„Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви…“ (1 Петр. 1:10-19)
Непрестанно помнете, че светлината на вашата душа, на вашите мисли и на вашето сърце идва от Иисус Христос. Той е „светлината на окото“ на сърцето ви – не е като светлината, която идва – от слънцето, която се появява и изчезва и не прониква през непрозрачна материя.
Но оставя много неща в тъмнина и не може да просвети душата в тъмнината на греха, но Той е „истинската светлина, която просвещава всеки човек (това е основната част от неговото същество, душата), който идва в света“ (Йоан 1:9).
Да, светлината на Христос осветлява всички, дори езичниците. „Светлина за просвета на езичниците“ (Лука 2:32). Той грее дори в тъмнината на греха, но грешната човешка тъмнина, или по-скоро хората, живеещи в тъмнината на греха, не го разбират, „не я обземат“ (Йоан 1: 5); те не се досещат, че светлината, която е в техните души е от Христос и мислят, че е тяхната собствена естествена светлина, че самите те, чрез своя естествен интелект, собствената си далновидност и преценка, са достигнали до определена истина изпълнява определена работа; те не мислят, че само светлината на Христос вижда всяка светлина (Псалм 36: 9), светлината на всяка благородно познание, всяко благородно изкуство и всяко нещо.
Св. Йоан Кронщадски