Начало / Uncategorized / Мечтали ли сте си някога да отидете в Африка?

Мечтали ли сте си някога да отидете в Африка?

Опасностите на Африка 

Африка е огромен, прекрасен и много опасен континент. В него посетителите са изложени на риск от заразяване с много отдавна забравени или непознати инфекции и инфекциозни заболявания като холера, чума, малария, жълта треска, треска Lassa, ужасната ебола (африканска чума), да не говорим за екстремната топлина, която е непоносима за европейците. Въпреки че няма да срещнете опасни акули или крокодили в големите градове, ухапвания от маларийски комари и други отровни насекоми представляват смъртоносна заплаха. Всяка година маларийни комари убива до един милион души в Централна и Южна Африка.

В допълнение към инфекциите има много други сериозни рискове в Африка: много от нейните страни са в дълбок политически хаос, а за случайни европейски туристи, пътуващи в Либия, Сомалия, Конго, Судан, Зимбабве, Нигерия, Кения, Ангола, Мавритания има много висок риск от въоръжено нападение, терористичен акт, отвличане, избухване на мини, отвличане от пирати и изнасилване.

295647.p

Олга е умряла, сега съм Нектария

Никога не бих могла да си представя, че един европейски гражданин (да не говорим за една жена) някога ще се съгласи да живее в една от тези страни по своя свободна воля, където той или тя непрекъснато ще бъде изложен/а на различни опасности. И точно такава жена сега стои пред мен: Майка Нектария е възрастна монахиня от манастира „Св. Нектариос“ от остров Егина. Сестра Теофила, руска монахиня от този манастир, ме запозна с монахинята Нектария, а игумения Теодосия благослови монахиня Нектария да ми разкаже за мисионерската си работа в Африка.

Сестра Теофила ни представи един с друг с усмивка:

– Знаете ли, че и двете сме Олга? Майка Нектария и аз носехме това име, преди да се замонашим.

Сестра Нектария се усмихна:

– Да, преди много години бях Олга. Но Олга е „умряла“ вече и сега съм Нектария.

295630.p

295631.p

Пауза, която би подхождала за Шекспир

– Сестра Нектария, надявам се, че работите в мисията в една от най-сигурните африкански държави, нали?

– В Конго, бивше име Заир. От 1997 г. насам Демократична република Конго.

– Шегувате ли се? В Конго?!

– Била ли сте там?

– Не, не съм. Честно казано, не съм достатъчно смела и се страхувам да мисля за такива пътувания. Четох някъде, че Конго е третата най-опасна страна на този континент. Той е преживял продължителна племенна война (всъщност лека гражданска война) в продължение на много векове. Канибализмът все още е много жив там. Също така има чума, маларийни комари и мухи, които разпространяват спящата болест.

Монахинята се усмихна и кимна в отговор:

– Да, не е безопасно място за живеене.

– Сестра Нектария, може ли да ми кажете колко месеца сте прекарали в Конго?

– За месеци? Живях там в продължение на осем години.

Имаше пауза, достойна за Шекспир.

Мечтаех отдавна да служа в Африка

– Мечтаех много време да започна служение в мисия в Африка. С благословението на моя духовен отец отидох в Демократична република Конго, до град Колвези, който се намира в южната част на страната сред планините.

– Това Ваша собствена идея ли е – да отидете точно там?

– Напълно! Винаги съм съчувствала много на африканците за нещастията им. 

Трябваше да прекъснем разговора си, тъй като сестрите трябваше да излязат, за да изпълнят послушанията си. Донесоха ми плодове, кафе, студена вода и ме оставиха на терасата под боровата гора, в която Светият митрополит Нектарий Егински е разговарял с духовните си деца. Светият учел учениците си на самоотричане и монашески подвиг, разкривайки им преобразувания свят, в който всичко, което диша, хвали Господа (Псалм 150:6). Докато чаках сестрите, влязох в интернет, за да прочета повече за Демократична република Конго.

295633.p

Една от най-бедните страни в света

Икономически Конго е една от най-бедните страни в света, но е една от най-богатите страни по отношение на природните ресурси. Следователно, тя е била експлоатирана от различни престъпни групи и корпорации от цял ​​свят. Тези корпорации незаконно изграждат мини и карат жителите на съседни села  да работят в тях, изнасилват жените и принуждават мъжете да работят, докато умрат от изнемога.

