Начало / Uncategorized / Манастирските богатства

Манастирските богатства

Библиотеката на Рилския манастир

Уважаеми читатели, започваме нашата нова рубрика, която ще бъде посветена на манастирските библиотеки. В нея ще ви представим историите и част от колекциите на манастирските библиотеки. Защото „значението на един духовен, културен и верски център се измерва преди всичко с неговата библиотека. Страстите и бурите на времето отминават, залязва славата и на най-могъщите и мъжествени ордени, но книгите, сътворени от интелекта на предшествениците ни, остават. Остават и библиотеките на ония монашески братства, отдали предпочитанието си на най-силното и вечно оръжие за спасяване на човешките души – перото. Както пише среднобългарският книжовник монах Висарион – „всичко живо умира и се превръща в трева. Само писаното слово остава за вечността…”“.

Основите на рилската библиотека са били поставени безспорно много скоро след създаването на манастира и събирането на първите му общежители. За съжаление от този първи период от нейната история почти нищо не е запазено и трябва само да се предполага, че книжнината, създавана в манастира тогава, била в духа на книжнината на Първата българска държава. Косвени данни за писателска дейност и за полагане на основите на рилската библиотека се съдържат в първите творби, посветени на рилския светец. Очевидно е, че след смъртта му (18.VIII.946г.) възникват житие и служба, свързани с деня на успението като един от основните манастирски празници. Тези творби, възникнали в кръга на последователите и учениците на Йоан Рилски.

От XI до XIVв. Библиотеката на Рилския манастир се попълва активно с ръкописни книги. Днес от XIв. В библиотеката се пазят глаголически листове, фрагмент от Паренесиса на Ефрем Сирин, от втората половина на века. Тъй като това е типично монашески ръкопис, необходим за всички православни манастири, произходът му се свързва с рилското средище и дава основание да се предполага и за съществуването на глаголически период на писмеността в Рилския манастир. От XII-XIIIв. в манастирската библиотека са съхранени само две пергаментни изборни евангелия. Значително количество са паметниците от XIVв. Някои от тях са изписани в самото средище, а повечето са събирани от рилските монаси ценни автографи на Търновската книжовна школа на патриарх Евтимий. Библиотеката нагледно документира оживените културни и духовни връзки между манастира и столицата на Втората българска държава.

След възстановяване на Рилския манастир около 1450г., по време на игуменството на третия от тримата крупнишки братя – възстановители на обителта – йеромонах Теофан, рилското братство установява тесни контакти с водещия южнославянски книжовник за тази епоха – Владислав Граматик. Произхождащ от Младо Нагоричене (Кумановско) и работил основно в Жеглиговския манастир „Св. Богородица” (Скопска Черна гора), Владислав Граматик свързва трайно своята книжовна дейност с Търновската книжовна школа, чийто продължител се чувства до края на жизнения си път. Той събира търновски ръкописи, преписва творбите на патриарх Евтимий Търновски и неговите ученици, сам пише в духа на търновските литературни норми. През 80-те години на XVв. той се установява в Рилския манастир, където създава своя школа.

Днес в библиотеката на Рилския манастир има три отдела:

Ръкописна сбирка на Рилския манастир от славянски и гръцки паметници (от XI до средата на XIXв.)

Печатни книги

Документи, свързани с историята на Рилския манастир

Славянски и гръцки ръкописи

Това са 180 на брой ръкописа, те съчетават в себе си най-ценното от византийската и славянската книжнина. Библейските книги, които поставят основите на всяка манастирска сбирка, са 14 и сред тях специално внимание заслужават с богатата си украса четириевангелията. Две от тях – Крупнишкото от началото на XVIв. и Сучавското от 1529г., създадени в молдавски центрове и след това дарени на манастира от благочестиви поклонници, илюстрират грижата и любовта към книгата. Снабдени са с тежки позлатени сребърни обкови, дело на български майстори-златари, оставили си по този начин вечен спомен. Крупнишкото евангелие е дар на Рилския манастир от свещеници от гр. Русе, които са поръчали и обковата му.

Печатни книги

Най-ранните печатни книги от библиотеката на Рилския манастир са от началото на XVIв. Първенството в това отношение държи едно четириевангелие от 1512г., издадено в Търговище. По полетата на тази книга има множество интересни преписки, поради което тя е била давана и в други манастирски библиотеки – така например през 1597г. тя е била Куриловския манастир край София.

Своевременно в средището проникват ценни издания на черногорците Божидар и Винченцо Вукович, чиито печатница е основана през 1519г. във Венеция и има огромно значения за развитието на славянското книгопечатане (по-късно тази печатница става собственост на българина Яков Крайков).

Документи

В библиотеката се пазят преписи от някои важни за братството документи от XVв., свързани с новата обществено-политическа обстановка в България, когато за рилските монаси е било жизнено важно да си осигурят от някъде подкрепа и закрила. Такъв характер има и известният договор, сключен между Рилския манастир и руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон”, който се пази в архива на обителта в копие, дело на граматик Лаврентий, на който личат подписите на игумена йеромонах Давид, на неговия брат – йеромонах Теофан и на петнадесет монаси от „Св. Пантелеймон” и техния игумен йеромонах Аверкий.

Изтоцник: https://www.rilamonastery

За Николина Александрова

Виж още

c1414df22c8dd674090f563861f60120465fff4f

Зов за помощ-да помогнем на една майка

Уважаеми читатели с екипът на „Добротолюбие се свърза съпругът на Албена Борисова Петкова с молба ...