Начало / Uncategorized / Каменодлецът Симах (разказ)

Каменодлецът Симах (разказ)

По народната приказка „Господ, свети Петър и Сечокамък”

Това се случило много, много отдавна, преди векове. В едно село край Бяло море живеел каменоделецът Симах. Той бил много беден. През скъсаната му шапка се подавала косата му, а през парцаливите дрехи се виждало голото му тяло. От ранно утро до късна вечер Симах вадел край селото камъни, трошал ги на по-дребни и позагладени парчета и ги продавал на онези, които искали да си строят къщи. От тази работа той печелел много малко – колкото да не умре от глад.

Един ден Господ и свети Петър обикаляли невидими Земята. Минали край каменоделеца Симах. Свети Петър, като го видял така окъсан и изтощен, със свито от жал сърце се обърнал към Господ и го замолил:

– Господи, смили се над този човек, той живее в страшни мъки и в голяма беднотия.

– На Земята той живее в мъки, но ще си спаси душата и във вечния живот ще му бъде добре – отговорил Господ.

– Но, Господи, той е в голяма мизерия. Смили се, смили се, Господи, и дай му по-добър живот на Земята.

– Не всеки е роден за големец. И този сиромах е роден да бъде такъв, какъвто го виждаш. Ако му дам богатство ще си погуби душата.

– Не, Господи, смили се над него. Той е живял досега в бедност. Ще помни тежкия си живот и когато заживее добре, ще си остане добър човек по душа.

– Свети Петре, аз редя живота на хората, но мислите и душите им съм оставил свободни. Хората сами направляват душевния си живот и сами вършат делата, които или ще ги погубят в бъдния живот, или ще им спечелят обещаното от мене блаженство. Добра участ съм дал на този човек – лошо живее, но сега поне има душа.

Замислен и тъжен се взрял свети Петър в бедняка. И колкото по-дълго го гледал, толкова по-жално му ставало за него. Не изтърпял и пак замолил:

– Господи, бъди милостив към него заради мене.

– Добре, свети Петре – отвърнал Господ – милостиво сърце имаш ти. Кажи му тогава да копае под храста ей там и ще намери злато.

Като рекъъл това, Господ отминал, а свети Петър станал видим, приел образа на старец и се приближил до Симах.

– Помага Бог, синко! – рекър свети Петър.

landscape-691150_960_720Симах се надигнал, погледнал стареца, избърсал с оръфания ръкав потното си чело и отвърнал:

– Бог здраве да ти дава, дядо! Какво те носи насам? Камъни ли искаш?

– Не, синко. Минавах по тия места, ведях те и се отбих при тебе. Върви ли работата?

– Ех, дядо, мъничко я карам, но все пак за храна изкарвам. Благодаря на Бога и за това.

– Но лошо си облечен, синко. Малко пари изкарваш.

– Такава ми е съдбата, дядо. Всеки с късмета си.

– Слушай, синко, жал ми е за тебе. Затова ще ти помогна. Виждаш ли онзи храст?

– Виждам го. Е?

– Довечара, като си тръгваш за село, разкопай под него и ще намериш злато. Хайде, остани си със здраве, синко, и не забравяй да разкопаеш под храста.

– Бог да ти помага, дядо! Ама за храста… ти… да не се шегуваш… – попитал смутено Симах, но свети Петър вече се бил скрил зад дърветата.

Симах дълго останал замислен. Поглеждал ту към храста, ту в посоката, в която се изгубил старецът. Но по лицето му заиграла усмивка, плюл си на ръцете и замахнал с чука да разбива камъни.

– Шегува се старецът! Ако има злато, та на мене ли ще го остави? Той ще го извади. Злато е това, не е шега, като го знае, той ще си го вземе. Старче, старче, защо се шегуваш с мене? – тъй си говорел Симах и удрял с чука.

Мръкнало се. Симах прибрал инструментите си и тръгнал да си ходи. Неволно погледнал към храста.

– Пък няма да ми се откъснат ръцете, я! Чакай да поразровя!

И Симах грабнал търнокопа, приближил до храста и започнал да копае.

– Да се уверя, старче, че си се шегувал! Да се уверя поне! Ти не трябваше…

Но Симах млъкнал и се разтреперил. Търнокопът му разбил голям глинен съд, в който лъщели жълтици…

От този ден Симах заживял богато. Построил си голяма къща, купил си цели стада добитък, купил имоти и цялото село го почитало. Но душата му се възгордяла. Симах станал лош, безмилостен, злобен, забравил своята бедност в миналото. Биел слугите си, с жестокост прогонвал от къщата си всеки просяк, който отивал при него за милостиня.

И пак слезли на Земята Господ и свети Петър. Минали през селото на Симах.

– Иди, Петре, и виж какво прави твоят човек, за когото толкова много ме молеше преди време. Иди и виж какъв е станал.

Потреперила душата на свети Петър от лошо предчувствие. Приел той образа на монах и отишъл в къщата на Симах. Почукал и влязъл вътре. Веднага видял Симах. Той злобно го изгледал.

– Мир Господен да има в тоя дом! – рекъл свети Петър.

Но Симах закрещял на слугите си.

– Защо сте пуснали този калугер в къщата ми? Изгонете го веднага! Бързо!

И слугите хванали свети Петър и го изтласкали навън. С болка в душата си отишъл свети Петър при Господ, поклонил Му се и казал:

– Господи, велик Си Ти и верни са били Твоите думи. Моля Те, върни в предишното положение онзи човек, за да бъде спасена душата му.

Усмихнал се Господ и двамата мълчаливо отминали. Не след дълго Симах загубил всичко и отново започнал да вади и да дяла камъни край селото.

Ален Мак

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Набожността и добротата

В своята забележителна книга „Мисли“ един от гениалните умове на човечеството и искрено вярващ християнин ...