Начало / Uncategorized / Господи, разчитам на Тебе!

Господи, разчитам на Тебе!

 

Ние всички казваме, че вярваме в Христа, изповядваме Светото Православие и знаем,  че е е най-чистото и благодатно учение на християнството. Нещо повече – носим в себе си  едно съкровенно усещане, че сме особени, специални за Бога. Живеем с убеждението че към нас Той гледа още по-благосклонно, по-топло, като към Негови любимци и избраници.

Но колко от нас, уповават истински на Него? Колко от всички вярващи по света разчитат на Всемогъщия и Всемилостив Отец във всички моменти на своя живот? Когато връхлетят изпитания и внезапни изкушенияостават твърдо в изповеданието си и понасят всичко с дълбокото разбиране, че Бог може е допуснал всичко това и винаги може да му помогне? А всъщност това е най-правилния критерий за нашата вяра. Именно това е показател за всичко, което твърдим, декларираме и шумно заявяваме пред околните. Ако можем да го защитим с дела, тогава обаче сме достойни и заслужаваме да се наречем истински християни. В противен случай, оставаме само хора, на които учението им е харесало и ги е увлякло със своята богооткровеност и бликаща светлина. Някакви симпатизанти, които остават в рамките на своя духовен патос и религиозна романтика. Поклоници без твърдост,ученици с наизустени уроци, войници, които носят оръжието си, но ги е страх да го използват.                                                                                                                            Наистина – нашата обща слабост е че ние вярваме, но не винаги уповаваме на Него. Не  разчитаме на Божията сила в най-обикновени, житейски мигове. Това е не само нашата диагноза, но и и нашето отстъпление. Така сами изобличаваме себе си и като маловерции се показваме недостойни за това най-висше призвание – да бъдем синове на светлината и деца на деня.

Нашият проблем е практиката. Приложението на учението в реалността. Липсата на добре относимост на заявеното благочестие в различните аспекти на нашето така скъпоценно битие. Колко често когато свършим с декларациите, изпадаме в типичното за нас малодушие и слабохарактерно окайване… Заставаме застинали в проблема си и почваме да мислим гъвкави недуховни варианти за решение на конкретен въпрос. Почваче трескаво да анализираме и в лутанията си търсим изход в незавидното състояние, в което сме изпаднали. Стараем се да „излезем от ситуация„ и да нагодим обстоятелствата към себе си. Правим точно това, което е присъщо на светските хора, онези, които вече сме осъдили лекомислено за тяхното безверие и еснафско хитруване. Защото забравяме силата на учението на Христа, бързо изоставяме Неговите препоръки и Божии обещания. Добре е често да си повтаряме думите на свети пророк Давид: Възложи на Господа грижите си и Той ще те подкрепи!”/Пс.54:22/. Колко просто го е казал и колко достъпно го  е изразил. Нека се опитаме да изнесем от собстевения си свят болезнения ни проблем и го представим на Бога, туптящ,объркан и сложен за нас. Да го положим пред Неговия Престол и да помолим за помощ. Да се обърнем както малко дете, осъзнало слабоста си към силния си баща и кажем: ”Татко не мога да се справя сам – помогни ми!”

Един от големите боговидци на 20 в., св. Паисий Светогорец обичал да се обръща към идващите към него поклоници с наставлението, че за разрещаването на всички проблеми в своя живот трябва да търсят духовно решение. Изрично уточнявал, че не само към духовните, но и светските, колкото делнични и злободневни да са те. Често укорявал християните, че забравят за могъществото на Бога и веднага, когато са претеснени от някая житейска ситуация търсят да намерят светско разрешение, като търсят връзки, контакти и използват всички методи на света. Насочвал ги към духовното решение-искрено обръщане към Бога, гореши молитви,покровителството на светците и задължително разговори с духовници и търсене на съвет и благославение от изповедници на вярата. Казвал, че  по това си личат истинските християни от другите. А именнно дали дълбоко и абсолютно уповават на Бога във всички ситуации, дали разчитат на Него и в големите и малките неща. Без да разграничават обстоятелствата на духовни и недуховни. Обичал да казва, че вярващият трабва да сподели проблема си с Бога, да му го представи и да чака разрешаване от Него. А тогава когато бърза да действа като невярващ  човек  и по законите  на света отнема възможноста Бог да се намеси в пълната и не дава място за Неговата воля!     

В една от своите книги дава пример с един прост монах, който бил неграмотен, но по време на едно неделна служба запомнил евангелския текст „ето аз Ви давам власт да настъпвате на змии и скорпии и всяка вражия сила и нищо да не ви повреди !”/Лук.10:19/. Запомнил го, приел го дълбоко в себе си  направо го прилагал по най-прекия начин. Изпълнен с чиста и детска вяра в солата на Спасителя, излизъл от килията си хващал змии и скорпиони с ръци и ги увивал около себе си за изненада и ужас на всичко около него. Правил това без да изпита страх или колебание, като дълбоко вярвал, че Бог няма да позволи да го ужилят или ухапят.

Този необичаен пример е наистина показателен за нас, сложните и уклончиви личности, заровени в хилядите проблеми и заплетени в мисловните уговорки на специалните ни личности.                        

Това е истинското упование на Бога! Да разчаташ във всичко, абсолютно всичко, като отхвърлиш предрасъдъците и всичко останало. Това дори не е проява на фанатизъм или изкушаване на Бога, а плод на чистата и горяща вяра. Не вяра въобще, някаква абстракта и неопределена, която всеки носи дълбоко в себе си, а насочена и преобразяваща ,концентрирана и определена по време и място. На практика този монах е изпълнил онова, което е оставил Иисус: ”ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести и нищо няма да е за вас невъзможно”/Мат.17:20/.

Да вярваш в Бог не е достатъчно… Да вярваш на Бога е вече нещо повече. Да го приемеш не просто като цитат и някакво наставление, а като печат в  сърцето си. Да търсиш Неговото решение във всеки конкретен миг от живота си. Да уповаваш истински и цялостно и да разчиташ, че Той не само може всичко, но може да стори всичко и ще го стори – просто ще даде най-правилното и добро решение за проблема ти. Този, който разгроми смъртта и разруши силите на ада със своето Свето Възкресение не само държи ключа за нашето лично спасение, но и носи рецептата за всеки наш настоящ или бъдещ проблем. Всичко изречено и сторено от Спасителя е не само възторжена патетика, но и пареща реалност, която пронизва битието.       

За това се изисква от всички нас да осъзнаем, че няма ситуация от която Той не може да ни избави и да възложим всичкото си упование на Него, като го допуснем до всички наши проблеми и обстоятелства, без уговорки и излишни увещания.

Автор: свещеник Ясен Шинев

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Извърши се първата венчавка в Сирия, след войната

В неделя 11 ноември 2018 г. в Представителството на Руската православна църква в Дамаск се ...