Начало / Uncategorized / Богатството на Църквата

Богатството на Църквата

Веднъж при св. Йоан Златоуст дошъл заможен аристократ, които го помолил за неговото молитвено застъпничество пред Бога за възвръщането на здравето на болната си дъщеря. Тя страдала от тежка и неизличима болест и дълги години не можела да се изцери, въпреки, че баща й направил всичко възможно-ходил при известни лекари, знахари и лечители.

Духовникът започнал да се моли за нея горещо и последователно и не след дълго по Божия милост тя била изцерена. Признателният баща, отишъл при него и в знак на благодарност му подарил една златна голяма златна чаша, обсипана със скъпоценни камъни. С тази изящна вещ искал да изрази признателността си за молитвеното застъпничество за единственото си дете. Но изненадващо за него, св. Йоан му казал:

”Защо ми носите тази чаша? Идете и я продайте и дарете парите на бедните, гладните и болните. Те имат нужда от това. Помогнете им! Богатсвото на Църквата са хората!”.

Така постъпил като истински духовен пастир, който е прегърнал своето свято призвание да помага на хората и да им сочи пътя към Царството Божие. Всички, които познават забележителното му житие, знаят че многократно продавал църковна утвар, а парите раздавал на нуждаещите се. По време на цялото си служение бил противник на разкоша и излишното събиране на скъпоценности. Проявявал милосърдие и в по-големи и на пръв поглед незначителни случаи, като искрено откликвал на нуждите на всички, които имат нужда от помощ. По негово време, всички големи градове във Византия и особено столицата Константинопол били опасани с пояс от странноприемници, болници и приюти, които били построени с негово благословение и вследствие от контактите му с богати и заможни хора, които проявили своята склонност да даряват за онези, които имат нужда.

И наистина богатството на Църквата Христова не са украшенията или великолепната орнаментика в храмовете и всички други материални блага, а хората и преди всичко хората.

Когато Спасителят изрича: ”Елате при Мене всички отрудени и обременени…”/Мат.11:28/, Той не просто се обръща към всички, за да последват Негово учение и да печели последователи, а нещо много повече-дълбоко и съкровено се стреми да помогне на този свят. Желае да го прегърне в обятията си и тази мистична прегръдка да отнеме болката на всеки един и всички едновременно. Най –важното – иска да го излекува от хилядите негови болести и преди всичко –да го спаси. От Своя Жертвен Кръст  пролива кръвта си не само за цялото човечество, не някак си абстрактно, за всички минали и бъдещи поколения, а за всеки човек и само за него, за неговата уникална и неповторима личност. Затова и в Неговата Свята Църква всичко е дълбоко лично и съкровено, неизразимо и изповедническо и всяка връзка е преди всичко отношение на личност към личност.

Този завет на  Христос, Тя изпълнява две хиляди години, като насочва и направлява, съхранява и отбранява, но преди всичко спасява всички, които са тръгнали по този тесен път. Светата Църква е богочовешки организъм, живо тяло Христово, което няма аналог в човешката история. Тя има особена и неповторима духовна мисия, насочена към всички племена и народи, съсловия и класи, без оглед на пол и възраст. Приема всеки, който се е обърнал към Нейните откровения и търси спасителните й съвети. Като велика лечебница го лекува със Своите свети тайнства и насочва към Царството Божие. Тя е невеста Христова, но и Майка на всички, които са я допуснали в сърцата си, като ги умива и очиства от всяко зло.

Думите: ”Даром получихте – даром давайте„/Мат.10:8/ са отправени към всички синове и дъщери. Монаси и свещеници, мъже и жени са призвани и призовани да отворят душите си за всепроникващата Божия благодат и да я пръскат в този обременен от грях и безакония свят. Всеки е поканен на тези духовна трапеза, независимо от травматичния му опит и порочно минало. Към всяка човешка душа е отправен повика да се опита да се превърне в икона Божия и да изобрази в себе си Христос! Всеки, може да насочи свободната си воля и да се опита да освети своята личност, като се превърне в съработник Божи и храм на Живия Бог. Истински пример за това са светците, които са наши приятели и помощници, които ни очакват да се обърнем към тях, за да се застъпят пред престола на Небесния Цар. Те са обърнали взора си към нас и ни очакват да вдигнем нашия към тях, за да получим даровете на Духа. Доказали са учението на Спасителя със своето обожение и ни призовават да ги последваме по пътя към Царството Божие. 

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Уморен съм и губя вярата си в Бога

Ще ви разкажа една история, която ми се случи не много отдавна. Когато отидох в ...