Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Христос излекувал бесноватото дете пред учениците Си, които недоумявали защо те по-рано не можали да освободят детето от бесовете. Недоумението им било основателно, понеже в други случаи били излекувани подобни болести със силата, която им бил дал Христос. Отговорът на Господ е ясен: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“.
Молитвата, братя, е връзка с Бога. Издигаме ръце към небето и Го молим да ни помогне в многото ни безизходици. Молим Го и Го умоляваме с доверие и убеденост, че любовта и милостта Му винаги предвиждат доброто. Доверяваме живота, проблемите, безизходиците си на Христос, Който е любов. На Христос, Който има власт над бесовете, над тлението и развалата, и над самата смърт.
Това е вяра, братя! Това е доверие към човеколюбието и лечително дело на Спасителя Христос. Вярата върви заедно с поста. Пост не е един конкретен списък с ястия, които се ядат, и други, които се забраняват. Това е работа на лекарите. Христос ясно казва: „Човек не става грешен от храната, която приема в стомаха си и после я изхвърля навън. Но важни са мислите и думите, които излизат от ума и сърцето“.
С други думи казано, нуждаем се от трезв ум и упражнение, за да възпитаме мислите и чувствата си. И естествено е, който поверява целия си живот на Бога и на лечителното Му дело, да възпита и въздържание от лукавите мисли и лукави действия. Представяте ли си някой човек да моли Бога и да прибягва към милостта Му, за да реши един свой проблем, и същевременно да е коварен, лъжец, интригант, грабител и потисник?
Постът, братя, и въздържанието от лукави мисли са необходимото упражнение, за да се възпита човек в молитвен живот и в постоянна връзка с Бога. В тази насока помага и въздържанието от лакомия, от неразумната употреба на храни и от разните злоупотреби с ястия и питиета.
За да е буден умът, така че да не се подчинява на лукавите мисли, е нужно упражнение и на стомаха, но главно и най-вече на мислите, желанията и плановете.
Автор: Апостол Папаконстантину, митрополит на Поляна и Кукуш
Източник: „Как ще повярват, ако не чуят?“, София 2007 г.
