Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За много от нас летните месеци са свързани с почивка. Море, планина или просто отмаряне под знойна сянка далеч от работа и ангажименти. За някои хора обаче летният календар е определен от различните църковни празници, които са изпъстрили цялото лято. За едни такива хора, които не се ръководят по отпуската си, за да усетят, че е лято, а по църковните празници в него, ще ви разкажем в следващите редове.
„Дойде ли Петровден значи и св. Илия е близо, а мине ли Илинден, чакаме Успение Богородично. След Голяма Богородица лятото си отива”, така хората в Петрич определят своя летен кръг, по тези празници и определят своя делник. Те им служат като компас, с който минават през особено горещите дни. В най-югозападния град температурите през лятото често достигат повече от 40 градуса. Може би и затова манталитетът на петричани е такъв – огнен. За хората в Петрич едни от големите летни празници – Илинден и Успение Богородично са свързани и с храмовите празници на два от 6-те му храма. Катедралният храм на града е посветен на успението на Божията Майка, а сгушеният в полите на Беласица храм носи името на св. пророк Илия.
Това е един от най-старите храмове в града. Църквата е построена през 1912 година, но според извършени намясто проучвания е доказано, че е имало на същото място и по-стар храм. По време на разкопките освен останки от по-древен храм са открити и костите на починали хора, което не е нещо необичайно, защото където има стари храмове, там са се погребвали и хора. Въпреки че храмът е отдалечен на километър и половина от града, в посока планината, за жителите на квартал Виздол това е енорийски храм. Отскоро там са подновени и неделните богослужения.
Храмът е без стенописи, но пък притежава доста стари иконостани икони, които включват както сюжети от Новия Завет, така и Старозаветни – като например цената „Кайн убива Авел”, „Адам и Ева в райската градина” и пр. Предполага се, че иконостасът е правен от местни майстори с малко дърворезба. По стените има закачени подарени икони от стотиците хора, които са поличили отговор на молитвите си, мнозина са били излекувани от болести, както и в знак на особената почит към светия пророк в Петричкия край. Над храма се намира и крепостта „Гяур Калеси“ от Първото българско царство. До църквата се намира „Тодорова поляна“. Храмът на Св. пророк Илия има своето място в историята на града. По време на турското робство храмът е опожаряван, както са постъпвали турците и с другите храмове.
Местните разказват, че в миналото е имало традиция, която до края на XX в. е била ревностно спазвана – правело се е литийно шествие от единия край на града до храм „Св. Илия”, където бил отслужван молебен за дъжд. „Нямаше година, в която да не се бяхме помолили за дъжд и докато се приберем по домовете си вече да не е заваляло”, споделят възрастни свещеици от града. За много от хората св. пророк Илия е и закрилник на града, въпреки че официалният празник е на 6-ти май – Гергьовден. Св. Георги, заедно със св. Николай, св. Петка и св. Илия се считат за покровители и застъпници пред Бога за югозападния град. Храмът „Св. Илия” е разположен от западната страна на града, а манастирът „Св. Петка Търновска” от източната му страна. Според местните в старо време петричани са изградили тези храмове, за да може градът им да бъде пазен и съхраняват от всякакви беди и опасности.
Иначе тържествата за Илинден в града започнаха още от 19 юли, когато бе отслужена тържествена вечерня. Статици вярващи минаха през храма, поклоониха се на иконата на светия пророк и се помолиха за здраве и спасение, за себе си и за близките си. Мнозина осветиха петохлебия, погачи и прочетоха молитви за успех и здраве. От вечерта започнаха и тържествата в квартал „Виздол”, който счита Илинден за свой празник. До късно вечерта се виеха кршни хора под мелодиите на известните на всички ни македонски песни. Тази година на тържествата бе отворен и благотворителен базар, който събира средства за изграждането на паметник на апостола на свободата Васил Левски, в града.
На 20 юли тържествената св. литургия бе възглавена от Неврокопския митрополит Серафим. Той бе в съслужение със свещеници от града и околията, а в края на богослужението припомни дивния живот на светия пророк, като даде за пример неговата самоотверженост, ревност по Бога и силна молитва, която винаги бива чута от Христа. На православните християни бе раздаден и корбан за здраве. Традиционно, ако Илинден се падне в петък или сряда, благословеното ястие е или от боб или риба.
Автор: Ангел Карадаков