Конго има най-висок процент на изнасилване и сексуално робство в света и ситуацията се задълбочава от факта, че сексуалното насилие, насочено срещу жени, се счита за нормално от мнозинството жители на страната.

Когато туристите обикалят конгоанските градове, те губят ценности и документите си – биват ограбвани от престъпници, обикновени жители и младежки улични банди. И е безполезно да се търси помощ от полицията поради високите нива на полицейска корупция в страната. Така че, ако сте спрян от полицай на улицата, имате проблеми.

Трябва да се отбележи също така, че гражданството на Демократична република Конго се нарежда най-ниско в индекса за качество на гражданството (който изследва както външни, така и вътрешни фактори като безвизово пътуване, способност за движение и работа в чужбина, икономическа сила, обществения мир).

295642.p

295644.p

„Служението трябва да се основава на самоотрицание и саможертва“

Сега нека говорим за Колвези и гръцката православна мисия в този град. Колвези е индустриален град. В него се добиват цветни метали, заедно с уран и радий. Неговото население е около 400 000 души и е дом на летище и железопътен транспорт.

Първият православен мисионер в Конго е гръцкият архимандрит Хризостом (Папасарантопулос 1903-1972), който дошъл тук през 1967 г. Въпреки че не бил млад, той бил с пламен дух и имал дар да проповядва, кръщавайки няколко десетки конгоански жители. За съжаление, няколко години по-късно той се разболява и умира. 

В началото на 70-те години на миналия век тук за пръв път идва архимандрит Козма (Асланидис, 1942-1989 г., тогава още мирянин), който е наречен „апостол на Заир“. След това идват и Амфилохий (Цоукос), който след това станал архиепископ на Нова Зеландия и сега служи като митрополит на Гана. Йоан Асланидис, който се занимава с църковно-строителна дейност в Конго, няколко години по-късно се завръща в родната си Гърция, става монах, след което се връща в Колвези като мисионер заедно с йеромонах Козма от манастира Григориу от Св. Гора, Атон. Той построил църкви, проповядвал, кръщавал, помагал на бедните, грижел се за болните и затворниците. Направил ръчно дървени легла, защото когато пристигнали спели на пода.

Според духовните деца на о. Козма, той говорел блестящ суахили, разговарял със селяните на родния им език и се стараел да прави добро всяка минута от живота си. Когато отец Козма отивал на командировка, той винаги взимал верига с него, така че в случай на нужда да може да закачи ремарке  на превозното средство и да им помогне с доставката на въглища и сладки картофи на Колвези. Чрез неуморимото си усилие и пламенна проповед, хиляди конгоански жители били покръстени в Православието.

Отец Козма пише пророчески думи за качествата на истински мисионер: „Неговото служение трябва да бъде истинско, с пълна преданост, основано на самоотрицание и саможертва, с решителност да остави костите си сред местните жители на мисионерското поле.“

Безстрашният аскетик повече от веднъж страдал от малария и слънчеви удари и в крайна сметка починал трагично: по време на едно от мисионерските му пътувания камион се забил в колата му на пустинен път. Много пари минали през ръцете на този монах, но той се преставил пред Бога в пълна бедност като истински подвижник. Някои от неговите духовни деца вярват, че тази катастрофа не се е случила случайно. Така че животът на мисионерите в тази страна е пълен с опасности.

Наследникът на „апостола на Заир“ в Конго бил йеромонах Мелетий, който сега служи като митрополит на Катанга. В Конго има православен манастир от 1987 г., а първите дванадесет монахини са конгоанки. Никой не знае колко православни християни живеят днес в Конго поради липсата на надеждна информация – гражданска война бушува в страната години наред…

Накрая сестрите се завърнаха и продължихме разговора си. Сестра Нектария ми разказа следните истории.

Мечтаех за монашески живот от младостта си

– Когато бях в света,  живеех в Атина и имах успешна кариера, работейки в един отдел на Министерството на икономиката. Чувах много за нуждите на африканските народи, затова се присъединих към асоциация за помощ за Африка и прекарах много време в нея. Ние шиехме ризи за тайнството на кръщение, лепяхме икони на дърво, ламинирахме малки икони, изпращахме хитони, икони, дрехи и лекарства за Африка.

Мечтаех за монашески живот от младостта си. Но майка ми беше болна и никога не я оставих сама. Мислех, че мечтите ми за монашески живот няма да се сбъднат, защото не съм станала монахиня в младостта си. 

