Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Майка ми има трудна работа и въпреки че ѝ харесва външно, тя работи до късно и след работния ден няма сили дори за малък разговор с мен“, каза ми веднъж едно шестгодишно момиче. След това добави с тъжен глас: „Бих била щастлива ако майка ми си стоеше вкъщи, очакваща съпруга си да се прибере, готвейки вкусна вечеря и прекарваща повече време с мен. Вместо това родителите ми са толкова пристрастени към работата си, че не ги интересува нищо друго, дори аз…“
Хората казват, че нашите дни имат две вини: безотговорност и работохолизъм. Първата не може да бъде убедителна, а втората няма спирачка. И не е лесно да се съгласиш с това. Работохолиците винаги работят и намират начин да го вършат навсякъде: на ваканция, на път, по време на вечеря и дори при отглеждане на деца (или поне така си мислят). Те вярват, че като отделят 20 часа на ден за работа ще запълнят някаква духовна пустота. Искат да спечелят колкото е възможно повече пари, и понякога не са способни да вършат нищо друго или да се отклонят в друга посока, освен да работят. Всичко около тях е е работа, работа, работа…
Днес младите майки бързат да излязат от майчинство си, да избегнат ежедневните си занимания, които включват чистене, смяна на памперси и приготвяне на храна. Обществото изглежда вярва, че отглеждането на детето не помага на майката да се развива по никакъв начин и че няма за какво да се говори с нея, освен за храненето на бебето. Но колко грешат тези, които говорят така! Възпитанието на малкото човешко същество е може би най-творческото и продуктивно време от живота му: това е среща с нова личност, която започва да попива всичко, което светът предлага. Това е време на ежедневно откритие. И ролята на домакинята и любящата майка е уникално време в живота на човека, което може и да не дойде отново, защото детето пораства много бързо.
Да, Бог е дал заповед на Адам и на всеки мъж, че „с пот на лицето ще изкарва прехраната си“ (Битие 3:19), но ние не чуваме същото за жените, вместо това чуваме заповед за раждане, за отглеждане на деца…
Работохолизмът, като мързелът, са две крайности, които идват от едно и също място – грехът. Отчасти това е наследство от съветското минало, когато ентусиазмът в работата бе приветстван. Но днес аз ви моля, скъпи майки и бащи, не се заразявайте от работохолизма.
Да си представим какво ще стане, когато спрете работата си, и изчезнете от лицето на земята, тогава някой друг ще дойде на вашето място, но земята ще продължи да се върти… Какво ще остане като спомен след вас?
От друга страна вие бихте могли да отгледате щастливи деца, които да имат прекрасни спомени от детството, юношеството и младостта…
Автор: Олга Александрова
Превод: Ангел Карадаков
Източник: pravmir.com
