Начало / Uncategorized / «Отидете в Пюхтица, оттам до Царството Небесно има три стъпала»

«Отидете в Пюхтица, оттам до Царството Небесно има три стъпала»

Иконата, която е известна като Пюхтицка се пази в Пюхтицкия ставропигиален девически манастир „Успение Богородично“ в Североизточна Естония.

Историята на Пюхтицката икона води началото си близо триста години преди изобразяването ѝ – с намирането на първата Пюхтицка чудотворна светиня – иконата Успение на Божията Майка. Двата прославени и духовно свързани образа днес се намират в Успенския храм на Пюхтицкия девически манастир.

Преданието гласи, че преди повече от 400 години в местността Куремяе (ест. език „Планината на жеравите“) на естонски пастири се явила Светозарна Жена, сияеща в неизказана светлина.

Божията Майка сочела с прострени ръце към извора, който от векове извирал под планината. Когато пастирите забързали към планината, за да дойдат по-близо, видението изчезнало, но скоро пак се появило. Пастирите повикали хора от близките села, за да видят и те Дивната Госпожа. Пресвета Богородица удостоила със Своето явление и тези скромни хора.

Когато се изкачили до мястото, където стояла Благодатната Жена, селяните намерили в процепа на стар дъб иконата Успение на Пресвета Богородица. Така Божията Майка осветила с пришествието Си цялата местност, получила след нейното явяване названието «Пюхтица» («Puhitsetud»), което значи «Свято място», а изворът в подножието на „Планината на жеравите” станал чудотворен и мнозина намирали изцеление при водите му.

На мястото на стария дъб местните жители построили параклис и всяка година на празника Успение канели свещеник от руската част на гр. Нарви да служи тук. Успенските тържества събирали толкова много поклонници, че по време на всенощното бдение цялата планина била осеяна с огънчета от свещите в ръцете на молещите се. През нощта в близост до параклиса и свещения дъб се чувало молитвено пение, четели се акатисти.

В началото на XIX в. Пюхтицката планина станала собственост на немски барони, и иконата била временно пренесена в с. Середец, където имало православна енория. По повод на това пренасяне било установено всяка година на празника Успение Богородично да се прави литийно шествие с чудотворната икона от Середец до параклиса на Светата Богородична планина. Шествието било съпроводено с немалко трудности: хората нагазвали до колена в блатото и носели подред иконата, притискайки я до гърдите си. Имало и други препятствия: местните владетели, враждебно настроени към православните, се опитали да построят голяма лютеранска църква, така че параклисът да изглежда като джудже в сравнение с нея, но начинанието им не се увенчало с успех. Когато с правителствено постановление цялата Пюхтицка планина станала собственост на православните, инославният храм бил преустроен в църквата „Успение Богородично“.

През 1891 г. няколко сестри от Костромската Богоявленско-Анастасиева девическа обител начело с монахиня Варвара били изпратени в Естония, за да основат манастир. Основаният от тях и осветен през 1892 г. Пюхтицки манастир станал един от главните центрове за разпространение на православието в Естония.

Божията Майка, която винаги проявявала особена грижа за избрания Си дял, дарила на зараждащия се манастир велик духовен наставник – всеруския молитвеник свети праведни Йоан Кронщадски. Ревностният воин Христов отец Йоан станал наистина като роден баща за сестрите в обителта. Чувствайки особения молитвен дух на Светото място, о. Йоан изпратил тук много от духовните си чеда с думите: «Отидете в Пюхтица, оттам до Царството Небесно има три стъпала».

С името на праведния Йоан Кронщадски е непосредствено свързана историята на Пюхтицката икона на Божията Майка «При аязмото». През 1894 г. сестрите в манастира подарили за имения ден на многообичния си пастир икона, изобразяваща явяването на Пресвета Богородица при аязмото на Свещената планина. Известно е, че о. Йоан се е молел много пред тaзи икона.

В своя дневник св. Йоан Кронщадски описва видението на Божията Майка на 15 август 1898 г., когато чул сладчайшия Й, блажен и ободрителен глас: „Скъпи чеда на Небесния Отец…“ О. Йоан пише, че в началото Я видял както е изобразена на иконата, а след това Тя се отделила от нея и се отдалечила по пътя. Преди блажената си кончина преподобни Йоан завещал иконата на благочестиво петербургско семейство. На свой ред малко преди смъртта си престарелите съпрузи предали ионата на монахиня Вирсавия от закрития по това време Санкт-Петербургски Йоановски манастир. Матушка грижовно пазела иконата, докато Пресвета Богородица Сама ѝ се явила на сън и ѝ открила волята Си – иконата да бъде върната в Пюхтицката обител. Богородица казала, утешавайки монахинята: «Аз Сама ще дойда при тебе». Това се случило на Пасха 1946 г. Скоро след това майка Вирсавия починала, а иконата на Божията Майка «При аязмото» се върнала в обителта в деня, когато се чества празника на Боголюбската икона (18 юни / 1 юли). Престарялата игумения Алексия II (схиигумения Сергия Голубева), която посрещнала със сестрите от манастира иконата на св. Йоан Кронщадски при свещения дъб, именно в този ден получила от епархиалното управление дългоочакваното известие за освобождаването й от игуменското послушание, а нова настоятелка още не била назначена. Така Царицата Небесна невидимо приела игуменския жезъл на Своята обител.

Няколко дни след възвръщането на иконата в Пюхтица, станало едно знаменателно събитие, което в пълна степен разкрило духовното значение на иконата за Пюхтицката обител. В манастира дошъл някакъв военен и влизайки в манастирската църква, дълго плакал, стоейки на колене пред Пюхтицката икона на Божията Майка. Когато го попитали какво се е случило, той разказал: „Това е същата Жена, която ми се яви тогава. През войната бях летец, получих заповед да бомбардирам манастирския храм. Помня, летях по посока на манастира, а цялата планина беше в мъгла. Времето беше ясно, слънчево. Направих кръг – отново нищо не се вижда. Започнах да пускам бомбите според картата. Изведнъж небето се разтвори и гледам – стои една Жена, цялата в синьо, и казва: «Синко, не разорявай Моя Дом!»“ Този разказ намира потвърждение и в спомените на местните жители, които през войната неведнъж виждали да падат бомби над манастира и невидима сила да ги отнася настрани.

В «Сказание за Пюхтицките икони на Божията Майка» четем: «С несравнената Своя светозарна икона Пречистата Дева Богородица озарява с лъчите Си Пюхтицката обител, радвайки душите на православните, показва на всички, че Игумения на тази Света планина е Самата Царица Небесна, явила се някога тук и не оставяща без Своето застъпничество малкото стадо Христово, покривайки с безграничното Си милосърдие всички, които с вяра прибягват към Нейната всесилна помощ и застъпничество».

Източник: http://www.globalorthodoxy.com/

За Николина Александрова

Виж още

Турският съд отхвърли искането за преобразуване на Св. София в джамия

Турският Върховен съд отхвърли искането на религиозна група да превърне катедралата „Св. София“ от музей ...