Пророчеството на св. Порфирий  Кавсокаливит 

295646.pЕдин ден дойдох при великия старец Порфирий Кавсокаливит (1906-1991 г.), който беше канонизиран преди няколко години. Той беше чудесен човек, избран от Бога от майчината му утроба.

Като момче на дванадесет години, Свети Порфирий чел житието на св. Йоан Калвит и бил толкова вдъхновен от него, отишал на Св. Гора, Атон, и водил аскетичен живот там известно време. Там той става расофорен монах в съвсем млада възраст. Въпреки това, изнорен от строгите аскетични усилия, Свети Порфирий трябвало да напусне Св. Гора, поради влошеното си здраве; но големите духовни дарби, които притежавал, били толкова очевидни за хората, които общували с него. Свети Порфирий бил ръкоположен като йеромонах в ранната възраст.

От 1940 до 1973 г. о. Порфирий е служил в църквата „Св. Герасим“, прикрепена към амбулатория в близост до площад Омония в Атина. По молитвите му мнозина пациенти били излекувани през тези тридесет и три години. Старецът придобива даровете на изцеление на човешката душа и прозорливост. Това е казано от старецът Паисий Светогорец по отношение на духовните дарби на св. Порфирий: „Отец Порфирий има „цветна телевизия“, докато аз имам черно-бяла. Господ изпраща хора като него на този свят само веднъж на 200 години“.

В началото на 70-те години дойдох при о. Порхирий за духовен съвет. И той ми каза нещо, което не можех да очаквам. (Работил съм като икономист и все още живея в света). Изведнъж каза:

– Ах, такава огромна, великолепна и величествена катедрала! Това е като църквата „Света София“ в Константинопол! И вие ще служите в тази катедрала като клисар!“

Изграждането на катедралата „Св. Нектарий“, една от най-големите църкви в Гърция, все още не беше започнало. Основният й камък не беше  положен до 1973 г., а катедралата бе открита през 1994 г.

Когато майка ми почина, напуснах работата си и дойдох в катедралата „Св. Нектарий“ на Егина и послушанието ми беше да служи като клисар в тази огромна, великолепна и величествена катедрала. Старецът Порфирий ме беше видял в тази катедрала около двадесет и пет години преди да се изпълни пророчеството му!

Как Божият промисъл ме доведе до Конго

Нищо не се случва в нашия живот извън Божия промисъл. И Този промисъл ме доведе до Колвези. Духовният ми отец бе от манастира Григориу от Св. Гора и бе наясно с желанието ми да служа на народите на Африка. Моят отец и Негово Светейшество Теодор II, папа и патриарх на Александрия и цяла Африка, бяха на едно посещение в Егина. Те говореха с мен и за моята целенасочена амбиция, а патриархът ме благослови да участвам в православната мисия в Колвези.

Мислех ли за опасностите? Според мен, когато решите да направите нещо за доброто на Църквата, не мислите за опасностите.

295635.p

Мисията до Колвези

– Докато пристигнах в Колвези, срещнах няколко членове на гръцката православна мисия, а именно митрополит Мелетий от Катанга, един монах, една гръцка монахиня и една деветдесетгодишна гръцка вдовица (която служеше в мисията в продължение на много години).

Наблизо имаше православен манастир. Неговият игумен бе грък от Св. Гора, общността се състоеше от осем расофори, монаси и всички те бяха местни африканци. Те бяха построили църква в чест на Светите апостоли, обработваха земята и отглеждаха зеленчуци. Те дори се грижеха за кози. Посетих този манастир, който е на двайсет минути от Колвези. Епископът поддържаше манастира, а манастирът помагаше на епархията. Има и манастир в Конго. Неговото сестринство се състои от пет африкански монахини; игуменката някога е живяла в манастир в Крит в продължение на две години.

Митрополит Мелетий е отец-изповедник на тези монашески общности; той дава духовно напътствие на монасите и монахините. Послушници често идват и в двете общности, търсещи монашески живот, но не всички от тях са приети в общностите. Това може да отнеме цяло поколение, докато африканците не разберат истинското значение на монашеския живот и монашеските обети.

В епархията печахме хляб от царевично брашно за работници, свещеници, сиропиталище и двете монашески общности. Подготвяхме неща за кръщенията, преподавах православен катехизис на деца и жени и отговарях за много практически неща като складовото помещение, кухнята и изпичането на различни видове лакомства. Всяка църква бе изпратила поне един представител в епархията за катехизирането; първо ги обучихме, а после се връщахме в селата им и те започваха да се занимават с катехизис. Преподавахме предимно на френски език, тъй като конгоанците говорят този език. Имахме и гръцко училище, така че хората да могат да четат Евангелието на гръцки език.

