През 1830 г. на Св. Гона, Атон нахлули турски войници, по това време манастирът Ивирон бил почти без монаси – останал бил само един.
Отците, повечето били изчезнали – кой със свети мощи, кой, за да помогне за освобождението на страната. Само един монах идвал отдалеч, за да пали кандилата и да измива храва. И вътре в манастира, и извън него имало множество турски войници, въоръжени до зъби. Веднъж монахът, докато чистел, се помолил:
„Майко Божия, какво ще бъде това?“
И докато се молил с болка, той видял жена, която се приближила към него, със светещо лице. Това била Майката Божия. Тя показала на монаха метлата, която държала и му казала: „Не знаете как добре да помистите, аз ще почистя сама“. И тя започнала да чисти храма, а след това изчезнала в олтара. Три дни по-късно всички турски войници напуснали обителта. Божията Майка ги изхвърлила.
Св. Паисий Светогорец