи на древногръцкия философ от школата на неоплатонизма – Прокъл, писания против ересите. Активното ядро работи тук до ХІV век. Но толкова стари книги не са запазени,защото няколко пъти в обителта са ставали пожари. Манастирската библиотека е била прочута със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са уникалният византийски музикален ръкопис – стихирар от ХІІІ век, грузински хомилиар от ХІV или ХV век, преписан в Бачковския манастир. През 30-те години на ХХ век в манастира са намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени „истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога“, пишат в своята книга „Манастирите в България“ изследователите Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев.
Според историци в края на ХІV век тук е бил заточен търновският Патриарх св. Евтимий, а в началото на ХV век работят негови ученици – книжовници. В обителта пристига Константин Костенечки. Библиотеката през ХVІІІ век е посетена от френския пътешественик Пол Люка. „Монасите пазят богата библиотека с подвързани книги. Те се обиждат, ако някой поиска да ги купи“, пише в своите летопики Люка. През ХІХ век книгохранилището се пълни с богослужебни издания, донесени от Цариград и Русия. През 1947 г. в Южното крило, където е библиотеката, избухва пожар. Част от нея изгаря.