Имаше 140 православни църкви и седемдесет православни свещеници в Южно Конго и всички те са под юрисдикцията на нашия митрополит. През юли се провеждаха семинари за духовенството. Към всяка от нашите църкви имаше прикрепено училище. Нашите свещеници обикновено преподаваха и в училищата. Нашият мисионерски център имаше пет училища, а именно начално училище, гимназия, школа за момичета, земеделски колеж и училище за неграмотни възрастни.

Необходимо е много време и търпение

– Африканците искат да научат повече за Православието. Те осъзнават, че тяхната култура се основава на магия; искат да се откажат от тези практики и се страхуват от тях. Те са научили, че магията е безсилна в православната църква и искат да се присъединят към тази Църква, за да се защитят от тази магия. Много от тях предпочитат да получат тайнството на кръщението.

Проблемът е, че африканците лесно могат да се обърнат към вяра и лесно да се отдръпнат от нея… Те нямат православна традиция, нито православно образование. Затова е трудно за тях да разберат дълбочината и богатството на Православието. Тяхното духовно развитие и растеж са много бавни. Много време и търпение са необходими.

Друг сериозен проблем е бедността на африканците, много от които живеят в крайна мизерия. Те чакат хуманитарна помощ (контейнери с дрехи, обувки и лекарства) от Гърция през цялото време. И Гърция им помага въпреки финансовата криза. Днес гърците даряват повече от всякога. Мазето на нашия манастир има много неща за превоз до Африка. Мисионерската традиция съществува в Гърция от много векове след византийската империя.

295693.p

Труден ли е животът в Колвези?

Климатът в Колвези е доста „предизвикателен“, с много сходни температури през лятото и зимата – около +25 градуса по Целзий. Тъй като Колвези е в планината, тук е по-хладно, отколкото в долината. Макар да имаме много слънце, в този град не е твърде горещо; температурите рядко се покачват над тридесет градуса. Обикновено имаме шестмесечни периоди на суша и шестмесечни периоди на валежи. По време на сушата силни вятърни бури вдигат плътни маси прах във въздуха и ги носят. Облаците на прах са трудни за издържване, но ние успяваме да оцелеем.

Радостите и скърбите

Най-голямата радост е да видите здрави, щастливи деца, които се кръстят и се молят. В това отношение те се различават от нашите гръцки деца: децата ни започват да се дразнят, „въртят се и се обръщат“ след петнадесет минути в църквата, а африканските деца сядат на стълбите, по-близо до олтара – те седят тихо и неподвижно през Литургията. Без всякакви шеги.

Това, което ме кара да ми е много тъжно, е да виждам болни хора, особено болни деца. Маларията е най-разпространената болест в страната и засяга много деца. Тежката малария причинява обезводняване и те умират. В селата няма лекарства и техните обитатели често не могат да стигнат до най-близкия град, преди да е станало твърде късно. Тъй като в селата има твърде малко коли (ако има такива въобще), хората често наемат мотоциклети, за да стигнат до най-близкия град или център, но много от жителите нямат пари да плащат за наема…

Чистотата на душата е това, което наистина има значение

– Харесах местните африканци – те са тихи, прости хора. Винаги се опитват да избягват конфликти и да не обидят никого, защото обиден човек може да се обърне към магьосник.

Те много се впечатляват от технологията на белите хора, докато ние искаме те да бъдат по-впечатлени от духовната дълбочина на Православието. По-добре е да говорите с африканци по същия начин, по който говорим с децата. Ако започнете да говорите с тях за сериозни неща, за тях ще бъде много трудно да ви слушат. Това важи и за възрастните.

Веднъж ми казаха това по време на нашите разговори:

– Вие бяхте спасени, докато ние, черните хора, няма да бъдем спасени.

И аз им отговорих :

– „Цветът на кожата не е от значение. Това, което наистина има значение, е чистотата на вашата душа, която слави Бога“.

Автор: Олга Рожнева

Източник: pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

c1414df22c8dd674090f563861f60120465fff4f

Зов за помощ-да помогнем на една майка

Уважаеми читатели с екипът на „Добротолюбие се свърза съпругът на Албена Борисова Петкова с молба ...